Алисън Шейфър е многогодишен психотерапевт и експерт по родителските въпроси с отлична репутация. Води рубрики в едни от най-авторитетните списания за родителство, изнася лекции и участва в конференции в цял свят.
„Ние обичаме децата си интуитивно, но отглеждането им е умение, което се учи“, настоява Шейфър. Книгите й изобилстват от родителски стратегии и техники за справяне с малчугани, привидно неподдаващи се на дисциплина, громят родителските заблуди и погрешните, митологизирани схващания за възпитанието, които нанасят повече вреди, отколкото помагат. Последната книга на Шейфър, която излезе в България, е „Край на мита за добрата майка“. Алисън Шейфър е у нас, за да изнесе лекции пред български родители.
Г-жо Шейфър, възможна ли е перфектната майка? А нужно ли е въобще да е перфектна?
Не! Перфекционизмът е без стойност. Пък и какво означава „перфектен“ и кой решава това? По едно време Хитлер е смятал, че арийската раса е перфектна и всички знаем последствията, които тази идеология донесе на света. Вместо да гоним перфекционизма, по-здравословно е да се стремим просто да сме по-добри и да бъдем автентични, докато се учим от другите, от науката, философията, религията/духовността и всички други аспекти на знанието.
Всяка майка изпитва чувство на вина, че не прави най-доброто за своите деца. Как може да се превъзмогне тази вина?
Вината е интересно чувство и изисква психологическа работа, за да успеем да задържим високо мнението за себе си, дори когато сме залитнали или се съмняваме, че сме извършили нещо лошо. Например, ние можем да си мислим: „Добрите майки правят на децата си топла закуска преди училище, но аз не направих и сега се чувствам виновна за това“. По същество, вие казвате на егото си: „Аз не направих топла закуска, но се чувствам толкова дяволски зле заради това, че явно все още съм добра майка“. Това е глупава логика. По-добре кажете: „Не направих топла закуска, защото нямах време. Но все още съм добра майка. Ако топлите закуски бяха толкова важни за мен, щях да взема друго решение. Не е нужно да се мотивирам, като се чувствам зле. Не е нужно да се чувствам зле за моите действия, които просто облекчават живота ми. Аз съм достатъчно добра по моя си начин“. Ние всички правим най-доброто, което можем, а в някои сутрини най-доброто е да дадете една ябълка на детето и да го изпратите на училище без много суматоха.
Съществуват ли „трудни деца“, или всичко опира до родителите?
Никога не става дума само за детето или само за родителя, а по-скоро за връзката между тях. Всеки човек се влияе в определена степен в изграждането на своята личност и стил на живот от следните фактори:
- Генетика
- Кое дете поред е в семейството
- Семейна атмосфера
- Начин на отглеждане
Това важи с еднаква сила както за родителя, така и за детето. Много неща зависят от възпитанието, но в края на краищата трябва да сме наясно, че децата са креативни в намирането на обяснения за света. Това означава, че те сами решават каква интерпретация и важност да дадат на събитията в своя живот. Вие може да сте страхотен родител и да отгледате дете с чип на рамото си. Ние трябва да приемем ограниченията на нашето въздействие върху децата и да разбираме значението на социалната среда. Трябва да положим усилия да създадем здравословна среда за нашите деца.
В миналото никой не обръщаше толкова голямо внимание на децата и въпреки това повечето от тях израснаха щастливи. Не е ли грешка да се фокусираме толкова старателно върху тях? Каква е гаранцията, че заради нашето прекомерно вглеждане те няма да се превърнат в едни егоцентрични възрастни?
Вярно е, че в миналото не винаги сме оценявали родителското възпитание като толкова важно за развитието на детето. Но дали децата са били наистина щастливи? Как измерваме това? Много хора са ми казвали: „Моите родители ме пляскаха като малък и пак станах нормален човек“. Но как измерваме „нормален“ и дали без пляскането този човек нямаше да стане „страхотен“? Объркването идва оттам, че напоследък на развитието на детето се гледа през научна призма. Методите на старата школа за отглеждане на деца, според които децата трябва да се държат в послушание чрез телесни наказания, бяха разкритикувани и родителите се отказаха от тях. Те станаха твърде фокусирани върху децата и това означава, че минаваме във възпитание в другата крайност. Днешните деца са господарите у дома и родителите послушно слушат техните изисквания. „Не искам да си лягам! Купи ми това или ще избухна!“. Това не е по-добре. Но не означава, че отговорът е във връщането на старите методи на възпитание. Трябва да намерим нова парадигма, която уважава едновременно и детето, и родителя. Трябва да научим родителите как да дисциплинират децата си, но с полагащото им се уважение, така че да придобият нашите социални умения и да се държат подобаващо. Предизвикателството е да научим децата да бъдат по-скоро кооперативни, отколкото послушни, а нямаме опит в това. Ние сме пионери!
Смятате ли, че една самотна майка би могла да отгледа дете без емоционални проблеми?
Разбира се! Много деца растат в семейства с един родител, но нито един родител не трябва да се справя с това сам… Децата имат нужда от много възрастни, които да ги напътстват през живота, а възрастните имат нужда от подкрепа и почивка. Постройте обществото около себе си, което ще си разделя грижите и радостите от отглеждането на детето ви. Много е важно да включите разнообразни хора в него, и мъже, и жени. Ако вие сте майка, която отглежда момче – то има нужда от мъжки ролеви модел, а ако сте самотен баща – вашата дъщеря ще се радва на женско присъствие във фамилията. Ние можем съзнателно да увеличим семейството си с чудесни хора, независимо от роднинските ни връзки с тях. Вашето семейство е вашият избор. Направете го!
0 Коментара