8 българки, които правят света по-добър. От тефтерчето на пиара

Най-често говорим за успешните жени. Представяме ги като ролеви модели и пример за вдъхновение. Възхищаваме им се. Сравняваме ги с други жени по света. В комуникациите ги превръщаме в посланици на брандове, говорители на каузи и поп-икони. По-малко говорим за всички превъплъщения на неравенството, пред които много жени се изправят – в обществото, на работното място, у дома. И затова как можем да променим това. По-малко им благодарим, че са до нас и дават смисъл на думите обич, семейство, опора, и дом.

Вероника Пунчева, Петя Колчева, Гьонюл Хайредин, Емилия Шушарова, Йоланта Делибозова, Нери Терзиева, Кремена Дервенкова, Блажка Димитрова са жени, които вероятно не са се срещали никога на едно място, освен в телефона на някой пиар специалист. Извадих имената им от контактите си, за да ги събера виртуално, в една видеоконференция, само че пренесена на страниците на „Жената днес“, в опит да представим българската жена.

Конкурентни и равнопоставени ли са българските жени на мъжете в своите професии? Какво ги прави успешни в България и по света? Какво и как  постигат? Какви са грижите и проблемите, пред които са изправени? Има ли смисъл да търсим типично българското в успехите и постиженията на нашите жени или всесилната женска природа не признава граници, етноси и култури в проявленията си?

Представяме ви 8 съвременни българки.

Вероника Пунчева

е глобален директор Корпоративна отговорност на METRO AG. Оглавява и борда на световната организация LEAD Network, чиято мисия е да привлича, запазва позициите и осигурява израстване на жените в търговията и в сектора на бързооборотните стоки – чрез образование, лидерство и бизнес развитие. Според нея многообразието и включването на работното място са критично важни за успеха на бизнеса.

На жените трябва целенасочено да се дават повече шансове за развитие в бизнесa, смята Вероника, тъй като от това печели цялото общество. „Темата е относително нова в България и не мисля, че засега e получила особен отзвук извън международните компании и някои големи български фирми. Има обаче огромен икономически потенциал, който се крие зад увеличаването на разнообразието на работното място.“

Според изследване на консултантската компания McKinsey компаниите, в чиито лидерски екипи има полово и етническо разнообразие имат по-добра производителност, печалба и значително по-високи шансове да задминат конкурентите си.

В друго изследване 65% от запитаните български компании отговарят, че не познават концепцията за многообразие на работното място – което на практика показва, че бизнесът у нас не в състояние да извлече ползи от многообразието и вероятно ще има трудности да задържи хората си.

Според Вероника българките в големи компании в чужбина са изключително целенасочени, иновативни, амбициозни и работят с огромна страст и посветеност. Не се жалят и не се страхуват да взимат решения, да се натоварят с повече, дори това да не им носи веднага очевидна полза. Не си гледат часовника дали краят на работния ден е дошъл. Успешно съчетават кариерата и семейството. Това не е много често срещан модел на поведение в Западна Европа, но  почти винаги носи предимство.

Петя Колчева

е един от основателите на Адвокатско дружество „Новел АД ” и негов управляващ съдружник. Първата българка, която изкачи Еверест,  участник в много експедиции. За нея успешната жена е най-вече балансирана, спокойна и усмихната. За да въвлече останалите в своите проекти и да ги заплени със своите идеи, тя трябва да вярва в себе си и да е „подредила“ живота си.

Според Петя българките не страдат от значителна липса на равнопоставеност. По-скоро им липсва достатъчна подкрепа за отглеждането на децата, за да имат повече свободни сили за осъществяване на професионалните си амбиции. „В този смисъл благодаря на българския мъж, на българските баба и дядо, в частност на моя съпруг, който винаги ме е подкрепял в стремежа да се наложа като професионалист.“, казва Петя. „В моменти на изтощение, униние и безверие, той ме е подтиквал да продължа да работя, да дерзая, защото иначе ще бъда много нещастна.“

За Петя успехът е в развитието – пътят е интересното нещо в живота, да научаваш нови неща, да се срещаш с нови стойностни хора, да виждаш, че от твоите усилия излиза продукт, който се търси и е полезен, да се радваш на прекрасни разговори с децата си, да успееш да преодолееш отдалечаването и сивотата в семейните отношения – това са предизвикателства, които всяка жена, отдадена на работата си, трябва да преодолява.

