Колко често ти се е случвало да кажеш или напишеш едно нещо, а неочаквано да се сблъскаш с реакция в отсрещния човек, остро демонстрираща, че е разбрал нещо съвсем различно? И то го е разбрал толкова превратно, че това ви вкарва в обяснения, разправии, сърдене дори. Понякога е толкова изумително, че човек се хваща за главата и се чуди „Това пък сега откъде дойде? Защо този търси и вижда под вола теле“?
Истината има толкова лица, колкото на брой хора се опитват да я видят. Никой човек не ще съумее да види по-различен дял от реалността, отколкото стига предела на собствените му възприятия. Една и съща реалност, или дори само думи, случки и ситуации, ще получат драматично различаващи се интерпретации от различните хора.
Едно от любимите ми упражнения по време на обученията ми по енергийна психология, което възприех в практиката си от ТЕС мастър Карл Досън (създателят на терапевтичната методика „Пренареждане на Матрицата с ТЕС“) е следното. Цялата група студенти гледа откъс от филм, или цял видеоклип, емоционално наситен. И след това дискутираме, като всеки споделя какво според него се е случило във видеото,
какво се е случило с героя.
И от 40 души, имаме поне 35 различни отговора! „Тя е изоставена, родителите не ѝ обръщаха внимание, предадена е, бунтуваше се срещу правилата, така и никой не я изслуша, чувства се необичана, гневна е и отмъщава, безпомощна е, нямаше приятели и беше самотна, искаше да избяга от непоносимия живот“ и т.н. Толкова много различни интерпретации на едно и също наблюдавано явление. И нали разбирате – няма верен и грешен отговор.
Всеки описва себе си.
Всеки описва това парченце от реалността, което разпознава, сравнявайки го със собствения си опит, преживелищност, система от убеждения и натрупани знания за това „какъв е животът, какви са хората, кой съм аз, къде се намирам аз в тази динамика“.
Ето защо в живия живот може да се озовем двама, трима, десетима или повече хора в една и съща ситуация, един да има предвид едно, а всеки останал да си го интерпретира по съвсем различен, свой начин. Определена дума, фраза, интонация които изобщо не целят нищо превратно, могат да бъдат възприети по особено болезнен, личен начин и това да доведе до конфронтации и затруднени отношения.
Ето един илюстративен пример от живота на три приятелки: Предстои събитие на което едната ще се изяви професионално. Втората с намерение да изрази подкрепа и кураж казва
„Чудесна си, вярвам в теб, давай, очаквам те с нетърпение“.
Тази която ще се изявява обаче, рязко се отдръпва и се чувства смутена „Как така тя ме очаква, пак ли трябва да покривам нечии очаквания“? Подкрепящата приятелка чувства отдръпването и си мисли „Ето, тези двете пак ме изоставиха, излишна съм, никой няма нужда от мен“. А третата, разбирайки колко зле се чувстват всички, си мисли „Ето, пак аз съм виновна, аз прецаках нещата, заради мен всички се чувстват зле, защото аз организирах тази професионална изява“. А на практика имаме една неутрална ситуация, даже хубава и приятна, в която предстои нещо хубаво, всички искат да се подкрепят и окуражат. Защо обаче
всяка преживява толкова превратно нещата?
Защото всяка носи своите болкови преживявания от миналото, всяка таи в себе си система от убеждения, повечето негативни. И тъй като при възникването си, тези убеждения са минали през силни и емоционално разтърсващи моменти, те са оставили ярка следа. И даже не просто следа, а цели филтри, през които се възприемат, интерпретират и пречупват събитията в реалността.
В примера горе, първата приятелка често и болезнено е трябвало да прикрива себе си, за да се впише във вечно нарастващите очаквания на социалния ѝ кръг. Очаквания каква трябва да бъде, как да се държи, как да изглежда, как да се справя с живота. А в същото време отвътре зрее съпротива и болезнен бунт „Защо не ми е позволено да бъда себе си, защо трябва да се вписвам в нечии очаквания“. И през този болезнен филтър, всякакви неутрални житейски ситуации ще бъдат интерпретирани в посока
болезната тема.
Втората приятелка пък има болезнената тема, че не е достатъчно добра, че нещо все ѝ куца, че не е желана, не се вписва, aутсайдер е. Респективно – все интерпретира случките в живота по този начин „хората ме изоставят, предават ме, нямам приятели, излишна съм“. А третата през друга разновидност на филтъра „не съм достатъчно добра“, се чувства недостойна, виновна, вечно грешна и причиняваща беди на другите. И ето как от нищо става болезнено нещо (и то в три различни варианта), а под вола се озовава цяло теле.
