Трудно се почва текст, който е свързан с личния ти живот, още повече когато въпросът е сериозен и не е свързан със забавни случки от морето миналата година. Мислех си, че няма да е чак толкова трудно да напиша нещо. Все пак съм била активист толкова години – какво ли не съм видяла в „шарения свят“ на гей общността. В действителност се оказа обаче, че нямам какво толкова да пиша. Светът на гей хората изобщо не е шарен, не е по-весел, не е по-различен. Зачудих се, дали някой хетеросексуален човек може да напише текст на тема „Аз съм хетеросексуален“. Съмнявам се. Или дори някой да напише нещо, ще е доста отегчително, защото дали си хетеросексуален или хомосексуален, на първо място си човек. А животът на хората протича в общи линии по един и същи начин с много малки разлики в детайлите на личните истории, които обаче са лични и не ти се разказват и пишат навсякъде. Мога да обяснявам на дълго и широко какво е дискриминация, хейт спич, хейт крайм, но това вас едва ли ще ви развълнува особено. В общи линии теми като тази, по която съм седнала да пиша, са голям шит.
Наистина ли някой си мисли, че е толкова по-различно да живееш живота си като гей?! Да ви кажа – не е.
Всъщност е по-досадно
Понякога се намесва и насилието. Ти не правиш нищо необикновено, но всички те гледат с интерес, имат мнение за теб, когато разберат, че си гей и проявяват постоянно любопитство как си живееш живота, чувстват се длъжни да те похвалят или пък да те осъдят за избора ти да живееш открит и достоен живот. Ето, ще ви разкрия един ден от живота на един гей човек – моя собствен.
Значи сутрин ставам, примъквам се до кухнята и си изпивам кафето, което половинката е била така добра да направи. Взимам си душ. Отивам на работа. Пазарувам за вечеря, режа салата, чакам гаджето да се прибере от разходка с кучето, вечеряме, гледаме мачове и си лягаме. Понякога спорим за чиниите в мивката, кой ще излезе да вземе бира и зеленчуци, кой да събере прането от простора. Подкрепяме се в по-трудните моменти, опитваме да си помагаме, доколкото можем, със съвети за работата. И най-важното за всяка връзка – обичаме се и много се уважаваме.
Никога не съм се възприемала като по-различен човек заради сексуалната си ориентация. Въпреки че има достатъчно много писмени доказателства, че
хомосексуалните сме триглави змейове,
изчадия адови, камикадзета, разрушаващи традиционните семейни ценности, причинители на всевъзможни природни бедствия, аз лично нямам такива заложби или пък, може би, трябва да се замисля дали не съм дефектен представител на тази иначе всемогъща общност. Повярвайте ми, че няма нито един хомосексуален човек, чиято мисия в живота е да разрушава каквото и да било, камо ли семейните ценности. Гей хората сме възпитани и сме отраснали в семейните ценности. И това е така, защото гей хората са хора като всички останали и не са пришълци, попаднали на земята от други планети. Не разбирам всъщност какво искат да ми кажат, когато чуя, че сексуалната ми ориентация разрушавала обществото и ценностите. За какво говорите, хора? Нима има по-различни ценности от честност, съпричастност, доброта, съчувствие? Защото това са моите ценности.
Гей хората не са новост. Тях винаги ги е имало. Новост е, че все повече се говори за гей хората. Доста често говоренето е с езика на омразата, пълно със стереотипи и затвърждаващо абсолютната нетолерантност и липсата на познания по темата, но се говори доста и всеки има мнение по въпроса, както и желание да го споделя. Особено около ежегодния гей парад.
Ех, този парад! Това събитие доста повече вълнува хомофобите, от- колкото хомосексуалните. Помня първия гей парад, който организирахме за две седмици и без бюджет. Нямахме никаква представа какво ще се случи, докато на вратата на офиса не се появи шефът на охранителна полиция и не ни запозна с мерките за безопасност, които бяха взели – без да предполагаме, че това събитие ще изисква такива мерки, заради открито демонстрираната агресия от редица организации със съмнителен произход и цели.
Но агресията не приключи с провеждането на самото шествие, ареста на 88 души, които опитаха да нападнат хора от шествието, едни мятаха бомбички, други коктейли Молотов. Един от тези коктейли падна в краката на бременната ми тогава приятелка и запали знамето, което тя държеше. Шишето, което пламна, беше метнато от 14-годишно момче. Не знам за вас, но аз съм сигурна, че това момче не споделя ценностите, които формират едно цивилизовано общество, каквото претендираме да бъдем.