Блажка Димитрова

е основател на сдружението „Нулев отпадък“, което си поставя за цел да популяризира философията на нулевия отпадък в България и намаляване на количествата отпадъци, които хората и бизнесът генерират. През 2019 г. създава „Благичка“ – първия ресторант с нулев отпадък в България, а през 2020 г. стартира и „Благичка Бъргърс енд фрай“. Стреми се да докаже, че подобни бизнеси могат да се управляват от младежи в неравностойно положение. Моделът й на работа е действащ. В нейните ресторанти работят глухи младежи, които приемат поръчки, готвят и осъществяват доставки на храна.

Блажка е сред основателите и на стартъп компанията Zero Wave – производител на 100% биоразградими и ядивни съдове от остатъчен малц  (Brewers’ spent grain) – остатъчен продукт след производството на бира. Първоначалната цел на компанията е да замести с продукцията си пластмасовите чинии, които се използват при доставки и в кетъринг компаниите. В България годишното им потребление достига до над 1,5 млн. броя.  А остатъчният малцов продукт достига до 250 тона годишно.

Блажка е на мнение, че жените предприемачи се нуждаят от насърчаване и подкрепа. И съществуват глобални програми за подпомагане на женската инициатива. А интуицията е едно от предимствата  на жените в предприемачеството. Не казва, че мъжете не я притежават, а че при жените тя е по-изявена. Смята, че емоционалността и способността да слуша сърцето си са й помогнали да бъде по-успешна. Силно вярва, че на жените трябва да се дава шанс да заемат повече лидерски позиции.

Кремена Дервенкова

е изпълнителен директор на Асоциация на българските лидери и предприемачи (ABLE), чиято основна задача е да помогне в изграждането на следващото поколение активни млади хора, притежаващи всички необходими умения, мотивация и увереност да сбъдват мечтите си и да правят България по-добро и икономически проспериращо място. Времето, в което не се занимава с ABLE, се старае да прекарва със семейството си, сред природата, спортувайки и промотирайки една нетрадиционна за европейския начин на хранене съставка – ядливите насекоми. С брат си отглежда щурци в мини-ферма в родния си град Любимец, а с готовата продукция приготвя различни ястия и десерти, които показва на широката публика в социалните мрежи и при медийни изяви.

Бъдещето на храната е в алтернативните източници на хранителни вещества, смята Кремена – ядливи насекоми, лабораторно създадено или 3D-принтирано месо, животински продукти, базирани на растителни съставки. Климатичните промени и негативните последици върху биоразнообразието ни принуждават да търсим и възприемем алтернативни храни.

Според нея много жени-предприемачи чувстват, че за да бъдат взети сериозно, трябва да развият мъжки стереотип на мислене спрямо правенето на бизнес – състезателен, агресивен, тежък и остър понякога. Истината е, че жените могат да бъдат успешни предприемачи, бидейки автентични, чрез усилена работа, демонстрирайки устойчивост и постоянство. Добрата новина е, че се зараждат все повече инициативи и на национално, и на глобално ниво, стимулиращи женското предприемачество, включително финансиране на стартиращи компании с жени основатели.

Йоланта Делибозова – Йоли

е една от най-популярните кулинарни блогърки, автор на „Вкусно с Йоли“, придобила популярност и с предаването си в телевизия 24Kitchen. Професионален музикант е и от няколко години живее и работи в Германия. „Музиката е моят живот, а кулинарията любимо хоби.“, казва тя. Свири в малък камерен оркестър от 12 чели, в който участват музиканти от 4 континента. Преподава чело и пиано в две музикални училища, както и води  групи от 5-и до 12-и клас в гимназия.

