Ако има насилие, то се подкрепя от двама

Александра Заркова е холистичен психотерапевт и клиничен психолог, когнитивно-поведенчески психотерапевт с частна практика. Създател е на метода „Холистична психотерапия”. Подготвя бъдещи холистични психотерапевти в основания от нея Институт за холистична психотерапия Инсайт. Повече от и за нея можете да намерите на www.az-therapy.blogspot.bg

Кой най-често става жертва на домашно насилие?

Този, който има пречупена, деформирана личност, носещ зловредните влияния от модели на взаимоотношения, в които е липсвало уважение, обич и себеуважение; в които отношението към човешкото същество е било през униженията, през незачитане и игнориране, през прегазване на достойнството. Този, който живее с усещането за безпомощност, който би предпочел да бъде малтретиран, но не и изоставен. Този, който няма никаква вяра и упование в способностите и качествата си, зависимият. Този, който е с ниско самочувствие, не се обича, не се цени. Този, който гледа на свободата не като условие за развитие, себеосъществяване и себереализация като достойно човешко същество, а като на самота, в която и с която няма да се справи.

Вярно ли е, че все още живият у нас патриархален модел е плодотворна почва за подобен тип отношения?

В този модел на мъжа е определена водещата роля, а на жената – роля на покорство. Това вече предполага както неравнопоставеност, така и изначално подценяване и обезценяване. На всяка „почва” пониква и расте това, което й е съответно. Освен това, ако в патриархалния модел е определена и приета ролята на мъжа като „водеща”, то има жени, които с разбиранията си за жена и мъж утвърждават модела, приемайки да са част от него. Това е модел, чрез който ще се прояви, макар и неосъзнато, дълбоката ненавист както към пола и ролята на жената, така и на мъжа. Тогава защо да не благоприятства проявлението на тази несъзнавана непълноценност и враждебност под формата на насилие!

Да не забравяме обаче, че за това са нужни двама и въпреки страданието, униженията, погазването на човешкото достойнство, ако има насилие, то се подкрепя и от двамата.

Наистина ли някой вярва в поговорката „Щом ме бие, значи ме обича”?

Една от най-важните човешки потребности е тази от утвърждаване, от това да съществуваш за някого, да имаш усещане за значимост. Така нареченото възпитание обаче е доста рестриктивно. Утвърждава се – в смисъл, обръща се внимание – на негативното, на грешката (каквото и да означава това). Не се подкрепя, не се утвърждава положителното. А да бъдеш утвърден, е равнозначно на „обича ме, важен съм, значим съм”.

Много мои клиенти са споделяли, че са привличали внимание с деструктивно поведение, защото това е все пак внимание, защото безразличието и игнорирането са им действали ужасяващо, все едно не съществуват. В този ред на мисли, макар и дълбоко патологично, „щом ме бие, значи ме обича” означава – съществувам, утвърдено е присъствието ми. Това е силно деформирана форма на преживяване на чувство за значимост и също така силно изкривено възприемане за обич. Освен това този, който е посегнал и е наложил така своята власт, след това изпитва вина (с изключение на социопата). Преживява вътрешен срам и страх дали ще бъде приет отново от жертвата си. Тогава пък идва ред на „жертвата”. Вече тя е тази, от която другият зависи – това пък е нейната форма да упражни своята власт и да изпита триумф от фрустрираната си индивидуалност. Не са малко случаите, в които „жертвата” започва да оправдава и защитава насилника си. Все пак, той е неин избор, а ако го отхвърли, все едно отхвърля себе си.

Само жени ли засяга домашното насилие или и мъже?

Насилието има много лица и може да се проявява под различни форми. Най-видимата и лесно разпознаваема форма е физическото насилие, но има и емоционално, психическо. Мъжете повече прибягват до физическо, жените – до емоционално и психическо. В двойка, в която има насилие, и двете страни са и жертви, и насилници. Такава двойка е силно дисфункционална, но и допълваща се. Колкото и неприятно да прозвучи, жертвата и насилникът се намират – именно защото, първо – жертвата също е насилник и насилникът също е жертва и второ – защото личността и на двамата в такава двойка е силно увредена. Няма как в такава двойка да участва емоционално-психически здрав човек. До болното не е възможно да застане здравото. До нас застава подобното.

