„Както си го научиш, така ще си го ползваш.“ Това отговаряше баба ми винаги когато я питах как така се е омъжила за дядо. Та нали той беше цели три години по-млад от нея и ако беше жив днес, щеше да е поне мутра. Или предприемач, както е политически коректно да се каже. Бърз ум, гъвкави действия, смели решения и точен прицел, това беше той. На някакво празненство видял баба, тогава кръшна и напета мома, да танцува, прицелил се в нея и взел съдбоносното решение да я открадне. Организирал аверите си и докато тя се усети, нямало накъде да мърда, грабнал я подмишница и я пренесъл в своя дом, а тя ни хък, ни мък. Непокорна обаче (като внучката си), искала да избяга, че бил млад, бил буен, всички се страхували от него, я, какъв е исполин и как сериозно гледа. Да, ама някаква нейна леля й осуетила плановете за бягство, като й дала пример със себе си. Избягала била и после живеела лошо. Казала й, че
щом един мъж избере дадена жена, значи тя да си наляга парцалите при него,
ще я носи на ръце цял живот. Избяга ли му, няма да прокопса. И какво като е по-млад, какво като е необуздан, както си го научи, така ще си го ползва. И баба ми клекнала. Двамата страшно обичаха тангото и помня, че много им се радвах как се гледаха в очите и се въртяха страстно в такт, докато не им се завие свят…
Аз обаче никога не съм си падала по по-млади от мен. Вярно, познавах някой и друг младеж, но дори и да го харесвах, научех ли, че е и с година по-млад, бягах като опарена. Не си и помислях да го заговоря, камо ли да си го представя в креватна акция, още повече с мое участие. Не, сакън, моля ви се, аз да не би да съм с педагогическа квалификация, че да си я упражнявам върху него. Вълнуваха ме само мъже, които да могат да ми дават нещо, от което имам нужда, да ми отварят хоризонти, да ми предлагат готови решения и винаги да имат отговор на всеки мой въпрос. Тоест такива, които вече бяха поръсили с цветя пътеката пред мен – гледали, патили, можещи и знаещи.
Исках know-how, търсех и намирах.
Така обаче беше докъм 30-ата ми годишнина, когато наново се сблъсках със студентската скамейка, а там чисто статистически погледнато седят предимно свежи стегнати дупета с отворени сърца и излъчване на подивял хормон. Бях се нагледала на всякакви сортове от другия пол и в общи линии знаех какво мога да очаквам от по-възрастните мъже – игра на котка и мишка. А там, уви, последната дума едва ли би била моя.
Помня, че дълго потъпквах зародиша на връзката ми с един три години по-млад от мен иначе кариерист точно поради трезвата мисъл, че не мога да очаквам кой знае какво да ми даде. Морално ли, материално ли, интелектуално ли… как ли бих могла да се опра на него? Искаше ми се сериозна връзка. Все пак по всички закони на междусъседската интрига отдавна бях прехвърлила моминската възраст и си беше редно вече да се задомя. Същата тази интрига само това и чакаше, за да мине в следващото ниво на играта и да нагнети въздуха с догадки кога ще имам деца. Явно обаче точно този младок ме е отблъсквал и с друго, пък младостта му само ми послужи за оправдание да не го схрускам. Защото само година по-късно вече ми беше ясно, че щом Мадона, Деми Мур, Лили Иванова и мъжете в общия случай го могат, защо пък да не го мога и аз.
Младото си е младо.
Когато го срещнах, тъкмо беше навършил 22. Аз бях плюс 10, независима, свободна в главата и в сърцето, финансово осигурена и в чудесна спортна форма. Представях си какви ли не съвместни акробатики, а диригентската палка направо си лягаше в ръката ми. Който е готвил за Гергьовден, знае, че едно е агнешко, друго е шилешко, трето е да му се усмърди кухнята на коч. Покрай всичките тези студентчета, дето ми се моткаха по това време из краката, се убедих, че младата плът всъщност е твърде примамлива, защото не мирише, а ухае и понеже вибрира от стегнатост, взех все по-често да се заглеждам в осанката на приносителите й. Изобщо нямам спомен как точно се бях увлякла по него, но направо бях на път да пусна кепенци на всичките си принципи да не пипам агнешко. Очите ми се бяха отворили за похот. Усещах се ловец. Консуматор. Егоист. С него говорехме, без да ме поучава, смеехме се, без да ми е неловко, нямах и капка страх, че може да съм мишена или да загубя контрол, не го чувствах като заплаха, най-вероятно май дори нямах респект, да ме прощава майка му.
А тялото му, това тяло исках да е в мен
и изобщо не ме интересуваше на колко години е. Защото не исках нищо повече от него освен секс.
Някак в реда на нещата си е, когато една жена срещне зрял мъж, да има очаквания, свързани със собственото й бъдеще. Да й е опора, семейство, ветропоказател, трамплин или ракета-носител. Когато обаче се спре на доста по-млад от нея, очакванията й почват и свършват с настоящето, тоест мъдро спират на последния й оргазъм. Не я интересува с коя е бил някога и коя му е била първата, какво е правил вчера или на кой лекар ще иде утре. Живее за мига с него и се моли той да е на същото мнение. Тя е видяла доста от живота, утвърдила се е, знае отговорите на почти всички вселенски въпроси, а неговото любопитство я кара да се чувства полезна като последна инстанция.
Обратно на предразсъдъците се оказва, че
младият мъж не минава през жената като влак-стрела покрай безлюдна гара,
за да надуе клаксон веднъж-дваж, колкото да се отчете, и да отмине. Напротив, най-вероятното, което може да се случи между тях, е той да се пристрасти. Ако се окажеблагосклонна и търпелива, нищо чудно дори той да остане завинаги при нея. Това обаче е и най-опасният капан. Когато жената забрави, че той е по-млад от нея, и започне да изисква от него повече, отколкото той може да й даде, идва ред и на проблемите. От друга страна, какво предлагат по-възрастните мъже?! Житейски опит, зрялост във всяка ситуация и усещане за нещата в стъпки напред, това са екстрите им. Но почти винаги в комплект с криза на средната възраст, умора от живота, ленивост и всезнайство, което в един момент няма как да не стане досадно. Тогава от само себе си се появява като
награден фонд по-младата кръв – свежест, неуморност, любопитство
към всичко и здрав кръст.И въпреки че по пътя, по който младият мъж върви, аз съм побивала километричните камъни не мога да не призная, че готовността му за експерименти, неудържимият младежки ентусиазъм, издръжливостта и оптимистичното чувство, че има време за всичко, са повече от заразни, и точно там е притегателността му … Toyboy, би казала кварталната интрига поради безсилие да си позволи млада плът. Пък аз вече знам, че както си го науча, така ще си го ползвам.
0 Коментара