Бог да я прости Лидия Ковачева – създателката на българската система за разтоварване на организма чрез плодолечение мечтаеше на глас пред мен. „Представяш ли си, ако седем милиона българи разберат колко е просто да си здрав и щастлив”, казваше ми тя. „Знаеш ли какви неща може да постигне една здрава нация!”
Лидия беше слаба жена със сияещо лице, живееше в спартански обзаведено жилище на пъпа на София и изобщо не й хрумваше да го даде на фирма за лъскав офис срещу солиден наем, с който би могла да отрупа трапезата си с луканки. Тя беше щастлива и така. Сама си беше избрала пътя и беше стигнала до истини, които й тежаха като воденичен камък. Искаше да ги сподели с хората. Но повечето идваха при нея, когато вече са много тежко болни, и се интересуваха само и единствено от това след колко мига ще оздравеят. Те не проумяваха, че болестта е просто път към една необходима и разумна промяна.
Лидия Ковачева се чудеше защо българите непрестанно се оплакват от това, че пенсиите им не позволяват да си купуват луканки и всякакви други „убийци” от лъскавите витрини.
В българската градина има всичко
Дадени са ни плодове, билки, чист въздух, чиста вода и всичко това ни е безплатно. Българите са много богати хора, казваше Лидия Ковачева.
Всяко подобно твърдение, цялата бродерия на нашите мисли се излъчва в пространството като мисъл-форми. А после други същества ги улавят и реализират.
Може би Лидия излъчи силни сигнали към хората наоколо и промени много от тях, защото днес стана модно да се вглеждаме в храните „убийци” и да изучаваме вредните свойства на Е-тата по етикетите както учим „абв”. Все повече хора посягат към плодовете и тревите от градината на Дядо Боже. Даже в училище замениха кифлата с ябълка.
А може би приносът за това изобщо не е неин. Колко ли подобни
мисъл-форми бродят из пространството и ни променят,
без да знаем как.
Тези дни приключи националното преброяване. То е част от много по-мащабно преброяване на нациите. Никой няма да преброи колко са здравите и щастливи българи или пък европейци. Не защото те няма да си признаят и не защото повечето хора не знаят в коя група да се запишат. А защото това да си здрав и щастлив е конституционна привилегия и властта ще изобличи сама себе си, ако се окаже, че с водената политика не ни прави такива, а обратното – разболява ни и ни прави по-нещастни. При недостига на пари за здравеопазване и при главоломно набъбващата безработица нещата са ясни. Не знам защо се сещам се за една мисъл на Чехов, която прочетох в книга, издадена през 1975 г. Купих си я за левче на площад „Славейков”. Още през 1890 г. големият руски писател казва: „Нямам планове – нито хумболтовски, нито кенановски. Искам да напиша 100-200 страници и с това малко да платя на моята медицина, пред която аз, както ви е известно, съм свиня.”
Преброителите на НСИ измериха краката, ръцете и
обема на стомаха на консуматорското общество у нас
Колко телевизора имаме, колко компютри, джиесеми, сателитни антени. За всеки, който откаже да се преброи, има и глоба – 120 лева. Това е колкото пет-шест килограма луканка. Та кой е луд да се лиши от луканката!
Интересно ми е, ако се окаже, че броят на пералните машини е доста по-малък от броя на домакинствата у нас, дали ще се направи изводът, че българите в сравнение с другите европейци или в сравнение с американците по-малко се перат, следователно по-малко са чисти. Разказаха ми за един странен тип, който живее в пълна близост с природата. Той няма пералня, но ходи чист. Събирал дрехите си от няколко дни, връзвал ги здраво с въже и ги оставял под водопада в края на селото. След два дни идвал и си ги прибирал, за да ги изсуши. Не защото няма пари, а защото така му харесва.
Лош знак ли е, че има къщи без електричество? Младо семейство с деца ми разказаха, че тяхната вила е точно такава, и то нарочно. Приятно им е да живеят през уикендите като своите баби и прабаби.
Да си светят със свещи и с жарта от камината
Това започва да става все по-масово. Но на преброителите им е убягнало най-важното. Какво си мислят хората за живота. Някакви анализатори после ще извадят „дълбоки” изводи от цифрите на статистиката за качеството на живота у нас. А Лидия Ковачева, Бог да я прости, ако ни наблюдава някъде отгоре със сияещите си очи, ще си направи други изводи.
Една моя позната, която нищо не знаеше за Лидия Ковачева, защото е доста по-млада, също мечтаеше на глас пред мен. Тя е красива и богата, имаше престижна професия и успешна кариера в София.