Приема, че професионалната кулинария се доминира от мъжете, заради по-интензивния и физически натоварен труд в кухните на ресторантите. Категорична е обаче, че ако пред човек се сложат две еднакви блюда, готвени от мъж и жена, той няма да може да каже кое от кого е приготвено.

Смята, че проблемът с равноправието между жени и мъже е еднакво сериозен, както в България, така и в Германия, където жените продължават да получават по-ниски заплати за един и същ пост. Казва, че често говорят за това по телевизията, но само толкова. Какво да се направи? Както обикновено, жените сами трябва да отстояват правата си и да се борят за тях. Не трябва да се отказват, да се отчайват, да се оплакват.

Йоли вярва, че жените са много по-устойчиви от мъжете във всичко. Приема го за нормално, като част от женската природа. Според нея жените могат да направят и постигнат всичко, но трябва да си повярват. С повечко хъс и нито стъпка назад.

Нери Терзиева

е водещ български журналист и комуникатор, допринесла с чара и таланта си за популярността на телевизионната журналистика. Не вярва във феминизма. Казва, че да черпиш предимства от това, за което нямаш никаква заслуга – че си се родила жена – не е честно. Шегува се обаче, че има едно наум. Мадлин Олбрайт твърди, че за жените, които говорят против други жени, е отделено специално място в Ада. Затова внимава какво говори. Според нея мъжете имат какво да научат от жените – да се поставят на мястото на човека отсреща. Но часовникът на мъжете тиктака по-бързо от женския – те нямат време да правят това.

Емилия Шушарова

е секретар на читалището в Куртово Конаре. Започва работа в Деня на народните будители, на 1 ноември 1980 г. Не си е представяла, че ще остане 40 години на едно място, но определя работата си като будителска и творческа. Тя е един от инициаторите на „Куртово Конаре Фест“ – фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти през 2009 г., който бързо се превръща в еталон за подобни фестивали в малките общности в цяла България.

От 2012 г. е член е на Slow Food – международно движение, основано в Италия от Карло Петрини, с цел да запази местните гастрономически традиции, да насърчи опазването на местното сортово биоразнообразие, земеделски култури и породи домашни животни, много от които се съхраняват в президиуми – проекти на Slow Food в подкрепа на местните общности. Движението е организирано в местни общности, наречени конвивиуми, и наброява над 150 000 члена в над 160 държави по света, чийто девиз е „Вкусно, чисто, честно”.

Емилия смята, че храната  винаги е била женска област. Казва, че е събирала рецепти от местната кухня, запазени единствено от жени – предавани от поколение на поколение.  В миналото на сватбите са се приготвяли местни ястия и са се канели най-добрите готвачки от селото.  Съдейки по стари снимки – това са били само жени. Същото се е случвало и на селските празници. Курбаните за здраве и до днес се приготвят от възрастни жени с нужните умения.

Емилия винаги е имала активна гражданска позиция. В края на 1989 г. е сред създателите на първата опозиционна организация в района  – синдикатът „Подкрепа” с над 250 члена. Тя е само на на 29 г., когато става негов лидер.  През първите месеци на 1990 г. в Куртово Конаре възстановяват някои от съществувалите преди 9 септември партии и създават местна организация на СДС. В продължение на около 8 г. Емилия е неин лидер. И до днес се приема за човек с активна гражданска позиция, посветена на идеята да се работи за активно гражданство.

Гьонюл Хайредин

живее в Русе, където завършва „Здравни грижи“. Впоследствие надгражда образованието и квалификацията, минавайки през „Социални дейности“, „Управление на човешки ресурси“ и „Управление на проекти“. От 2001 г. работи в „Център за психично здраве“. Професията й е отговорна, деликатна и изисква специфична топлота и отдаденост. Среща я всекидневно с различни житейски съдби, но намира, че работата в сферата на медицината е призвание и не й тежи. Казва, че не би могла да раздели този труд на мъжки или женски. Намира че на първо място са човеколюбието, чувството на отговорност и професионализмът.

