Трагичните женски персонажи от четири любими опери на Верди, Пучини и Белини са в центъра на най-новата постановка на балет „Арабеск“ в Музикалния театър – „Опера Diva“. Спектакълът е изключително иновативен: в него се вплитат класически оперни арии и модерен балет, драматургичен текст, проправящ пътя на втора сюжетна линия, сцени, наподобяващи живописни платна. Пропит е от страст и красота. Идеята и хореографията на „Опера Diva“ са на Мариана Крънчева, с която разговаряме специално за сп. „Жената днес”.
Фотографии: Костадин Чернев
Постановката „Опера Diva” е вдъхновена от изчезващия тип любов – на пълното отдаване, изпепеляващото страдание, дълбоките чувства, жертвоготовността. Любов, при която всичко е на живот и смърт. Възможна ли е такава любов днес?
Винаги и всичко е възможно. Струва ми се обаче, че такава любов става все по-малко вероятна днес. Привидно големият избор, все по-свободните обществени норми, фокусирането в собственото щастие – тук и сега, както и идеята, че партньорът трябва да бъде много неща едновременно (приятел, любовник, родител на децата ни, финансова подкрепа, и т.н) – всичко това завишава изискванията, бързо се разочароваме и търсим заместител. Все по-малко сме склонни да влагаме време и усилия в изграждането на една връзка, да правим компромиси и приемаме неизбежните минуси. В резултат отношенията остават повърхностни, любовта не успява да пусне дълбоки корени.
За мен това е още една причина да се гледа спектакъл за изчезващия тип любов.
Ако в ежедневието се храниш със сандвичи, а вечер поръчваш пица, тогава едно готварско предаване със здравословни рецепти определено ще бъде от полза.
Диагнозата хиперактивност, с обичайните й симптоми – дефицит на концентрация и разфокусиране на вниманието, е вече нещо като обща характеристика на модерния човек. Нямаме търпение, нерви, време и нагласа да се потопим изцяло в едно занимание, общуване, чувство. Правим едновременно много неща, без да се посветим изцяло на нито едно от тях. Освен невротичност до какво още води всичко това?
Според мен води до оставане на повърхността на нещата, до които се докосваме. До това да забравим удоволствието от пълноценното, задълбочено общуване, да се лишим от удовлетворението от това да си научил нещо ново, да си осмислил себе си и света малко по-добре. Вярвам, че това може да се случи, ако се вложи време, усилия и концентрация в една дейност. Не случайно има изследвания, че мозъкът на съвременния човек губи част от капацитета си с бързи темпове…
Това е една от причините, поради която живото изкуство е спасителен остров – откъсва от бита и дава възможност за потапяне в един по-висш свят.
Героините от Вашата „Опера Diva”: Мадам Бътерфлай, Виолета, Тоска, Норма и героините от един нашумял телевизионен проект „Жени говорят за мъже” са като същества от две различни планети. Но и двата типажа са еднакво тежко изпитание за съвременния мъж – едните със своята свръхемоционалност, другите – със своята свръхмеркантилност. И все пак мъжете като че ли винаги са били по-изкусени от втория тип жени. Защо?
Нямам лични наблюдения на това мъжко предпочитание към меркантилни пред емоционални жени. Ако има такова, бих предположила, че при меркантилността мъжът знае точно какво се очаква от него, как да го осигури и какво ще получи в замяна. В сферата на емоциите за него ситуацията става доста по-неясна, неконтролируема и сложна.
Точно в тази сложност е показана жената в „Опера Diva” – поставена на пиедестал богиня, свалена от пиедестала обикновена жена, любяща и гневна, силна и слаба, щастлива и отчаяна, обсебваща или закриляща, цел или средство за мъжа.
Как виждате пътя на балетната постановка „Опера Дива”? Тя е провокативен микс между високата класика и модерния й прочит, конвертируемо арт произведение, което има потенциал да достигне световните сцени…
След премиерата много хора споделиха, че спектакълът ги е развълнувал. Основното ми желание е представлението да бъде видяно от повече хора, които да докосне емоционално. Темата за силната, изпълнена с противоречия жена и нейната дарба да обича истински, е актуална навсякъде по света.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата и съдействието на „Оренда Арт”.
0 Коментара