В последния филм на Уди Алън университетски преподавател, изоставен от всички музи, случайно чува разговор в кварталното бистро. Зад гърба му отчаяна майка в развод се оплаква на свои приятели как ще загуби децата си заради корумпиран съдия, приятел на бившия й мъж. И за да възтържествува справедливостта, нашият храбър герой убива съдията гадняр… А аз се замислям в колко от случаите съдът присъжда родителските права на бащата. Кой идиот е решил, че мъжете не могат да бъдат добри родители? Кажете ми кой и аз ще го удуша с двете си ръце!
Войната за равноправие между половете избухва още в древните векове, когато матриархатът постепенно залязва. Проплиопитекът-майка, улисана в шопинг и фитнес, отстъпва единоначалието на най-едрия самец в пещерата и оттогава насетне размерът придобил съществено значение, ако разбирате какво искам да кажа…
В грубия свят на мъжка доминация правото на по-силния се превърна не само в обичайна социална практика, а и в политическа доктрина. За първи път християнството и неговите общочовешки ценности вписват в дневния ред тегобата на обезправените жени. Майката е символ на реинкарнацията, сиреч върши религиозен пиар, пък и Христос е от майка роден, макар да липсва съвокупление. И църквата, без да ще, си вкарва убийствен автогол. Въоръжена с вяра, любов и надежда,
жената влиза в храма да запали свещ наравно с мъжете
Но си пожелава нещо много лично… И греховно. Жената е подвластна на съблазънта. Спомнете си кой пръв нахапа ябълката на раздора. Не, не е Стив Джобс, а Ева! И подвластна на изкушението, жената сама се е превърнала в неустоимо изкушение. Сиреч жив дявол. От който черноризите мъже бягат из окадена Европа и палят клади за вещици. Не искам да си помисля какво щеше да й се случи на Наталия Кобилкина в средните векове. В храма анатемосват първите лечителки и психотерапевтки. Затова именно там, в мола на боговете, се заражда див сексизъм, отлъчил жената завинаги от църковната йерархия.
Едва Ренесансът открехва вратата на нежния “либерализъм”. Може да е станало случайно, да се е образувало въздушно течение, докато някоя придворна дама прави фелацио на монарха. А може би и от нездравото любопитство на останалите дами, разбрали, че мъжката мощ е до време. Идва миг, в който самолетът върти перка като уморен кухненски вентилатор, а жената иска още, и още. И еретичната мисъл, че е по-силна от мъжа, зажужава около мозъчния й кортекс. За равноправие между двата пола пръв заговори някога печално известният руски анархист Бакунин. В резултат на това днес можеш да срещнеш на улицата жена, която прилича на трикрилен гардероб, прехвърлил границата на равенство между половете. Ако я попиташ „Какво сте вие?“, тя ще отвърне с басов тембър, че е щангист или сумист, все тая. Печалното в случая е, че в стремежа към равноправие женският пол окончателно загуби женствеността. Днес
съвременната млада дама е нещо средно между кикбоксьор
и универсална месомелачка от “Телешоп”. В много случаи тя взима по-висока заплата от повечето мъже, носи много повече на алкохол, кара по-мощни коли, заема по-високи постове в държавната администрация и в частния бизнес, има повече сексуални контакти. Играе футбол и командва рейнджъри, пуши пури и ходи на лов, управлява банкови корпорации и цели държави… Днешната еманципирана лейди има много по-големи права над децата, създадени от взаимна любов.
Дори може да си позволи деца без физически контакт с мъже, купувайки семенен материал от анонимен донор в лицензирана лаборатория. Като прибавим и все по-широкото разпространение на удобна бяла техника в сексуалния й живот, мъжът днес е пълен аут, игнор и в цайтнот!
Някои казват, че онзи прочут крилат девиз „Свобода, братство, равенство!” е съчинен от Антоан-Франсоа Моморо (1756–1794), парижки печатар, останал без работа, след като виконт Пеевски поема разпространението на повечето френски издания. Очевидци твърдят, че силно респектиран от революционния лозунг, виконтът си преместил мъжкото достойнство от единия крачол в другия, а печатарят намислил една машинария и завещал чертежите на офицер от Страсбург, чието име историята не помни. Въпросният офицер ги предал на големия френски хуманист Жозеф Игнасий Гилотен, който поръчал изработката на кого мислите? На немския майстор на клавесини Тобиас Шмидт. Каква метафора! Да твориш музика от предсмъртни стенания… Упътван от Гилотен, Шмидт изготвя прототип на апарата. Първите успешни опити са с овце, после и с тъщи.