Гьонюл е популярна в социалните медии с невероятния си талант да приготвя и представя по артистичен начин автентичните храни на своя край, както и майсторски да импровизира и надгражда върху кулинарната традиция. През 2018 г. е сред финалистите на конкурса на МЕТРО „Кулинарното наследство на България“.

Произходът й е от турската общност на силистренското село Зебил, в която традиционно живеят няколко поколения заедно. От малка е свикнала да стои край готвещите жени в семейството – баби, майка, лели, по-възрастни жени от фамилията. Тази приемственост, съвместният живот на няколко поколения, сядането на масата заедно, й дават уникалната възможност да усвоява обичаите и привичките по най-автентичен начин – от по-възрастните. „По този начин още от ранно детство бяхме включвани и в ежедневните, и в празничните, и в религиозните ритуали, и в нас това създаваше чувство за идентичност и сплотеност. А за малките ни, изпълнени с удивление души, това беше тайнство някакво, свещенодействие, до което ни позволяваха да се докоснем.“

Казва, че винаги е изпитвала неподправено удоволствие от вкусната храна, но истинското вдъхновение идва преди десетина години, когато в България настъпва своеобразен бум на кулинарните книги и предавания.

„Убедена съм,  че храната заема особено място в човешкия живот. Освен чисто физиологичното, базово предназначение, тя участва във всички ритуали и по всякакви поводи – и радостни, и тъжни. Ако се замислим – тя ни съпровожда дори в хода на времето.“, споделя Гьонюл. „Тя утешава, тя замества неслучените и неизказани емоции даже, събира хората по специфичен начин, приласкава тъжните сърца, окрилява радостта. Тя приютява.“

Има ли нещо, което отличава българката? Нещо, което я прави по-различна или по-конкурентна в международна среда?

„Дори в голямо събиране на жени можеш да отличиш българската жена.“, смята Блажка Димитрова. „Определено сме от онези нации, които са по-горещи и по-пламенни. Но по-важно е една жена да открие своята собствена сила и да работи върху нея, за да може да намери възможност за изява и да бъде успешна“.

За Петя Колчева българката е доста подредена и дисциплинирана жена. Това се проявява най-очевидно в начина, по който се облича, гримира и представя в обществото. Според нея не е учудващо, че чужденците се възхищават на българките. Чувала го е многократно от колеги в мултинационални екипи. Според Вероника Пунчева българката държи на образованието, качествената семейна среда, на развитието си и в този смисъл не се отличава особено от съвременната европейка.

За Йоли нещата стоят по леко друг начин. „Домът, уютът, грижата за децата и мъжа, съхраняването на традициите, себеотдаването. Българската жена има съвсем различно отношение към тези неща в сравнение със  западноевропейската.“ За нея истинското си остава нашето. „Не мога изобщо да си представя живота си без близък контакт с децата и внуците.“, казва тя. „Нашата топлината ни прави по-различни, кръвта ни е друга.“

„Съвременната българка е невероятна амалгама от толкова много качества, че буди искреното ми възхищение. Съвместява като по чудо толкова много роли – тя е майка, тя е съпруга, тя е дъщеря, тя е приятел и ментор, тя е учен, тя е домакиня, тя е муза, тя е професионалист, тя е колега, тя е активен гражданин,  тя е доброволец в десетки инициативи… Многолика и колоритна, българката е стожер, истински стожер в хаоса на това съвремие.“, казва Гьонюл Хайредин.

„Привързаност към семейството, сила на духа, почит към традициите, природна интелигентност – това са все черти от характера на българката  от последните  столетия.“, смята Еми Шушарова. „Казвайки това, пред очите ми е моята  незабравима баба, която е родена в началото на XX век.  Имам едно много любимо есе от Георги Марков „Образът на жената”, което сега няма да коментирам, но то е показателно за отношението на българските мъже към жените.“

„Българката е много добър пример за грижовна жена, ориентирана към дома и семейството. Не познавам самозабравили се кариеристки и това понятие ми се струва крайно далечно за профила на българската жена.“, казва Кремена Дервенкова. „И макар през годините образът на жената да еволюира от социалната й функция за продължаване на рода и носител на женски добродетели и морал, до обръщането й към себе си като изразител на индивидуалност и отърсване от стереотипа на спътница на силния пол, дълбоко в себе си тя остава покровителка на семейната цялост, отдавна излязла от ролята си на „просто домакиня“.

