През първата част от живота ми не беше възможно да си подам носа извън социалистическия дувар. Така че щом стана възможно, хукнах като изоглавена. Единствената ми цел беше да се озова оттатък Трън в посока целия свят. И ако трябваше да избирам между Тетевен и Торонто, резултатът бе ясен. Не че сега би бил коренно различен, но със сигурност ще намеря време и за Тетевен.
Пасторал до Етрополския манастир
Както за всичко напоследък, и за тази промяна е виновен Ковид-19. Дори и в лятото на лютото затваряне се изхитрих да отида да слушам Андреа Бочели на негова територия в Тоскана, макар и опасана с маска насред голо поле. Но все пак повечето ми пътувания тогава бяха из България. И се оказах в плен на закъсняла любов.
Разлог
А казват, че
любовта е като морбилито –
колкото по-късно го караш, толкова по-драматичен е процесът.
Разлог
До този момент идеята за родината беше нещо красиво, но имагинерно, с елементи на задължителност. Създадена съм тук, корените, за които в семейството ми има писмени сведения отпреди 460 години, ме карат да се гордея с националната си принадлежност. (Макар да не съм ходила в Габрово, откъдето е тръгнал родът ми, от ученическите си години).
Село Чавдар
Невъзможността да пътешествам из любимите си екзотики в Азия, ме приземи в нашите ширини. И се потопих в очарованието на бутикови открития, които дебнат на всяка крачка. Само дето шофирането из България ме накара да си спомня извода на един англичанин, който доста ме засегна навремето. По-късно осъзнах, че е болезнено прав.
„Много хубава страна имате. Жалко, че е обитаема“.
Ами да, навсякъде, където природата е взела надмощие над човешките безчинства, страната искри в пищно великолепие. Което мигом се нащърбва от безобразна сеч, безхаберно сметище или бетонна грозотия.
Копривщица
Но дори те не могат да заличат онова, което ме изпълва с възторг и гордост. Като отявлен любител на историческите телевизионни канали, всеки път умирам от смях, когато американците се прехласват по „антична“ бутилка кока-кола от 50-те години на ХХ век или величаят знанията на „археолог на тапети“. И си мисля колко ли нереално древно ще им се стори варненското злато, например.
Тракийски светилища, гробници, крепости, възрожденски къщи и скални църкви, всяко от които разказва истории, крие тайни, омагьосва с аромат на загадка… Вдишвам го и въображението ме потапя в различен свят, който ме тласка да науча повече.
Кордопуловата къща, Мелник
Признавам, че преди да усетя чара на българската природа, умирах да цитирам Оскар Уайлд, който казва, че винаги предпочита един залез от Търнър над камината, вместо да зъзне край Темза, за да го види. В никакъв случай не бих се отказала от платно на Търнър, но колко завладяващи са изгревите над планинските върхари или морската шир, когато въздухът сякаш звънти в божествена мелодия.
Бачковски манастир
Дори на мен поезията ми идва в повече, но така е при закъснялата любов.
0 Коментара