Според престижно английско проучване най-хармоничните бракове в кралството са между млад мъж и по-възрастна жена. Като потвърждение на това твърдение в последните години холивудските жълти страници не спират да тиражират многобройни снимки на популярни кинозвезди, свързани в подобни щастливи двойки.
Но тези примери не са достатъчно мотивиращи, за да бъде променено консервативното неодобрение към този вид връзки. Родители и приятели се обединяват в усилията си да отскубнат младия мъж от необяснимата за обществото запленяваща власт на по-възрастната жена. Тази битка се води от векове, но не се печели лесно. Опитите на всички въвлечени в класическия мит за
брака между Едип и майка му Йокаста
не успяват да предотвратят съдбовното предопределение, въпреки че в тяхна помощ се намесват богове, пророци и гадатели. Защо са така изкусителни тези фатални срещи между жените с минало и мъжете с бъдеще? Какво поражда силните страсти между подобни неподходящи, според правилата на здравия разум, партньори? Дали нещо по-дълбоко не се крие зад всичко това? Нещо, което активира архетипово вложения във всеки човек стремеж към единение на противоположностите, необходимо за да се родят нови възможности за личностно израстване.
В различни периоди от живота се свързваме с различни хора. Съществуват разни модели на партньорство между мъжа и жената. Срещите не са случайни. Обусловени са от индивидуалните психологически потребности на всеки един, които само другият може да удовлетвори. Едип и Йокаста са обречени един на друг. Всеки от тях върви по своя път, преживява своите емоции, преодолява своите пречки, постига своите победи и така гради своята личност. Съдбата като мощен компютър калкулира всички възможности и когато кривата на предлагане и търсене се пресече в най-оптималната точка, вътрешният GPS се задейства и срещата между двама непознати става неизбежна. Едип и Йокаста се разпознават. Защо? Какво могат да си дадат?
Все повече съвременни жени центрират усилията и стремежите си върху образованието, кариерата, професионалната реализация. За да бъдат по-успешни, им се налага
да се адаптират към мъжките модели на поведение,
наложени в социалната сфера от мъже и за мъже. Жените са принудени да се борят по мъжки, да си служат с мъжки средства. Това намалява връзката им с женската инстинктивна природа. Те амбициозно постигнат набелязаните цели, утвърждават се, добиват мечтаната социална значимост, но не триумф и задоволство от победата, а необяснима тревожност е наградата им Забелязват, че са станали по-чувствителни към емоционалните липси, които начинът на живот им е причинил. Женската същност започва да се съпротивлява на мъжките елементи в психиката. Това води до засилване на женските инстинкти, най-вече на майчиния. Всяка жена рано или късно се свързва във вътрешен план с Вечната жена и това неосъзнато засилва желанието й да стане майка, да дава не само физически живот, а и психологическа майчинска подкрепа. За някои жени партньорът може да се превърне в обект, към който тя изпитва силно желание за обгрижване, както към децата и домашните си любимци.
Често се случва някои жени, след като преминат 30-те, да открият, че интересът им към по-млади мъже се засилва.
В тях започват да се промъкват изкушаващи мисли,
започват да се питат: „И какво, ако прекрача предразсъдъците? И какво като връзката няма бъдеще?” Отговорите плашат. Всичко казва: „Не, не бива”, но импулсът е по-силен. Задръжките падат. „Какво толкова? Това е само миг? Защо да не му се насладя?” Но мигът се оказва прекрасен. Защо да бъде прекъсван? Въпросите набъбват: Жената иска да крещи към света, но избира заклинателно да прошепне: „Миг, поспри, постой!” И, о, чудо, мигът замръзва, времето се разтегля. Настъпва безвремева безметежност. Едип помага на Йокаста да изяви своята потискана женска природа.
Често се случва някои млади мъже да открият, че когато общуват с по-възрастни от тях жени, се чувстват оценени и разбрани, стават по-уверени и успешни, променят се перспективите и приоритетите им. Мъжете с по-трудна адаптация към живота в моменти на израстване, на преход и промяна, спонтанно регресират към детското минало, към сигурността и обгрижеността, която невръстното дете безусловно получава от майка си.
