Не съм сигурен в каква степен малките момченца и момиченца осъзнават концепцията за половете, но съм убеден, че родителите изиграват важна роля в разделянето на двата „вида“. Възпитателни реплики от типа „Госпожиците не правят еди-как си“ и „Недей да плачеш, защото всички ще те помислят за момиче и ще ти се смеят“ изграждат у децата някакво скеле от страх, което бива укрепвано сгодините, докато не се циментира.
При мен обаче не успя да се случи напълно. Вероятно защото майка ми никога не се е опитвала да потиска духа и поривите ми. Не ме кореше, когато в детската градина рисувах принцеси, нито ми се караше,
когато си правех бални рокли от одеяла
или подскачах по диваните с крака, преплетени като опашка на русалка. Единствените знаци, че в тези неща има нещо нередно, идваха от баща ми, но реакциите му ме отдалечиха повече от него, отколкото от мен самия.
Годините, прекарани в училище, бяха трудни и в някакъв смисъл ме подготвиха за истинския живот. Още от рано започнах да предпочитам компанията на момиченцата, може би защото повечето момчета ми бяха трудни за разбиране. Те обичаха да се бият, да играят с войници, да си говорят за коли и силови спортове, да играят футбол – все неща, които бяха безкрайно далеч от мен. В началните класове беше по-лесно. Можех например да играя народна топка вместо футбол, без това да предизвиква нещо повече от подигравки от ученици.
Когато бях на около 11-12, влязох в пубертета. Тогава не се замислях върху това, че еротичните истории, които си измислях (и понякога рисувах), включваха единствено мъже. Някъде в седми клас започнах да осъзнавам, че сексуалните ми чувства са различни от тези на останалите момчета и че тази разлика е лоша. Представата ми за хомосексуалните хора беше безкрайно изкривена, стереотипна и наистина плашеща. Единствените гей хора, които бях виждал, бяха Евгени Минчев и Азис, и
мисълта, че ще стана като тях, ме изпълваше с отвращение
Абсурдно ми се струваше човек като тях да има семейство, да отглежда деца, да живее нормално.
Осъзнаването на сексуалната ми ориентация се появи като айсберг, който заплашваше да потопи не само мечтаното бъдеще, но и реалното настояще –страхувах се, че всички, които обичам, ще ме намразят и отхвърлят. Чувствах се като изрод и бях ужасѐн от възможността някой да научи срамната ми тайна. Искрено исках да се променя, да бъда като всички останали.
В допълнение към всичко това бях и силно вярващ в Бог. Майка ми водеше мен и сестра ми на неделно училище, а от време на време и на проповеди на евангелистки пастори. Бях прочел текстовете в Библията, според които сексуалните актове между мъже са „гнусота“ и участниците трябва да бъдат убивани с камъни. Затова всяка вечер се молех на Бог да ме излекува от тази ужасна болест.
Един ден, в момент на отчаяние, реших, че просто ще престана да бъда гей. Изгорих двата диска с гей порно, които си бях купил, и спрях да мастурбирам (издържах цели 3 месеца!). В интернет открих координати на някакъв сексолог. Той беше първият човек, с когото разговарях на тази тема, и имах огромен късмет, че се оказа адекватен. Сесията ни продължи около половин час, в края на който той каза: „Момче, ти си гей и аз нищо не мога да направя по въпроса.“
От една страна, тази „диагноза“ ме съкруши, но в същото време тя постави началото на края на вътрешния ад, в който живеех. След като специалист ми беше казал, че в чувствата ми няма нищо ненормално, реших отново да използвам интернет като източник на информация, но този път не за да се лекувам, а за да се опитам да разбера какво се случва с мен. Изчетох купища материали за хомосексуалността – за научната, моралната и религиозната страна на въпроса. Но онова, което имаше преломен ефект върху мен, бяха десетките лични истории на момчета и момичета, преживели същите неща, през които минавах аз. Помня как четях разказите на тези хора и плачех над клавиатурата. След това ги запазвах в една дълбоко скрита папка в компютъра си, за да мога да си ги препрочитам отново и отново, и отново.
