Ако днес бях на 20, щях да си спестя един куп глупости и вероятно да направя други. Но пък самата мисъл е изкусителна.
Ще се влюбвам по-безразсъдно и ще си тръгвам по-смело.
Ще пътувам с влакове по целия свят, ще поживея с раница на гръб, ще уча, ще чета, ще гледам, ще снимам и ще попивам.
Мога да стана професионален пътешественик. Имам всички данни. Освен, че не съм на 20.
Може поне да си купя колело и да ходя с него на лекции. Пътешествията не са задължително презокеански.
И, разбира се, ще уча психиатрия. Или поне психология.
Ще родя детето си по-рано, за да забравя неудобствата и да имам време за още 2-3. От същото, моля!
Бих прибрала всички бездомни кучета, които срещам. Със сигурност ще открия приют.
Естествено, няма да пуша, ще си лягам рано и ще използвам слънцезащитен крем.
Ще се боядисам в яркооранжево.
Едва ли ще успея да остана вегетарианка задълго, но ще опитам.
Мога и да се оженя няколко пъти. Веднъж – в бяло, после на някой плаж…
Истината е, че ще ми бъде скучно да съм на 20. Това съм го живяла. Дори не мога да отпусна въображението си на воля, за да довърша списъка. Да правиш грешки е интересно, само ако са за първи път. После стават досадно клиширани. Сега ми предстоят грешките на „средната възраст“. И упованието на вярата, че младостта не е въпрос на възраст, а на дух.
0 Коментара