Аз, лудата

Аз съм една обикновена, средностатистическа роботеща домакиня. Като всяка жена съм съгласна, че красотата е в симетрията. Абе, всичко това го пиша само и само да се приема за абсолютно нормална, но всички около мен твърдят обратното.

Не разбирам защо? Какво лошо има да се сменя всеки ден спалното бельо? Да се перат един път месечно завесите и килимите? Да се мият прозорците веднъж седмично? Защо това да е лудост? Не виждам защо това всичко да е подредено по цвят, материя и вид се смята за педантично?

Е, има и някои малки неудобства. Сестра ми вече отказва да ми гостува, защото това я натоварва. За нейната творческа натура, тези мои лудости й идват в повече. Не успява да приеме четирите вида клечки за уши в банята и това коя, как и кога се използва. Не приема и това, че след душ, банята трябва да бъде чинно подсушена и приведена във вид все едно никога не е използвана. Не приема и факта, че всяко ястие и питие си има определената за целта чиния и чаша.

Е, за 17 години успях поне мъжа ми да „натренирам”,

както се изразяват по-голяма част от приятелите ми. Чувала съм, че домът ми е аптека, че е като в хотел, че е изложбена зала. За мен обаче, моят дом е моята крепост. И ако нещо не е на мястото си, то моят вътрешен мир и спокойствие силно се нарушава.

И кутретата съм тренирала. Не само че веднага влизат в банята след разходка. Но при кално време дори не смеят да прекрачат прага. Знаят, че всяка мръсна крачка ще е съпроводена с тонове и крясъци близки до свърхвзуков самолет-изтребител. Горките.

Та така, като всяка нормална средностатистическа жена-домакиня и аз разделям прането – на бяло, цветно, цветно тъмно, тъмно и черно. В последните години избягвам да купувам снежнобели дрехи. Причината – всяка пералня с бяло пране се пуска на 90 градуса. А това отнема часове и забавя пускането на другите три перални. За мен прането на 30-40 градуса си е отбиване на номер. Пера всяка вечер. Вече не е нужно дори да казвам на съпруга ми какво трябва да направи. Просто заставам до него, а той с отегчен поглед и тон казва: Какво, ще переш ли? И започва да съблича всичко от себе си. Та, аз съм си една напълно нормална жена. Никога не оставям леглото неоправено, чиниите неизмити, дрехите неизгладени и несгънати, а за боклука… е там е друга история.

Като малка бях изключително разхвърляно

и дори мърляво момиче. За ужас на майка ми, която си е направо педант. Трудно се сещах да си оправя леглото, а за изхвърлянето на боклука… на родителите ми им бяха нужни дни, за да ни накарат със сестра ми да свършим тази елементарна домакинска дейност. Но, майка ми намери правилния начин. Говорим за годините около 85-86 на миналия век. Тогава освен в кухнята, в голяма част от домакинствата, имаше кош за боклук и в тоалетните. Та, един ден се прибираме със сестра ми след училище. Вече няколко дни не бяхме успели да изхвърлим боклука. Мама, очевидно загубила всякакво търпение, беше изсипала двата коша в средата на стаята ни върху вестници. Представете си ужаса в очите ни, когато заварихме стаята си в това състояние. Е, вече не забравям да изхвърля боклука всяка сутрин. Дори ми се е случвало да се връщам от входната врата. Дори сега, на 47 години, това е нещото, което винаги правя аз.

Пак ще кажа – аз съм си една средностатистическа работеща домакиня, за която

симетрията е красота и домът й е нейната крепост.

С годините обаче започвам да ставам безотговорна и сега през ден забърсвам праха от мебелите и пода. Имам усещането, че след година ще започна и през ден да пускам прахосмукачка и на два дни да сменям чаршафите. Но ако се стигне дотам, се надявам да намеря пет минути свободно време, за да се самоудуша. Шегувам се, разбира се! Нали ако умра, къщата ми ще се превърне във… не мога да си го причиня.

Иначе съм си една мноооого нормална домакиня. С нейните напълно нормални схващания -за подреденост, чистота, уют и спокойствие. Само че, не ми размествайте възглавниците на дивана. Че, ако не са под 45 градуса на прозорците, тежко ви….