Първият човек, който разбра за сексуалната ми ориентация, беше сестра ми. Ели беше дошла при баба ми, където живеех, и беше видяла оставена отворена на компютъра ми
порно снимка с двама мъже
Причерня ми. Втурнах се да скрия снимката и започнах да ѝ обяснявам, че не трябва да казва на абсолютно никого. Чувствах огромен срам, сякаш беше разбрала, че съм убил човек, и което е по-лошото, има опасност да ме издаде. Можете да си представите колко бях изненадан, когато първото нещо, което сестричката ми каза, бе: „Няма нищо лошо, стига да не правиш секс, преди да се омъжиш.“ Аз, разбира се, веднага (и искрено) се съгласих с това условие, но ми трябваше доста време, за да се успокоя и да спра да се срамувам пред нея.
Беше ми много трудно да предвидя реакцията на майка ми. От една страна, тя е най-любвеобилният човек на света (дори понякога прекалява). В същото време фанатичните ѝ религиозни убеждения и някои случки ме караха да съм много предпазлив.
Така се стигна до онзи паметен ден, в който с майка ми и сестра ми решихме да се разходим. Спорът този път беше за динозаврите и сблъсъка между научните данни за съществуването им и библейската версия за създаването на Земята. Това е може би най-очевидната глупост в цялата книга и фактът, че майка ми си измисляше довод след довод, все глупави и лесно оборими, ме вбесяваше все повече. Докато тя говореше за динозаври, аз говорех за себе си. В един момент нещо в мен се пречупи, разплаках се и подкарах колелото назад. Майка ми, притеснена от реакцията ми, беше тръгнала да ме търси и не след дълго ме откри. Седна до мен, прегърна ме и започна да ме пита какво има. Не ми трябваше много и ѝ казах. Тогава тя също се разплака, запрегръща ме наново, повтаряше ми колко ме обича и как
с божията помощ всичко щяло да се оправи
Когато се прибрахме вкъщи, направи набързо някаква постановка с лампа, покрита с шал, забради себе си и сестра ми и коленичихме на пода в кръг. Последва дълга и драматична молитва, в която трябваше да се отрека от Дявола и да заявя своята готовност да се боря срещу злия демон, който ме е обладал. Накратко – майка ми извърши екзорсизъм върху мен.
Тази вечер си легнах с искрената надежда, че на сутринта ще се събудя хетеросексуален. Познайте какво стана – точно така, нищо. Помня как още със събуждането си реших да се „тествам“, като си представя еротична сцена с жена. Тогава осъзнах колко глупаво е това, което правя. Ядосах се, задето цялата ми увереност и мъчно изградено самочувствие се бяха сринали за няколко минути. Реших да се стегна и да взема твърда позиция срещу опитите на майка ми да ме натика обратно в дупката, от която бях изпълзявал години наред.
Следващият ни разговор беше в планината. Не помня много подробности, но една реплика на майка ми се е забила в сърцето ми като пирон. Докато ѝ обяснявах как някой ден ще имам чудесно семейство с мъж и осиновени дечица, тя ме прекъсна и каза: „Докато съм жива, няма да ти позволя да имаш деца.“
Досега не бях споделял това с никого, защото е прекалено болезнено, но за мен е важно да покажа в какво хомофобията и заблудите превръщат иначе любящи и добри човешки същества. И до ден-днешен не мога да си представя по-чудовищно нещо, което един родител може да каже на детето си. Иска ми се да вярвам, че вече не го мисли, но истината е, че не знам.
Останалите ми роднини никога не са показвали да имат проблем с ориентацията ми. Особена подкрепа получих от братовчед ми и жена му, които живеят в САЩ и едни от най-близките им приятели са гей двойка. Когато им бях на гости преди три години, за първи път усетих какво е да вечеряш със семейството си и да обсъждате предстоящото шествие за равноправие на гей хората, сякаш говорите за времето. Надявам се, че един ден ще мога да имам това, без да се налага да пропътувам 8000 километра.
0 Коментара