„Една задръстена звезда“ – най-новата постановка (с режисьор Калин Сърменов) на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов“, е спектакъл за задръстения ни живот.
Задръстен от абсурдни хора и абсурдни бюрократични правила, от собствените ни егоизъм и суета, мултиплицирани в суетата и егоизма на другите около нас.
Цялото ни монотонно битие тук е събрано в една детска площадка в краен жилищен квартал – с окрадени и изпочупени части на катерушки, пързалки и осветителни тела. Площадка, на която сме заклещени в буквалния смисъл на думата.
В центъра на сюжета на пиесата на Слав Тенев и Боряна Иванова е една жена на 36 (актрисата Полин Лалова), самонапъхала се в тясната тръба на детската пързалка. Полин Лалова в ролята на заклещената в тръбата е блестяща – да прекараш над час и половина, притиснат в тясното пространство на змиевиден канал, е огромно изпитание за физиката и психиката на актьора. Спектакълът предизвиква пристъпи на клаустрофобия и у зрителите – по-чувствителните почти физически усещат клещите на затлачения си, задръстен живот, притиснал ги в тръбата на ежедневието, от което няма измъкване.
Няма измъкване, най-вече защото възловите институции не го позволяват. Около заклещената жена се изреждат представителите на основните държавно-обществени ядки: полицаят (Борислав Захариев), пожарникарят (Иван Панев), журналистът (Елена Атанасова), маникюристката (Александра Сърчаджиева), съседът (Петър Калчев). И всеки от тях, вместо да помогне на жената да се измъкне от задръстената ситуация, още повече я напъхва в нея.
При тази убийствена сценична метафора на житейската ни съдба, смехът на зрителите на постановката е разбираемо приглушен. Репликите на героите са свежи, актьорската игра е чудесна, но залата не се тресе от кикот, защото изпълващите я са прозрели, че ако бързо не променят нещо в битието си, ще си останат завинаги притиснати в канализацията на дните.
0 Коментара