С какво от постигнатото се гордеете най-много?

„Най-много се гордея, че успях да се съхраня. Макар и да не е проличало, през последните 10 г. съм преминала през много дупки.“, казва Блажка. „Стигала съм до ситуации, в които съм била изключително депресирана и съм чувствала сякаш нищо не съм постигнала. Това, че днес се възприемам като човек, който се чувства щастлив – с това най-много се гордея.“

А Йоли се гордее с всичко, което е постигнала сама. „Никой никога не ми е давал нещо даром. Каквото и да съм постигнала в музикален план, се дължи само на желанието и таланта ми. С кулинарията е същото. Самоука съм, не съм посещавала дори готварски курс. Всичко съм развила сама, пак благодарение на желанието и може би някаква доза талант. Затова ми е леко, спокойно и щастливо.“

„От професионална гледна точка  – най-много се радвам на успеха на хората, които съм открила, подкрепила и развила като таланти. Мисля,че има такива във всички страни, в които съм работила.“, казва Вероника Пунчева. „А в личен план  – гордея се с развитието на децата си и от факта, че въпреки сложните и многопластови кариери със съпруга ми взаимно подкрепихме личностното си развитие и се радваме на едно щастливо семейство повече от 30 г.!“

„Имала съм много трудности, доста бавно и мъчително се утвърдих като професионалист, също и като планинар.“, казва Петя Колчева. „Дали съм била успешен родител, тепърва ще се вижда. Радвам се на семейството си.“

„Животът ми е рой недовършени неща.“, казва Нери Терзиева. „Ще е клише, но ще кажа – внуците ми са всекидневната моя гордост.“

„Гордея се с това, че чрез нашия фестивал популяризирахме Куртово Конаре не само в страната, но и в чужбина, а в края на 2019 г. получихме награда в Брюксел – „Куртово Конаре Фест – европейски посланик на иновации и развитие на местни общности”, казва Емилия Шушарова.

„И с това, че наред  с хранителните  и фолклорни традиции,  успяхме да популяризираме и един  занаят – изработка на кукли и сувенири от царевична шума. С това, че през последните 20 г. чрез читалището успяхме да реализираме повече от 50 проекта и инициативи за нашата общност, финансирани от различни донори, насочени към деца, младежи, възрастни. Сега изглежда незначимо, но в далечната 2002 г. имахме първия Интернет център в региона, в който обучихме стотици хора в компютърни умения и на които предоставихме достъп до Интернет.“

„Не мога да кажа, че има нещо конкретно, с което се гордея най-много.“, казва Кремена Дервенкова. „Гордея се с постиженията на екипа си, в който знам, че имам своята роля и принос. Гордея се с малките победи, които са част от успеха, като потвърждение, че вървим в правилната посока. Гордея се, че постигам баланс между работа и личен живот, и това е нещо, на което много държа. Гордея се, че организацията, която ръководя се развива добре и постига все по-добри резултати. Гордея се, че имам хармонични взаимоотношения със семейството си, което не е само моя заслуга, разбира се.“

„Гордея се с това, че съхраних родовите корени и своята идентичност.“, споделя Гьонюл. „С това, че запазих стремежа си да  уча , за да се развивам, да творя и дълбая в себе си, да се състезавам със себе си, за да бъда своя, по-добра версия.“

Как преодолявате трудностите? Какво ви помага да се справяте с тях?

„Каквито и да са трудностите, те са винаги временни. След дъжд винаги огрява слънце.“, казва Йоли. „Аз съм безкраен оптимист и позитивното извира от мен. Радвам се, че често го предавам и на околните.“ И добавя,  че трудностите са нещо изключително полезно, защото точно от тях се учим да сме силни.