Спомням си случаи, в които мои клиенти – и жени, и мъже – са определяли жените като емоционални терористи. Но има случаи, в които мъже също са физически малтретирани. С разрешението на мой клиент, ето част от неговата история: „За две-три години буквално бях арестант, все едно имах електронна гривна. Ако случайно получех „домашен отпуск” и излизах с приятели, непрекъснато звънеше – къде си, с кого си, какво правиш, кой е там още, лошо ми е, върни се. Така се навиваше, че й е лошо, че да се стигне и до болница. Направо ме задушаваше. Беше истински тормоз, удряла ме е доста пъти.” Казвал й е, че вижда и знае какво прави и когато се е стигнало най-накрая до раздяла, се е почувствал истински облекчен и освободен. Животът на този човек сега е в ново качество и то във всичките му аспекти, благодарение на поетата от него отговорност да осъзнае и промени себе си.

Какъв е профилът на насилника? Болен ли е той?

Да. Насилието – под каквато и форма да е – е патология. Това е човек със силно увредена личност, с огромни дефицити и чувство за малоценност, със сериозни травми от детството си – това са обяснения, но не и оправдания. Вътрешно такъв човек всъщност е много страхлив и слаб, т.е. неспособен. Той не би могъл да се наложи борбено, с аргументи. Именно затова се налага войнствено, с емоционално изнудване и силово. Търси компенсации на дълбоката си вътрешна слабост с желание за демонстриране на власт и контрол. Всяко противопоставяне на желанието му за доминация събужда усещането за вътрешна нищожност и затова той изисква абсолютно покорство. Насилието му има за цел да пречупи всяка съпротива. Наблюдава се нисък праг на фрустрация и самоконтрол. В състояние е да изнудва емоционално, вменявайки страх и вина, както и да обвинява другия за проявеното от него насилие. Всъщност насилието е рационализиран садизъм.

Защо жертвите рядко успяват да излязат от подобни връзки и още по-рядко да се оплачат от тормоз? Защо се смята за срамно това?

Никой не може да ни унижи, обиди, засрами и т.н., ако ние категорично не приемаме това. Когато някой не признава гласно и открито начина, по който се чувства, той самият пренебрегва и отрича себе си. Ако се срамува, че е унижаван, то може би е и защото той самият не прави нужното, за да прекрати подобно отношение, гледайки на себе си като на безпомощна жертва, от която нищо не зависи. Зад всеки резултат обаче стоят причини. Ако изпитвайки и вътрешно, и външно негодувание и страдание, стоим в една ситуация, това няма да я промени и резултатът ще е деградация. Решението е в разделянето със ситуацията чрез осмисляне, себеуважение и смели действия.

Възможно ли е човек да се привърже към своя насилник?

Да, възможно е, когато през силно изкривените убеждения и възприемане на себе си вижда в насилника този, от когото зависи – като нужди, одобрение, понякога направо здравето и живота. Човек със силно чувство за малоценност дори е възможно да вижда във всичко това знак за добронамереност, за обич. Ще се стреми да не разочарова, да проявява търпимост, да оправдава, да оневинява.

Прочетох ваша мисъл, че задачата на психологията е да върне сърцата при хората. Как можете да помогнете на жена, малтретирана в продължение на години?

Жертвата не е виновна, но е отговорна. Мога да помогна чрез психотерапевтичния процес. Да бъде помогнато обаче, е възможно само на този, който наистина желае това, който ще приеме, че е негова отговорност качеството на живота му, който честно ще си даде сметка, че макар и от позицията на безпомощност, е допринесъл за собствената си трагедия. Каквото и да се е случило в живота на някого, ако той наистина вижда смисъл в един живот на достойна, себеуважаваща се личност, т.е. на победител, а не на жертва, ще позволи да му бъде помогнато. Нужно е и време, а и сериозна мотивация, т.е. тази жена да види смисъл в това да изгради наново своя интегритет и личност. Нужно е изначално да се преразгледат убежденията, изкривените ценности и идеи за ролята на жената и мъжа. Такава жена е нужно качествено да се ядоса, за да отхвърли това, което я принизява и унижава, да събуди в себе си истинско желание да се превърне в жена, въплъщава достойнствата на пола си. Да, напълно е възможно и това се случва.