храната - любов и омраза

„Как ми се иска да имам топла, дебела, бавна майка, която да ми прави сладкишчета по цял ден“, казва 9-годишният ми син. Леко се сдухвам, но бързо се окопитвам и, каквато съм устата, (горкото дете!) се навирам хитро в русите му букли и му казвам: „Ооо, не се тревожи миличък, ти ще си вземеш точно такава жена.“ Следват викове и замеряне с пантофи из къщата.

Новите усещания и спомените за тях произвеждат дълготрайно щастие. Замислено ангажирани с ежедневните грижи, забравяме…

Ти си на около 30. Живееш сама. Нямаш деца и в момента не се срещаш…