игра

Завидях й. На нея, 6-годишната. За насладата, с която ме слушаше. Сякаш бях вратата, през която минаваше, за да отиде в следващия си приказен свят. За непринуденото й изумление от новото.

Морската вълна близва брега и остава бяла пяна по стените на пясъчния замък. Една деликатна…

Колкото са родителите по земното кълбо, толкова теории за възпитанието съществуват. Така е! Така е,…

„Правенето на пари не е сериозен бизнес. Това е игра, която играете. Първоначално може да…