Черен телефон се спуска от небето до трима ангели (на смъртта, на милосърдието и ангел-калфа). Те са в непрекъсната командировка – от Бразилия до Индия, покриват локации с всякакви бедствия, а пътьом вършат и някои банални, редови задачи.
„Ало? Да, Господи“, вдигат слушалката и отговарят с типичното гласче на дребни чиновници, превити от страх пред големия началник. Приемат инструкции. Имат труден случай – граф Позна, който е в списъка за умиране, отказва да умре. Ангелите му дават шанс – да намери до три дни кой да го отмени в тази неизменна тегоба. Струва му се лесно – та той е граф, с куп подчинени и начини да си откупи живот. Но се оказва невъзможно.
На всеки му се живее, дори животът му да е ад.
Единствено съпругата му, в момент за загуба на здрав разсъдък, казва, че ще умре вместо графа, в името на хубавите им спомени. Но сексът, безотказният, здрав секс с млад гробар, я връща обратно към живота. И граф Позна – приел доброволно дори кастрацията, за да избегне неизбежното, не оцелява. Такава е Божията воля. Смъртта не може да бъде отлагана.
Това е в общи линии сюжетът на най-новата постановка на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – „Всеки иска да живее“. Сюжетът на пиесата следва трагедията „Алкестида“ от Еврипид по древногръцки мит за млада съпруга, готова да умре вместо съпруга си. Само че вместо трагедия, историята се превръща във фарс.
Ханох Левин – най-разпознаваемият израелски драматург, пише „Всеки иска да живее“ преди повече от 40 г. Пиесата – забележителна сатира на алчността за живот, е поставена за първи път през 1985 г. в Тел Авив.
Въпросът за избора,
за малките и големи избори,
които правим или отлагаме, е основен в постановката на режисьора Елена Панайотова (тя е и преводач на текста). Заедно с другия базов въпрос: при тази свирепа алчност за живот, живеем ли наистина и как.
Спектакълът е пищен и красив. Много от сцените са изградени като скулптурни композиции. Сценографията е на Юлиян Табаков.
Две дузини актьори и студенти от театралния колеж „Любен Гройс“ буквално се раздават на сцената. Между тях се усеща спойка, не винаги срещана сред екипите в театралните ни постановки. Николай Върбанов в ролята на Позна е изключителен, покланя се на публиката в края поне с два килограма по-слаб.
Врязват се в съзнанието и другите актьори
и техните персонажи: Илияна Колева (Познавица), Деляна Хаджиянкова (престарялата майка на Познан), Ивайло Калоянчев (бащата), Божидар Мицев (робът Бамба), Анита Ангелова (актрисата Цици), Явор Борисов (ангелът на смъртта), Живко Сираков (ангел на милосърдието) и Пламен Великов (ангел калфа), и в по-второстепенните роли: Николай Байрактаров, Сотир Мелев, Никол Атанасова, Симеон Георгиев, Асен Мутафчиев, Кирил Бояджиев.
В характерния за Сатиричния театър стил, в постановката има много препратки към нашенския дневен ред и много танци и песни – по музика на Христо Намлиев и хореография на Росен Михайлов.
Заради пикантния език на диалозите, към заглавието на пиесата е добавено 16+, което е допълнителен стимул да я гледате, дори ако сте под 16.
0 Коментара