„Когато настъпи ковид пандемията плачех непрекъснато, заради отменения кетъринг за събития, за липсата на поръчки и доставки.“, казва Блажка. „После си казах, че съм преминала и през по-тежки неща и че имам способността да се справя. Това е, което най-много ми помага. Аз вярвам много в себе си, знам коя съм и постоянно се опитвам да си го припомням.“

Другото, което помага на Блажка е саморефлексията. Прави я вече 7 години. „Аз мога да се прибера у дома и да преосмисля целия ден, да си задам въпроса – кое мина добре днес, кое не мина добре и как утре да мине по-добре. Това го правя много рационално.“ Понякога гледа снимки – от дипломиране, от успехи в конкурси. Те й напомнят, че има силата да преодолее всяка трудност.

Петя Колчева

„Знанията, уменията, издръжливостта ми помагат да преодолявам трудностите. Ако нямаш личен капацитет и не си подготвен, няма справяне с трудностите, човек изпада в паника, защото няма решение за проблемите, пред които се изправя.“, казва Петя Колчева. Смята, че е отборен играч. „Обикновено работя в екипи, алпинизмът също е спорт, който не можеш в истинския смисъл да упражняваш сам – трябва партньор на другия край на въжето.“, обяснява Петя. „Не се срамувам да питам, да търся помощ и безусловно съм готова да дам подкрепа, особено на хората, с които работя. В нашия офис има изградена култура на взаимопомощ и обсъждане на въпроси, които нямат еднозначен отговор. Това вдига значително качеството на продукта ни.“

„Трудностите правят живота цветен и интересен и те карат да растеш. Старая се да сменям перспективата, спортът ме държи във форма, както и срещите с интересни и различно мислещи хора.“, казва Вероника Пунчева. Има приятелки, на които може да разчита. Такива, които я вкарват в „правилния коридор“, на които може да се обади по всяко време, защото знае, че ще вдигнат телефона и ще я изслушат, дори  ако не са се виждали с месеци.

„Имах един период, в който успявах да преодолявам съчетанието от много високо професионално и физическо натоварване само с класическа музика. Някак си ме наместваше и ми служеше като котва. Мисълта, че някой е написал тази музика преди столетия и тя преминава през времето с такава лекота дава нова перспектива на всекидневните проблеми.“, казва Вероника.

„Помага ми непреодолимият оптимизъм и вярата ми, че доброто едновременно се случва и предстои. И най-вече осъзнаването, че в отрязъка от раждането ни до смъртта всичко е преходно.“, казва Гьонюл. „Благодарността, че ме има и че любимите на сърцето ми хора са здрави, е горивото, с което преминавам през трудностите. Помага ми провалът и разбирането, че човек е несъвършен и има граници, които не бива да бъдат преминавани.  Това философско разбиране  ме омиротворява, когато трябва, и укрепва – когато се налага.“

А Нери преодолява трудностите „само с характер и с чувството за евентуален срам – „да не се изложим“. Кремена си припомня кои са нещата, които наистина имат значение. Разчита на подкрепата и споделянето с най-близките си хора. Емилия Шушарова е свикнала да разчита на себе си. На опита и интуицията си, които почти не са я подвеждали. „Много често печелим проекти, но се случва добри идеи да не бъдат подкрепени.“, казва тя. „И много обичам да чуя: „Това няма да стане, откажи се!” .  В такива моменти  започвам да усещам, че ще стане. Започвам да търся грешките,  търся нови начини да се случи и често се получава – в по-добър вариант от първоначалния.“ Семейството е най-голямата й опора.

Какво ви вдъхновява най-много?

За Петя Колчева това е добрият пример. Запленяват я енциклопедичните познания на нейните познати, спортните умения на приятелите. Радва се на хората, които обичат работата си и говорят с радост и ентусиазъм за нея, споделяйки я по разбираем начин с другите. Искрено се радва на успехите на близки и дори непознати хора. „Първото място където отидох след почти 3-месечния  локдаун беше една галерия за съвременно изкуство, където бяха изложени творби на Пикасо, създадени между двете световни войни.“, казва Вероника Пунчева. „Модерното изкуство, модата и пътуванията са трите неща, които винаги ме зареждат.“, казва тя. Обича да открива нови вкусове, които винаги я вдъхновяват да опитва нови и различни неща.

