Ани Владимирова е психолог. Завършва висшето си образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. Има дългогодишен опит в областта на практическата психология. Автор е на системи от тестове за различни професионални умения, тренинги за развитие на комуникативни умения и решаване на конфликти. Тя е създател и на първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия – e-therapy.bg. Позната е на телевизионната публика и като психолог на различни риалити формати.
Колко време дневно си в социалните мрежи? Какво обичаш да гледаш или да четеш там?
Според програмата на телефона ми, която показва средно време за престой в социалните мрежи, прекарвам там около час. Основно чета актуални публикации на световни университети и професионални организации в LinkedIn. Нямам профил във Facebook. Общуването в Интернет не ми харесва. По-скоро ме натоварва и го избягвам, освен ако не е крайно необходимо. Но и в тези случаи повече от 2-3 минути разговор са ми много.
Какво ти дава и какво ти отнема виртуалното общуване?
Дава ми по-лесна организация в работен план, защото през Viber, например, уточнявам текущи оперативни въпроси. Научавам бързо информация от актуални психологически проучвания и експерименти по света. Мога да общувам много кратко с близките си, за да сме свързани, докато работя или те са по своите задачи. Не ми взима много, тъй като не присъства и много в живота ми – само целево.
Какви са най-хубавите неща, които ти се случиха в социалните мрежи? А преживя ли нещо лошо?
LinkedIn ми даде много полезни и успешни професионални контакти с корпоративни клиенти. Достъп до информация, за достигането до която преди губех много повече време. Лошо не ми се е случвало до момента. Много сериозно прецизирам контактите си.
По коя тема спори или се кара последно във Фейсбук?
Никога не съм правила нито едно от двете, благодарение на факта, че за мен е въпрос на хигиена да не присъствам на този “мегдан”.
Психологически изследвания твърдят, че прекомерната употреба на социални мрежи може да доведе до: тревожност и депресия, лош сън, не реалистични очаквания, лошо влиние върху самочувствието… Усещали ли сте при себе си или при близките си подобни ефекти?
Да, напълно ясен е източникът на тези симптоми. Това е допаминовата зависимост, която създават мрежите и виртуалното пространство. Стесненото поле на съзнание в комбинация с неправомерно излъчвания допамин създава грешни очаквания и перспективи, а именно те пораждат много от страданията – отрицателните емоции и негативната самооценка.
Върху себе си съм забелязвала ефекта на невронната умора от повечето часове пред монитора и силната ангажираност на зрението. Така – лошият сън, тревожността или раздразнителността са логичен ефект. Често при подрастващите, на база Instagram, се
завишават много критериите за красота и “съвършенство”.
Общуването през емотикони, снимки и видеоклипове при децата е притеснително, защото губят нюансите на емоционалното усещане за човека. Преди време консултирахме млади хора, които ползваха онлайн общуването по-скоро като тренажор и ги подкрепяхме в това по-бързо да излязат от виртуалната среда и да общуват очи в очи. Сега те са затънали изцяло в „блатото” на виртуалното и измъкването от там е по-трудно и бавно, ако изобщо се случи.
Какъв е здравословният начин на употреба на социалните мрежи?
Това е относително, но според мен – здравословният начин на използване на социалните мрежи би трябвало да е в две посоки: Да е свързан със създаване на контакти, на база на които да се създава близост, която пък да се прехвърля в реалността. Да се събира информация, която е нужна за работа и за реална социална активност. Що се отнася до физикалните измерения, важно е да се следи за индивидуалното, оптимално време за престой.
Тук можем да се опрем на т.нар. мета съзнание.
Принципът е същият, като при четене на книга. Ние все някога усещаме, четейки даден абзац, че не вникваме в съдържанието и погледът ни просто препуска по редовете. По същия начин, ако гледате 7-8 пъти поредно клипче в мрежата и не знаете защо го правите, то трябва да спрете. Ако спирате да чувате звуците около себе си, то трябва да спрете. Ако вече 15 минути не си казвате нищо с човека до вас, то е време да спрете…
За какви капани би посъветвала хората, които са се „заплели“ в социалните мрежи?
Да не вярват на всичко, което виждат! Да внимават какво постват, знаейки че всичко качено в нета остава там! Много често срещан капан е да се шпионира половинката и всичките и действия в мрежата – това неминуемо разваля връзката. Друг капан е да се гледат всички бивши на половинката, както и собствените бивши партньори – това води до обезценяване или реваншизъм. Раздаването на снимки, когато човек смята, че създава романтични или сексуални отношения също е капан –
не е рядка практиката на изнудване и заплахи,
че ще бъдат показани на настоящия партньор, когато човек поиска прекратяване и е попаднал на нарцистична или обсебваща личност. Капан е участието в каузи за спасяване на хора, за които няма достатъчно информация от проверени източници. Капан е и прекомерното участие в спорове, където има цинизъм, защото създава тежки емоции, които буквално засмукват реалността на човек.
Изправени ли сме пред кризата на истината и доверието към информацията онлайн, както твърдят журналисти и защитници на човешките права в цял свят?
Мисля, че тази криза отдавна я има. Все по-умело се създават конспиративни теории – микс от реални изследвания (всякакъв тип с цитити на учени, извадени от контекста), примесени с фалшиви теории. Така “достоверност” се постига като хората могат да проверяват частите от изследванията, имената на учените и да повярват в конспирациите. Ефектът е, че всеки може да се чувства компетентен, да се изказва, да дава информация, а закономерно многото информация води до дезинформация. Друг механизъм е гоненето на сензации, вследствие на което често се избързва с дадена информация, която след това не може да бъде спряна. Това се отнася за всички сфери – икономика, политика, здравеопазване…
Превръщат ли се социалните мрежи в политически фактор?
Определено! При последните избори, в които почти нямаше възможност за прояви на живо, основното поле на изява беше там. Освен че партиите пускаха клипове и лозунги, то и лицата на техните кандидати имаха шанс да станат в пъти по-разпознаваеми, сравнено с плакати и билбордове. В социалните мрежи се даде възможност на хората да заявяват ясно политическата си принадлежност и така самата маса от избиратели станаха агитатори.
“Великият” принцип на „Лайковете“
започна да има и социологическа значимост. Реално хората свикнаха да търсят информация и мнения в социалните мрежи. Там те намират съпричастност, споделят и изказват емоции и позиции. Затова именно социалните мрежи се оказаха безценна мина, която всеки политик може да използва, за да създаде дори и част от програма и да увеличи електората си.
0 Коментара