Пречупени през личните филтри на страха, мнителността, нараняванията, травмите и обуславянията, тогава неутралните явления, думи и случки придобиват изменен,
понякога гротескно изкривен вид.
И докато всички ние имаме своите системи от убеждения и филтри през които пречупваме обективната реалност, то във все повече от нас расте осъзнатостта за тази психична динамика. Сред хората с които работя – клиенти, ученици, колеги, съмишленици, виждам как хората се спират преди да реагират болезнено, изследват емоциите и реакциите си, дискутират с другите преживяното и много често намират облекчаващо разбиране, и изход от ситуацията. За други хора обаче, тази информация не е достъпна. До степен, че дори да я чуят, тя отново би могла да носи за тях смисъла на обида и незачитане.
Понякога наблюдавам такива явления във Фейсбук, където лишени от живото общуване, от човешкия допир, лицевата експресия, езика на тялото, можем съвсем да се подведем в интерпретации,
нямащи нищо общо с истината.
Виждала съм как съвсем неутрален съобщителен текст се интерпретира емоционално, отделни личности виждат обида, незачитане, превъзходство, снизхождение, дори буквално си измислят неща, които не са казани. И винаги зад такава реакция има лична история. Човек, който лично и принципно се чувства неуважен, незачетен, нападнат.
Както всяко явление, има степени в които е изявен даден принцип. И ако всички сме склонни в една или друга ситуация да зададем несъществуваща окраска на реалността, то има хора, които почти винаги, твърде често са болезнено мнителни, обидчиви, раними. Представяте ли си колко е мъчително, когато това е цяла житейска реалност?
Истината е, че никой не е виновен,
че има това поведение и чувствителност. Те са придобити и зад тях стоят години на душевно страдание, години на пренебрежение, срам, страх, отхвърляне, липса на любов и подкрепа, ниска самооценка. И заради тези филтри виждаме куриозното явление на хора, които виждат нападение там, където има мир. Виждат критика там, където има дебат. Виждат незачитане там, където другият човек е с различни приоритети. Виждат заплаха там, където има неутралност. Тълкуванията и интерпретациите им през филтрите водят до откровени нелепици, нямащи нищо общо с реалността. Виждат живот пълен с опасности, липси и враждебност, когато е пълен с висша закрила, изобилие и любов.
….
Всички имаме своите филтри.
Получили сме ги през различните етапи на развитието ни като човешки същества. Трикът е със съзряването си да съумеем да ги идентифицираме, изцеляваме и преодоляваме. Истината без филтри е искрящо чиста. Реалността без изкривявания е чудо. Чистото съзнание без обуславянията на ума е способно да твори нови светове.
И аз няма да призовавам да бъдем такива или онакива. Свободен избор има винаги, това е закон. Но знаейки всичко това, не би ли искал да се гмурнеш в себе си? Улавяйки емоционалните си реакции в разни ситуации, не би ли се заинтригувал да изследваш какво стои отдолу? Ако си единствен сред стотици да виждаш негативизъм там, където други
виждат любов, няма ли да ти направи впечатление?
И то не защото има нещо счупено в теб, което да изправяш. Не, ти си прекрасен и съвършен в сърцевината си. Но си се обградил с филтри, които ти пречат да виждаш ясно и навън, и навътре. Като всички нас. Въпрос на избор е да имаш силата да си признаеш пред себе си, че ги има (не е срамно). И да започнеш да сваляш и отмиваш филтрите. Как – само с осъзнаване не става, честно казано. Но това е първата стъпка, а следващите, които съм открила, че работят за мен и още хиляди хора, са методите на енергийната психология – ТЕС, Пренареждане на Матрицата, Божествената Матрица. Чрез тези методи откриваш
болезнените проблеми,
стоящите зад тях убеждения и връщайки се във времето, когато са възникнали и сме им задали този смисъл и емоционален заряд, можем да ги преработим и подменим с нови, положителни вярвания. Буквално препрограмиране на подсъзнанието, което на практика управлява емоциите, мислите и поведението ни.
И когато започнеш да работиш със себе си, да сваляш прашните изкривяващи пластове, ще видиш колко много ще се разшири спектъра ти на възприятие на Съзиданието. Ще откриеш перспективи за които не си подозирал, че съществуват. Само ако направиш този избор, разбира се. Можеш да избереш да продължиш да живееш в заблуда и това е ОК.
Каква безгранична и изобилна Вселена! Има от всичко за всеки.
0 Коментара