„По-хуманното“ средство за отнемане на човешки живот е въведено официално на 25 април 1792 година. Гилотината е инсталирана на Гревския площад в Париж, а първият публично екзекутиран с новото устройство, е разбойникът Никола Жак Пелет. Година по-късно е гилотиниран и Людовик VI. И така – над 40 000 отсечени глави. Последната пада през септември 1977 г., когато Франция премахва смъртното наказание.
И каква излезе тя? Пред нас са блеснали житата и с революционния девиз „Свобода, братство, равенство!” ний вървим, вървим нататък – към гилотината. Защо разказвам всичко това? Защото единствено пред нея и кралят, и разбойникът са равнопоставени в буквалния смисъл на думата. Най-висшата Божия справедливост – пред смъртта всички сме равни.
Защото в отвъдното няма нито „Прада”, нито банкови трезори
Но нека спрем с некрофилската меланхолия и се върнем към несправедливия социален статус на съвременния мъж. Замисляли ли сте се, уважаеми дами, защо в джунглата лъвът не вдига лозунги за свобода и равенство? Именно! Защото е най-силен. За подобни лозунги се хваща слабият, като удавник за… Леонардо ди Каприо. И докато в зората на демокрацията пъпчивите феминистки отвъд океана вдигат основите на един нов, проспериращ матриархат, днес епилираните и свенливи мъжленца наоколо наистина имат нужда някой да ги закриля, да бди над правата им, да не би да им падне гелът от лъскавия ватмански перчем…
Революцията е прегладнял хамстер. Какво прави хамстерът, когато няма какво да яде? Точно така, изяжда децата си. Какво прави научнотехническата революция? Заменя стария ви лаптоп с чисто нов, супертънък, но без СD плеър. И всичките ви дискове отиват в небитието. А вие започвате да купувате флашки… Същата работа и със сексуалната революция. Жената захвърли кухненската престилка, престана да бъде обслужващ персонал и в един прекрасен ден спретва женско парти. Събират се няколко приятелки по повод Деня на благодарността и вместо пуйка си купуват мъж. За една вечер. Връзват го на връвчица, той им шета, облечен единствено в нощната шапчица на баба си, сбъдва мокрите им сънища и нека някоя активистка от „Хелзинки уотч” вземе да ми говори за равноправие на половете. Ще й се смея тъй дълго, както не съм се смял и на новогодишната реч на един наш турист от Аспен.
Жан-Жак Русо дефинира равенството в тясна връзка със свободата: „Никой гражданин не трябва да е толкова богат, че да може да купи друг; никой не трябва да е толкова беден, че да е принуден да се продава“. Но днес всичко е стока, уважаеми дами и господа, дори изборния ви глас има цена, калкулирана в 100 грама опечена кайма. Сякаш претръпнахме вече, докато четем в нета обяви на отчаяни хора, които разпродават своите органи! Какво ти равенство, мосьо Русо – един се ражда просяк, друг се ражда крал. А философията е измислена и илюзорна съпротива на напудрения и фалшив морал.
Ако мерим с кантар плюсовете и минусите, неминуемо стигаме до „стъкления таван“. Този термин бе измислен от „Уолстрийт джърнъл“ през 1986 г. за невидимите бариери, които ограничават напредъка на жените в кариерното развитие. Ето само една контрацифра –
63 на сто от завършилите студенти в ЕС през 2014 г. са били жени
Днес цели професии в образованието, медицината, кабаретното изкуство са силно феминизирани, но, слава Богу, никой мъж не е тръгнал да протестира по цици или топки, за нарушени граждански права.
Попитали Айнщайн какво мисли за равноправието между двата пола. Той отвърнал: «Всичко е относително!» И така се родила нова крилата фраза, понесена от младите репортерки от уста на уста. А старият девиз «Свобода, братство, равенство» събира прах в безкрайните галерии на Лувъра. Там, при картините на Делакроа и оная разгърдена Райна Княгиня с френското знаме. Като казах разгърдена, та се сетих за Николета и двете Златки. Медийното им присъствие ги е превърнало в част от всяко българско семейство. Ех, ако плеймейтките бяха зъболекарки, уролози или кардиохирурзи! Представяте ли си в какво цветущо здраве щеше да е целият тоя грешен свят. И кога най-после футболистките ще започнат да разменят фланелките си подир всеки мач?
Ало, КАТ? Спрете Земята или ще скоча!
0 Коментара