slow things

Изначално все бързах. Първият ми мъгляв спомен е бебешки. Седя на пода, все още неспособен да се изправя. До мен има кларкове с гьонена подметка. Струват ми се толкова големи, докато пробвам да се вмъкна в тях. Демек, бързам да порасна, да закрача сам в собствените си обувки.

Трябва да пиша текст за бавното хранене – казвам му някъде на втория час, откакто си свиваме суши. Макар че сме много гладни, си обещахме, че няма да замезваме с друго, докато не приключим с увиването на всички продукти – сьомга, авокадо, скариди, рачешки рулца, краставица…

Молът е бавно пространство. Пространство за хабене на мечти – виждаш повече, отколкото можеш да имаш. Това е първото (раз)очарование. Дебне и второ: анонимността. Ти си част от масовката. Губиш се в тълпата.