След това започнахме да получаваме телефонни обаждания посред нощ със заплахи – „Ще те убия! Теб, гаджето ти и детето ти!“;
„Да гориш в ада, курво! Педераси, умрете!“
Входната врата на кооперацията, в която живеехме, беше издраскана със заплахи. Няколко дни по-късно групичка от 14-15-годишни момченца с бръснати глави ни гонеше из супермаркета, в който пазарувахме всеки уикенд, и крещеше заплахи срещу нас. Една вечер на улицата ни пресрещнаха 7-8 момчета с типичния стайлинг и започнаха да блъскат мен и бременната ми приятелка. Това е много малка част от агресията, която съм изпитвала лично, но това хората не го знаят и не го виждат.
Не се и интересуват, защото общото мнение за гей хората е като за гологъзещи се извратеняци или поне медиите така представят хомосексуалните. Имаме си и светли примери в българския шоубизнес и в светския живот, а и тази представа се илюстрира и се натрапва с кадри от гей паради от Париж, Берлин, Лондон и т.н. Само че това не е действителността, която е обикновена и проста като геврек, запълнена с ходене на работа, домашни задължения и уикенд напивания с приятели.
Различна е само реакцията на хората, когато им кажеш: „Аз съм гей.“. Никой до момента не е отговорил: „Е, и?“. Традиционно следва репликата „ОБОЖЕГОСПОДИ!“, след това са въпросите: „Ти мразиш ли мъжете?“, „Сигурно някой те е насилвал в детството ти?“, „Добре, ама кой е мъжът при вас?“, „Просто не си срещнала правилния мъж!“, „Добре де, ама ти не си грозна?“.
Вие, мили хетеросексуални хора, чували ли сте тези въпроси? Някой изобщо питал ли ви е нещо за вашата сексуална ориентация?
Вие кога разбрахте, че сте хетеросексуални?
А кога избрахте да бъдете такива?
Спомнете си сега за първата ви любов, тази, която всеки помни цял живот. Това е толкова вълнуващ момент. Пълен с емоции. Повечето – все още непознати и много объркващи. Хормоните бушуват, пеперудите летят в стомаха, завива ви се свят, когато си хващате ръцете или когато се целунете. Всичко това е толкова прекрасно. И тогава идва някой и ви казва, че вашата любов е ненормална, вие сте сбъркани, трябва да се лекувате и да се поправите възможно най-скоро, защото иначе какво ще си кажат съседите, в краен случай някой може да ви пребие – на улицата или вкъщи.
Вие не вярвате, че това може да ви се случи, но това е реалността за много гей младежи. Посрещали сме много изплашени, тормозени, бити и изгонени деца, следствие на тяхното признание, че са хомосексуални пред родители, приятели, съученици. Рядко се вижда такава комбинация от чувства и емоции – страх, безпомощност, оскърбление, отчаяние, породени от това, че те са се доверили да споделят нещо изключително важно за себе си с най-близките си хора и доверието им е било разбито на пух и прах с най-тежките думи или направо с юмруци.
В някои от случаите реакцията към хомосексуалния човек е била провокирана от елементарно неразбиране и липса на информация. А информация не е лесно да се намери. Или поне лесно достъпната не е за препоръчване.
В обществото ни липсва пример за успешен гей човек. Тези от шоу бизнеса не искам изобщо да ги давам за пример, защото съм срещала и младежи, които след осъзнаване на сексуалната си ориентация, идваха при нас уплашени, че когато си хомосексуален,
трябва да изглеждаш като Азис
или да се държиш като Евгени Минчев.
Освен че няма положителен образ на хомосексуалните хора, има и пълна липса на публична подкрепа от обществените фигури, няма желание за диалог по темата извън телевизионните студиа 2-3 дена преди прайда. Политиците бягат като дявол от тамян, а – повярвайте ми – и сред тях има хомосексуални. Като си затваряме очите, хомосексуалните няма да изчезнем като с магическа пръчка, проблемите ни няма да се изпарят.
Какви пък толкова проблеми имате вие? Какви специални права искате?
Всъщност никакви. Нищо специално не искаме. Това, което искаме, е да можем да правим същите неща, които правят и хетеросексуалните хора и да получаваме същата защита от закона. Като пример – когато партньорът ти се разболее, да имаш право да получаваш информация за здравословното му състояние; при раздяла партньорите да могат да разделят имуществото си; когато единият партньор почине, другият да може да го наследи и да получава пенсията му. Това всичко е гарантирано за хетеросексуалните двойки.
Аз не искам нищо различно, защото моят живот не е по-различен от вашия живот.
0 Коментара