Преди 10 години изпълнителските изкуства се смятаха за екзотика. Думата „пърформанс“ внасяше смут и беше трудно да разберем това модерен театър ли е, танц ли е, или пък светлинна инсталация. Или от всичко по малко. И тогава се появиха новите артисти и спектакли. Появи се и One Dance Week – фестивалът за съвременен танц, който пречупи не едно табу и тази есен ще празнува 10-и рожден ден в Пловдив.
През това десетилетие, докато се запознавахме с прохождащи и утвърдени хореографи от цял свят и от България, съвременният танц постепенно престана да бъде артистична прищявка. И да изглежда като неразбория, попаднала от ъндърграунда под светлините на прожекторите, само защото някакви хора извършват странни неща с телата си.
Днес не мислим за танца в категории. Не очакваме ритъм, който се повтаря, нито заучени стъпки на сцената, а просто безгранична творческа свобода. Очакваме всичко.
Днес съвременният танц има своите публики, локации, творчески генератори. Съюзи се с театъра, музиката на живо, визуалните изкуства, оптическата илюзия и така създаде нова функция на тялото като предавател на послания. Артистите имат какво да кажат, просто не използват думи, а красива двигателна лексика. Тази есен, до 15 октомври в Града на тепетата, One Dance Week ще представи именно такива спектакли – с кауза, с актуални, даже универсални проблеми отвъд различия като пол, възраст, географски граници и религии.
Това са сюжети, които се развиват навсякъде по Земното кълбо – като премълчаването, остаряването, технологичната зависимост, превръщането ни в безчувствени машини, в бойци или дезертьори на полесражението със съдбата.
Юбилейната програма на One Dance Week включва няколко спектакъла, в които женската тема е водеща. В „Разказвачката“ (8 октомври) на Spitfire Company ще видим как се рушат стените на мълчанието и как се освобождават стаената болка и неизказаните истини. Екстремното солово изпълнение на Сесел да Коста е вдъхновено от ромата на Атик Рахими „Камъкът на търпението“, в който героинята – афганистанска жена – за първи път се осмелява да говори за преживените ужаси пред съпруга й, изпаднал в кома.
Най-трудната роля и в живота, и на сцената е показана в „Майка“ (14 октомври) на белгийската компания Peeping Tom – несъмнено едни от законодателите в жанра изпълнителски изкуства в световен план. Но не каквато очакваме и смятаме по правило, че трябва да бъде майката. Ще я видим слаба, вместо силна. Чуплива, вместо стоманена. Човек, вместо жената-чудо, при това в съвсем реалистичен декор. Но само на пръв поглед, защото в това представление изненадите следват една след друга.
В „Стъпка преди края“ – друг спектакъл на чешкия феноменален колектив Spitfire – една жена влиза в обувките, че и в ръкавиците на шампиона Мохамед Али – от победите на ринга до крушението от болестта на Паркинсон. Сцената е боксов ринг, рундът е последен и единственото, което има значение, е доколко имаш сили да се противиш на неизбежното. Битката се развива под изпълнението на живо на Ленка Дусилова – една от големите звезди на чешката съвременна музикална сцена.
Фестивалният билет за всички представ30ления се продава на цена от 55 лв. Отделно, всички спектакли от програмата могат да се гледат цени от 10, 15 и 20 лв. За повече информация посетете: onedanceweek.com
0 Коментара