Един излишен креват в Коледната нощ завърта историята между двама души в посока, която зрителите не очакват. Изненадата и брилянтното чувство за хумор в диалога, в който няма и една излишна дума, са силата на драматургичната основа на най-новия спектакъл на Сатиричния театър „Алеко Константинов“.
Авторът на пиесата „Креват за двама“ (оригинално заглавие Swinging Bells) – австрийският драматург Рене Фройнд, познат в България с книгите си „Никой не знае часа“, „Тъпи жаби или…“, „Корина & Давид“, е доказал умението да пленява читателите и зрителите с елегантните обрати в сюжетите на творбите си.
В „Креват за двама“ (тотално бедствие) има четирима герои – всеки неповторим и грабващ. Сандра и Томас се готвят да посрещнат за първи път Коледа сами. Без семействата си, без ходене на църква, без специални приготовления, само със салата, малко сладки и една коледна елха. И без двойното легло, за което чакат купувачи в деня на Бъдни вечер. Купувачите идват – Лео и Елизабет, но имат съвсем различни намерения за леглото.
Изненадите в „Креват за двама“ са част от удоволствието,
затова не бива в никакъв случай да се разказва каква е точно историята. Накратко: тя е такава, каквато ще допадне на всекиго. Ще му помогне да разпознае сюжети и персонажи от собствения си живот и да продължи нататък чрез пречистващата сила на смеха.
Проблемът на двойките на сцената най-общо казано е, че не говорят помежду си за важните неща, а „само се поправят“ (реплика на един от персонажите). Правят си забележки, коригират се взаимно, само и само да избегнат разговорите за същественото.
Режисьорът на спектакъла Калин Сърменов е избрал изключителни актьори: всеки от тях се е сраснал с персонажа си. Александра Сърчаджиева, Явор Борисов, Стела Ганчева и Николай Луканов не играят, а
дишат чрез героите си.
Сценографията на Ванина Цандева е като отделно действащо лице. Жълтият лачен бъбрековиден диван смалява или издължава героите си – прави ги ту притеснени деца, ту – непохватни дългучи. Да се улучи точното място за сядане на него е също толкова трудно, колкото и намирането на адекватното отношение към партньора и ситуациите в динамиката на връзките. Колкото героите по-нацелват точния тон, толкова по-в средата на дивана сядат.
Всеки детайл в тази прецизна ювелирна игра, в която режисьорът е раздал душата си и
очевидно се е забавлявал от сърце,
говори както и думите. Аутистичните особености на един от мъжете, звукът на звъненето на телефона или на пускането на водата в тоалетната, изящният маникюр на домакинята и дори гирляндът на елхата не са случайни.
Както и изборът на времето – Коледа, най-тежкото изпитание за повечето семейни хора. „Ти знаеш ли, че украсата на коледната елха има символично значение? Камбанката е символ на светлината, на небесното. Освен това тя напомня в своята перфектна кръгла форма за Рая“, е една от репликите в пиесата, преведена на български от Владко Мурдаров.
Насладете се на тази постановка – едно от най-добрите неща, появявали се на българска сцена.
0 Коментара