Мечтаеше да живее на село и
да има голяма овощна градина
Родителите й, видни столични адвокати, продължават да не я разбират. По тази причина тя никога не им е прочела едни думи на Петър Дънов, които на мен няколко пъти ми ги чете, защото често мислеше върху тях.
„Като дойде някой при мене, няма да му дам хапка, цял самун хляб ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото за другите. Хапката и капката за мене. Задръжте малкото за себе си, а многото – навън! В малкото е силата.”
Красивата адвокатска дъщеря се измъчваше как да измери малкото. Тя имаше от всичко по много.
Един ден, докато пиехме кафе, направи списък с всички неща, от които може да се откаже. Отдясно написа нещата, от които не се отказва на всяка цена. И знаете ли какво се получи. Отдясно останаха само хлябът, водата и слънцето. Отляво изброихме 100 „цивилизационни” придобивки, от които е готова да се откаже. В този списъка влизат колата, климатикът, джиесемът,
компютърът, интернет и виртуалната ферма,
хладилникът, телевизорт, радиото, ютията, печката, машата, сешоарът, поне 50 модни дрехи, обувки, гримове и бижута, парфюмите, кредитната карта.
Звучи невероятно, но тя си има своя аргумент. Защо англичаните, които се заселват у нас, не идват в София, а избират малки китни селца с хубави овощни градини. Според нея така ще постъпят, ако един ден решат да се върнат, и умните българи, които в момента се образоват в чужбина. Вярно е, че една част от тях се стягат за министри, но повечето са наясно с живота и ще се заселят далече от големите градове, до чиста вода и в екологични къщи, твърди моята млада и красива позната, която доброволно стана селянка заедно с приятеля си.
Вярно, наемът от апартамента й в София отива, за да покриват ежедневните нужди на домакинството. Купува си олиото, брашното, ориза, но хляба го меси сама.
Казва, че всеки сам трябва да си меси хляба, защото е много опасно, ако някой
лош човек замеси лошите си мисли в тестото
Това са още неизследвани отрови. Отглеждат си десет кокошки, които им снасят яйца. Много са вкусни. Сега статистиката ще ги преброи с приятеля й като сравнително бедни българи, без пералня, джиесем, интернет, а тя твърди, че са станали още по-богати. Апартамента го е прехвърлила на по-малкия си брат, макар че го дават под наем.
Нито Лидия Ковачева, нито моята млада позната, която се засели на село, са станали примери за масово подражание. Всеки трябва да върви по своя си път. Но работниците от бедните квартали край „Кремиковци”, които слушат чалга на огромния си плазмен телевизор, купен с непосилен заем, със сигурност не са модел за подражание за младите семейства, които в събота и неделя все по-често се срещат във вегетарианските ресторанти на София. Даже не подозирах колко са много.
Ако бившият работник от „Кремиковци” се срамува да го наричат селянин, макар че лятото сади картофи и чушки на село, за да се изхранва в кризата, младите с удоволствие си обменят информация в кое село да идат следващата неделя, да разходят децата, да се порадват на животните. Някои дори си садят зеленчуци, ако има къде. Селото е лаборатория за младия човек. Защото това е естествено място за естествен живот.
Това със сигурност е останало в тайна за статистиката. Сега НСИ точно ще отчете колко още български села окончателно сме заличили от картата или на какво отстояние от оня свят са последните им обитатели. Къде има интернет и къде никога няма да има. Но статистиката няма да отчете колко души ползват „природния интернет” вместо чудото на технологичния напредък.
Един мой приятел, бизнесмен на прехода, но запален по окултните науки, ме уверяваше, че
в гората дърветата са големи клюкари –
каквото чуят тези около нас, чрез клоните и корените веднага го препредават на цялата гора нататък. И обратно, ако искаме да попитаме за нещо – дърветата знаят всичко. Но за разлика от онзи интернет, в който има всичко – порно, насилие, знание и поквара, с природния интернет трябва да внимаваме. Всяка казана напряко дума, всеки недобронамерено зададен въпрос, всичко оказва влияние върху нас, върху здравето и щастието ни. Всички ние сме фабрики за мисъл-форми. Затова в гората не се изричат грозни думи. В горите, по планините, сред овощните градини идват само добри хора.
Мои познати еколози твърдят, че хората у нас се отличават не по социалния си статус или по възраст, а по това дали са в групата на старите или младите българи. И това трябва да се изучава. Старите са хората на старата култура – с всичките й технологични играчки. Те живеят с патерици. Младите са тези, които независимо от възрастта си се интересуват и живеят с постиженията на новата култура.
Представяте ли си, ако седем милиона българи станат млади и добри!
0 Коментара