Заглавието е въпрос на психотерапевтката Сузи Орбак и вместо да се втурваме напред в моя текст, предлагам малко да останете с него и да се опитате да си отговорите. Какъв е въпросът, който се опитвате да решите с диетата си, наистина? Не се харесвате, не ви харесват, по малко от всичко или всичко по много?
Да, диетите са национален спорт при жените, както пиенето си е основна дисциплина за мъжете в България. Има 52 понеделника годишно и много повече поводи за отслабване. Знам.
Искам да направя едно уточнение: проблемното отношение с храната не започва от килограмите ви, а от това как се чувствате с тях и храната, която изяждате. Ако сте от семейство, в което жените са пищни, не са болни от диабет или други хронични специфични болести, свързани с наднорменото тегло – това са както ендокринологични, сърдечно-съдови или някои видове рак (на ендометриума, хранопровода, черния дроб и бъбреците) и се чувствате добре, то със сигурност този текст ще ви убеди, че всичко ви е наред.
Цялата драма идва от разбирането за красота. Дали се харесваш или не, няма общо с това как изглеждаш. В кабинета ми съм видяла толкова красиви жени, които въпреки обожанието на мъжете, не са сигурни в абсолютната си власт на кутретата си. Затова и проблемът с килограмите и външният вид рядко е адресиран точно към това.
Сложното идва, когато си с наднормено тегло,
не се харесваш и никой не те харесва в собствените ти очи, личният ти лекар и всевъзможни сайтове ти казват, че ще се разболееш от какво ли не, знаеш, че си качила и не можеш да ги свалиш тези килограми – първо са 2, после са 5, впоследствие стават около 10, а на 20, човек се отказва да мисли, просто е качил. Заплетена нишка.
Нека да дефинирам „наднормено тегло“ и „затлъстяване“. А и Б-то на всяка книга за диети започва с индекса на телесната маса (ИТМ, на латиница е BMI). Историята на този индекс е близо 200-годишна и едва последните десетина години се спори сериозно с него. Големият проблем на съвременните учени с ИТМ е, че в него и грам не се отчита съотношението мускулна маса/мазнини, а това е от значение както за здравето, така и за това как изглежда човек.
Да приемем, че не сте прекарали всеки ден от последните 12 месеца във фитнеса или на някой стадион и да продължим към тази критикувана, но масово приета формула. Ако една жена е висока 163 см (това е средната височина на жените в България), то за нормално се приема тегло между 55 до 66 кг. Тази граница от 11 кг изглежда голяма, но като цяло описва различните форми – от атлетична или астенична до различните видове плодове, с които може да бъдат оприличени женските тела. Наднорменото тегло е до 77 кг и малко, а нагоре килограмите се определят като „затлъстяване“. Обратното броене: поднормено е теглото на жена 163 см между 46 и 55 кг, а
под 47 кг вече някой лекар или психотерапевт би поклатил глава,
наричайки цифрите на кантара „значително отслабване“ и би проверил вероятност за болест, като анорексия. Тук идва оценката на специфични критерии, но най-важният от тях е: има ли жената менструален цикъл.
Има нещо символично, че онова, което ни определя в една част от живота ни като жени – цикълът, е вестоносец, който ни кара да обърнем внимание на здравето си. Много жени се заблуждават, че проблемът е различен, не с храната – и е факт, че понякога имат основания като проблеми с яйчниците до стрес, но моите наблюдения са, че при проблеми с храната това е един от първите проблеми, с който тялото показва, че „нещо става“.
Психогенното преяждане и булимията също са фактори за нередовен цикъл според медицинските изследвания. По някакъв начин има връзка между поликистозните яйчници и предизвиканото повръщане, но още не е разгадана. Сякаш тялото започва да натиска спирачки на вероятността от забременяване, за да предпази бебето. Въпреки това много жени с хранителни проблеми успяват да забременеят – а в една част от случаите това става етап, в който се удържат с храната и поддържат добър режим, поне докато носят бебето.
Лайкове и последователи
Красивите и слаби жени ги харесват. Имат хиляди последователи в социалните мрежи. Да си слаба е почти равнозначно на това да си красива и дори най-големите непукистки, чели Киргегор на датски, са критични към тялото си – или са неприятно небрежни към него, а крайностите са опасни. Факторът „ген” има значение. Няма как да сте с тяло на висока баскетболистка, ако семейното предразположение е за миньончета. Затова, ако сте попаднали в клопката да харесвате някой, на когото не може да приличате, сменете идеала си за красота и приемете крушовидното си дупе веднъж завинаги, без да губите време да го мразите – животът е прекалено кратък, за да не се харесвате. Една от фейсбук мъдростите, които харесвам, е и тази: „Животът е кратък. Купи изкуство. Изпий виното. Поръчай си десерт“. Абсолютно съм убедена, че един десерт в добра компания не е навредил на никого. Но ако непрекъснато ядеш десерти, има нещо в обкръжението, което не е добре.
