Може да звучи парадоксално, но въпреки че физически съм затворена в една къща, вероятно почти никога в живота си не съм се чувствала толкова свободна, колкото през последните седмици.
Свободна от лъжи. От илюзии. От обусловености. От вярвания. От очаквания. От планове. От идентификации.
За всички ни е толкова естествено да се идентифицираме с една конкретна личност, планове, навици, разбирания, идеи …
И ето, всичко това се срутва пред очите ни – вътре в нас и около нас.
Какво остава? Мисля, че остава истинското. Цялостното изживяване на всеки един момент от живота ни. Тоталното присъствие, което само по себе си е толкова интензивно, безкрайно и всепоглъщащо, че нищо не може да се сравни с него. Истинското и ненадминатото – просто да бъдеш.
Какво се срути?
От 2004 година се интересувам, чета и говоря за устойчивото развитие. Тогава това понятие бе възприемано като налудничаво. През 2008 завърших обучение за дизайнери по пермакултура във Великобритания – с Патрик Уайтфийлд, един от двамата най-големи специалисти по пермакултура за умерен климат. Тогава Патрик ми каза: „В един момент вашите държави, които сега изглеждат изостанали, ще имат много на какво да ни научат, защото вие вече сте минали през тотален крах на вашите държавни, икономически и социални структури… „
Много ми е интересно да си спомням за неговите думи, дванадесет години по-късно. Още повече, че на този курс ние разглеждахме именно сценарии, които в момента се реализират.
Пробуждане –
според мен това е думата, която най-добре резюмира случващото се. Човечеството се събужда от своя сън.
Сънят на идеологията за неограничения икономически растеж на една планета с ограничени ресурси. Сънят за това, че нашите действия нямат последствия. Сънят на неосъзнатите действия. Сънят за това, че всеки от нас е отделен и независим от другите.
През 70-те години химикът Джеймс Ловелок създава теорията за Гая. Гая, планетата като цяло, според него е комплексен организъм, в който всичко е свързано и се саморегулира по органичен начин. Теорията за Гая е детайлно изследване за това, как живите процеси около нас си взаимодействат за поддържането на планетарната система в нейната цялостност в равновесие. Толкова е очевидно!
Какво се случва в момента от моя гледна точка?
Човечеството е тласнато по невиждан досега начин да направи една гигантска крачка напред. Да открие нова парадигма.
Не ми се ще да звучи песимистично, но е много важно да разглеждаме процесите, развиващи се в момента, в перспективата на глобалните климатични промени… Светът преживява санитарна криза, икономически крах, политически промени, които все още не са съвсем ясни, и по всяка вероятност едно много сериозно преструктуриране на обществото като цяло.
Разбира се, като говорим за равновесие, то присъства винаги. В този контекст, разрушаващото се има и обратна страна – зараждащото се.
Социалният ми живот от
отдавна не е бил толкова богат
колкото тези две седмици. И то каква радост – вече не ми се налага да разхвърлям тялото си по влакове, автобуси и самолети, за да бъда с приятелите си! Всички са заедно, по едно и също време, навсякъде.
У дома решихме да си закачим карта на света и да отбелязваме с колко държави сме се свързвали всеки ден…
Статистиката експлодира.
Непреодолимото усещане е, че светът пулсира с ритъма на групите в WhatsApp, Messenger, Zoom… Като че ли можем да чуем дъха на Гая в една тотално нова октава. Органичното се превръща в дигитално. Физическото във виртуално.
Материалното в етерично.
Струва ми се, че през последните седмици човечеството направи квантов скок в своето развитие. Той може много ясно да бъде наблюдаван на всички нива, но може би най-силно на технологично ниво. За точно две седмици в колективен план всички ние направихме една технологична крачка, чиито скорошен еквивалент може да бъде единствено индустриалната революция.
За да бъдем абсолютно точни, е необходимо да споменем, че тя ни беше наложена от управляващите среди без никакъв социален дебат. Няколко милиарда по света се вгледаха в екраните си, намирайки там задоволяване на основните си чисто житейски нужди – да осигурят прехраната си, емоционалната близост с близките си, да почерпят (в идеалния случай) информация за света около тях, да пазаруват, да се образоват…
Новото в ситуацията е тоталната липса на алтернатива. Абсолютната невъзможност да задоволим тези жизненоважни нужди без технологии.
Това е факт за милиарди хора в момента.
Разбира се, поставени в подобна ситуация на безизходица, ние всички
дружно направихме този технологичен скок.
Днес не знаем кога ще можем да прекосим границите на страната, в която се намираме, кога ще можем да летим със самолет или да се возим на влак. Но днес си даваме сметка, че вече нямаме чак такава нужда да го правим. Ние сме едновременно у дома и навсякъде.
Информация
Това е ключовата дума на настоящето и бъдещето. Субстанцията, обуславяща нашето взаимодействие с реалността и начина по който я възприемаме. Днес повече от всякога един факт може да бъде погледнат от множество гледни точки, които са тотално достоверни в собствения си контекст. Всеки един от нас живее потопен в един Cloud, своеобразна Вселена, смесица от материални и виртуални динамични елементи, които като филтри определят взаимодействието ни с реалната среда, в която живеем. Между другото, каква точно е тази среда има все по-малко значение, защото способността ни
да се абстрахираме от реалния физически свят,
гмуркайки се в информационния си личен балон, става все по-голяма. Какво значение има какво се случва на улицата или в кариерата ни, когато, прибирайки се у дома, ние можем да се потопим в един безкраен свят от постоянно обновяваща се информация, който на всичкото отгоре можем да си подбираме изцяло по наш вкус. В това отношение все повече се доближаваме до Всевишния, превръщайки се в
творци на собствени вселени.
По всяка вероятност не е преувеличено да се каже, че информационният поток на планетата никога не е бил толкова интензивен. Той се превръща в плътта и кръвта на Гая, материално осакатена, но трансформираща се в качествено нов организъм. Вярвам, че този феномен е валиден на нивото на планетата, но и на нивото на всеки един от нас. Ще преминем през страх, страдание, ще се срещнем с онези части от нас, които не желаем да виждаме, но ще излезем от този процес като качествено нови хора, преживели равносметката на този крах.
Тогава ще можем да си дадем сметка за това, което е истински важно, стойностно, ще дадем смисъл на мислите, думите и действията си.
Ще се наслаждаваме и радваме на най-простото,
това, което не може да се закупи, продаде, спечели или открадне. Ще можем да оценим безкрайните подаръци на света, в който живеем, които досега толкова лесно потъпквахме в опустошителния си бяг напред. Ще си дадем сметка, че сме в динамична взаимовръзка с всички и всичко и, наранявайки заобикалящото, всъщност нараняваме себе си.
Ще се радваме на това да гледаме близките си в очите, да се разхождаме, на песните на птиците и тяхната свобода.
Казано иначе – ще се събудим.
0 Коментара