Този тип мъже неосъзнато проектират своите очаквания, необходимостта от подкрепа върху по-зрели жени от своето обкръжение, жени, които могат да поемат ролята на майка.
Едип се нуждае от майчината подкрепа на Йокаста, за да израсне в психологически план, да убие стария цар и да открие своята мъжка идентичност, като стане цар.
Едип и Йокаста заедно правят стъпка напред във вътрешното си развитие. Те са щастливи заедно. Но неуморната съдба отново се намесва. Изпраща глад и мор в царството. Настъпват тежки времена. Неусетно романтиката се оттегля от взаимоотношенията. Първоначалният копнеж и еуфория се заменят от умора, напрегнатост, еднообразие. Жената все по-често се допитва до огледалото. Гледа се и повтаря енергезиращите формули: „Ти можеш! Ти си силна! Ти си желана! Ти си млада!”, но огледалото не е склонно да ги приеме, обръща посоката и смисъла им: „Да, ти можеш, но какво? Силна си, но в какво? Желана си, но как? Млада си – дали?”
Дали само в младостта е силата на жената?
В този тип двойки жената е умната, знаещата, можещата, тя е строгата, критичната, изискващата, тя е контролиращата, налагащата правила. В този модел на свързване между жени с минало и мъже с бъдеще жената има по-голям жизнен опит, по-голяма вътрешна сила и устойчивост. Срещата помага на мъжа да израсне във връзката и всичко в началото върви добре. Но с времето мъжът започва да усеща своя нараснал потенциал. Ограниченията и изискванията, наложени от съпругата-майка, пораждат в него стремеж към освобождение.
Финалът на мита за Едип и Йокаста не е с happy end, както в английското проучване за успешни бракове. В голямата си част
този тип връзки са обречени по силата на проклятие,
съдбовно предопределение, или по-просто казано, поради естествения ход на живота, който следва своята неумолима логика. Едип разкрива страшната тайна за кръвосмешението. Мъгливият магичен воал пада и привличащата сила на непреодолимото влечение изчезва. Едип трябва да си тръгне. Йокаста трябва да умре. Не физически, психологически. Добрата майка знае кога да се оттегли от живота на сина си, знае, че като го прогони в гората, ще му даде възможност да порасне, ще му помогне да стане себе си, да стане мъж. На влюбената жена, влязла в ролята на майка, й предстои да преживее бягството на съпруга-син и да го приеме като необходимост. Празнотата и липсата са плашещи, страховете са блокиращи, болката е нетърпима. Но нали жената е по-издръжливата, по-устойчивата, по-мъдрата. Нали жената е призвана да опази тайната мистерия на живота. Сила й дават новите женски завоевания. Открива ги в нарасналата емпатия, разбиране, толерантност, открива ги в необяснимото удовлетворение, с което я изпълва усещането, че се е справила, че е изиграла достойно своята роля, като е помогнала на незрялото момче да стане силен мъж.
Жената въздъхва, приема с разбиране факта, че след раздялата на двойки от този тип, обикновено мъжете се свързват с по-млади от тях жени, създават семейства, стават отговорни родители и съпрузи. Жената се обръща, изтрива сълзите и тръгва. Готова е да навлезе по-уверено в своята нова реалност. Задъханият ускорен ритъм на живота й е забавил ход. Приятно е да открие, че смазващата умора и напрежение са изчезнали, че празнотата постепенно се е запълнила от нови преживявания. Жената с лекота се разполага в своето лично пространство. Вглежда се в огледалото. Вече може да се срещне без страх със своето ново “аз”, разширено и обогатено от преживяното. Вече не й се налага да се състезава с времето, може да се разтвори в него и да се наслади на мига покой, преди да прекрачи към новите предизвикателства на живота.
0 Коментара