Ако някой ти каже, че…
Когато бях малка, едно от унизителните неща, когато някой те излъжеше за нещо, беше саркастичната реплика: „А ако някой ти каже да се хвърлиш от балкона, ще го направиш ли?“. С възрастта установих, че лъжите стават все по-добри и се казват от все по-умели хора. Като „изглеждаш зле, ако не правиш… (тук спрямо търговския интерес слагате съответния продукт)“; „пий … и ще свалиш килограми без проблем“; „нещо не ти е наред“ (килограмите, тялото, косата, главата, каквото дойде). Да се чувстваш дебел често пъти е и реалност – реалността на стреса, затова има вероятност да сте първо стресирани, а килограмите да са се наместили плътно до ежедневните притеснения. Килограмите са първи приятели и на самотата, и на депресията. Но освен травматични събития в миналото, има и няколко истини, които някак се пропускат в общия поток на информация и красиви снимки на идеални тела във фийда. Ето ги:
- Процентът хора, които изглеждат божествено без да правят нищо (или без да правят нищо нередно), е едноцифрен.
- Вероятността да сте по-тежки с 10% от родителите си е огромна.
- Има изследвания, които показват, че двама човека с една и съща физическа активност и начин на хранене – единият живял през 70-те, а другият в днешни дни, ще се различават по това, че нашият съвременник ще е по-тежък.
- Няма чудеса, които да ви направят с „нормално“ тегло. Качественото хранене и спокойният живот в голяма степен могат да ви върнат в рамки, но не и да ви направят с тела на супермодели – или както е казала Ингрид Бергман – щастието е добро здраве и лоша памет. „Спокоен живот“ звучи утопично, но има техники за овладяването му. Бариатричните операции имат ефект, но в процент, който хирурзите не искат да ви кажат, килограмите се връщат до няколко години без работа с психотерапевт.
- Да качите след раждане също е нормално (от недоспиване и стрес). Да не свалите след бременност веднага е нормално, въпреки онази формула, която не мога да възпроизведа, без да припадна, в която, като се извади теглото на бебето, плацентата и не си спомням още какво, една жена трябва да излезе по-слаба от родилния дом, отколкото е била при забременяването. Има няколко такива случаи и те са документирани, защото жените са в комбинация „известни и суетни”. Останалите се разхождат с колички и си мислят, че нещо им е сгрешено (не е, но трябва търпение, една година и добър хранителен режим).
- Да качите с възрастта е нормално. Дори да сте преживели в мир с килограмите първите 40 години от живота си, при жените идва менопаузата (индивидуално от края на 30-те до началото на 60-те години), а при мъжете идва спадането на тестостерона и започва натрупването на мастни депа около таза и корема. Започва да се губи и мускулна маса, просто защото така е естествено. Жена на 70 години има не просто по-сбръчкано и безформено тяло от себе си на 25. Основната разлика е съотношението мускулна маса/мастни тъкани.
- Да загубите 20% от теглото си рязко е опасно – тялото ви трябва тепърва да свиква, затова ако отслабвате, си сложете големи срокове, за да има дълъг ефект. Променете с малки крачки живота си и храненето си.
Животът е свързан с промяна. Тъкмо се научаваш да се справяш с училище и идва абитуриентският бал. Тъкмо оправиш режима си на хранене и хормоните – от бременност или друго – избиват. Затова основното пред всички нас е, както пише в книгата си великолепният психоаналитик Стивън Грос, да се научим да живеем осъзнато за случващото се в живота ни, приемайки го и преживявайки го изцяло. Един негов клиент казва по време на терапията си: „Искам да се променя, но не и ако това включва промяна“, а след това дори и приятелите му разпознават себе си. Толкова човешко е да искаме промените да стават магически, без да ни болят. Трудно е, когато не искаме да оставим старото настрани. А познатото, навикът, е като стара дреха, но удобна до последния шев. Животът е промяна и вместо да й се съпротивляваме, може да имаме смелостта да я погледнем и приемем. Какво е общото с разговора за храната дотук ли? А… какъв беше вашият отговор на въпроса в началото?
Какво е „нормално“ хранене?
Нормално е да се храните, когато огладнеете и да престанете, когато сте се заситили.
Да се стараете да се храните здравословно, т.е. поемайки основните хранителни групи, но без да налагате големи ограничения в избора на храна.
Да се храните поне три пъти на ден в порции, съобразени с нуждите и вкусовете ви. Това може да е и пет пъти дневно (с двете междинни закуски) или пък да е по схемата „малко и често“.
Да си доставяте удоволствие от храненето, без да се чувствате гузни.
Да си разрешавате да ядете неща, които са „вредни“ без прекалено много угризения.
Преяждането понякога също е нормално, стига да не е ежедневие.
Авторът е психотерапевт, специализирал в хранителни смущения.
0 Коментара