Без съмнение, впечатляващият авторски спектакъл на Мила Искренова „Сидхарта”, вдъхновен от едноименната творба на писателя Херман Хесе, е сред най-мощните сценични събития в европейското културно пространство в началото на 2017. Визуално пищен, радостен, летящ, триумфален и фееричен спектакъл за свободата, отвъд всички форми на ограничения, манипулации, диктатури, военни режими и фашизоидни общества.
Спектакъл, изпълнен с дълбоко философско послание за сглобяване на разпадналите се енергийни части от хармонията на човечеството. Вертикален и сюблимен полет, породен от тревогата за съвременните тенденции на връщане към някои исторически грешки, познати от 20-те години на миналия век.
Неслучайно това е и времето, в което Хесе пише впечатляващата си, ярко минималистична и алегорична философска творба, морално погнусен и дистанциран в опита си да се абстрахира от военните лудости на Европа и от стихийно прииждащите вълни на националсоциализма. Тези аналогии провокират брилянтната Мила Искренова да построи първата сцена от своя впечатляващ спектакъл с акцент върху Херман Хесе (да, той също играе на сцената), който в момент на дълбока медитация „провижда” стихийно маршируващите редици на смъртта, развяващи хитлеристки знамена; ужасяваща стена от човешка маса, крачеща над сцената на Музикалния театър, в геометричното пространство на мултимедията.
Следват фантастични композиции с музика на Вагнер и популярни песни от периода между двете световни войни. Буда и Сидхарта също се появяват като самостоятелни персонажи, чиито танци имат великолепни хореографски решения, тъй като образите им са едновременно телесни и символистични и нито се отделят твърде много, нито се губят в целия ансамбъл, който диша, лети, пулсира, танцува и живее на сцената в забележителен синхронен ритъм.
„Сидхарта” в оригиналното хореографско решение на Мила Искренова на сцената на балет „Арабеск” е истински триумф на волята за живот и на свободно дишащата креативност, облечена в ефирните веещи се костюми на Свила Величкова. Всяка уважаваща себе си европейска или американска сцена би се гордяла да има такъв бисер в короната си – ансамбълът от изпълнители танцува извън времето и пространството, а на моменти сякаш дори в транс: те почти не стъпват по сцената, защото в повечето време са над нея.
„Сидхарта” е просветление. Магия на образи, рисуващи във въздуха цветна и зашеметяваща картина над гравитацията – танц не на тела, а на светли енергии, красиво издигащи се над кошмарната бездна с греховете на XX век. „Сидхарта” е едно от възможните спасения.
0 Коментара