„Вдъхновение намирам във всичко. То винаги е неочаквано, просто те връхлита. Понякога може да видя на тревата някакво едва забележимо миниатюрно цветче, което да провокира експериментатора в мен и да се превърне в лайтмотив на нов сладкиш.“, казва Йоли. „Понякога са вдъхновявам от нещо видяно в Интернет или списание. Често черпя великолепни идеи от другите наши кулинарни блогъри, страхотни са!“

За Блажка вдъхновението е нейната почти 4-годишна дъщеря. Нери намира вдъхновение в усилието да помогне някому. „В децата, в изгрева и залеза.“, допълва тя. За Гьонюл вдъхновението е в живота и неговия колорит. В усещането, че сме част от нещо голямо, необозримо и красиво. Дори в хората с техните слабости и сила. В музиката като подарък от Бог.

Емилия Шушарова намира вдъхновение в любовта и осъзнатостта, че прави нещо полезно, за да запази традициите. „Бях на едно представяне на книгата „Хубаво, чисто, справедливо“ на Карло Петрини, основателят на Slow Food, и никога няма да забравя думите му: „Да спасиш един стар сорт, е същото като да спасиш един стар замък!”. Еми намира вдъхновение в предизвикателствата – в желанието да съхрани две стари сгради в Куртово Конаре за бъдещите поколения. Да преоткрива стари рецепти, стари и забравени сортове като ябълката „Куртовка”, прасковата „Червена  Куртовка”,  „Куртовската капия”, „Попския фасул”, историята на розовия домат. Вдъхновяват я и хората, от които се е учила и с които заедно работи за читалището, фестивала и общността.

Хората, които участват в програмите, организирани от Асоциацията на младите бизнес лидери и тяхното израстване са вдъхновението на Кремена Дервенкова. „Нашата цел е да променим начина им на мислене и подхода им като ги направим по-новаторски и предприемчиви. И макар това понякога да отнема повече време, резултатът идва рано или късно.“

Какво е за вас семейството?

За Блажка Димитрова това е нещо, което никога повече няма да остави на второ място. Особено дъщеря си, която за нея е вдъхновение и стимул. „Превръща се в мое по-добро копие, но знам, че ще израсне със своя силна индивидуалност. Правя всичко възможно да стимулирам това.“ Радва се да я гледа как расте, как пита за неща, които може би не интересуват връстниците й. Затварянето заради пандемията е накарало Блажка да разбере, че е отредила незаслужено второто място на семейството в преследване на успеха. Според Вероника Пунчева семейството и децата дават смисъл на всички усилия. Когато дъщерите ми дават да разбера, че по нещо искат да приличат на мен – значи си е струвало. „В истински трудните моменти до мен винаги е съпругът ми, той ме приземява или вдига от земята.. в завсисмост от това къде се намирам.“ За Петя Колчева семейството е източник на радости и проблеми, като всяко семейство под слънцето. Имаме съвместни проекти, казва тя и на това се крепи нашето приятелство. И допълва, че умеят да си говорят интересни неща, да обсъждат теми и да организират общи проекти и преживявания. Учи се от вече порасналите си деца. Те ме коригират, казва Петя, а аз се старая да съм на тяхното ниво. Семейството за Гьонюл създава чувство за идентичност и сплотеност. Синът на Йоли е с нея в Германия и тази година завършва гастрономия. „А щом децата са наблизо, значи майките са добре“, казва Йоли. „За нас, българите, грижата за деца и внуци е до смъртта ни“, допълва тя. „Те са центърът на тежестта ми, казва Нери за най-близките си – причината и смисълът. Жената си е на мястото, по-красива е и по-силна отпреди и върти този малък свят на пръста си. С една уговорка – тя също си има своя център и това е мъжът й.“