Има една финландка, Инге Лоок се казва. По професия е ландшафтен инженер, но наскоро открила своя истински талант – рисува жизнерадостни картички, в които главни героини са две щастливи баби. Всъщност, че са старици, си личи само по белите коси и деформираните тела. Всичко друго около тях грее. Бабите пият, пеят, танцуват, играят карти, пързалят се с шейни, летят с велосипеди, правят бели, кискат се, сякаш са чули много мръсен виц и всячески се радват на живота. Приличат на едни поостарели Пипилоти, способни да обърнат света с главата надолу, за да видят дали от другата му страна няма нещо по-вълнуващо.
Бях ги зърнала някъде из безкрайния нет, после им изгубих следите, не помнех засуканото финландско име на художничката и се опитах пак да ги намеря, като упорито пишех в Google вариации на „финландски баби“. Открих ги случайно и разбрах, че според авторката и останалия свят те въобще не са баби, а „лели“ или „весели дами“.
Опа! Грешката явно е в моя телевизор.
Пропуснах, че баба е нещо политически некоректно, обидно даже. Кого ще наречем днес баба, след като класическата граница на младостта – фертилността – се разшири до неузнаваемост? Бабите нямат време за традиционната си роля да глезят внуци, да правят баници и да разказват приказки, те са заети да раждат деца ин витро и да си опъват кожата на шията.
Старостта не ме плаши толкова. Плаши ме другото. Моя позната, която вече навлезе в петото си десетилетие. С всяка изминала година става все по-безпощадна към себе си. Личен треньор, процедури, барокамери, смутита от спанак, джогинг, задължителен 8-часов сън, никакъв алкохол и цигари… Тя е застинала в предишното десетилетие и отказва да го напусне с цената на сурови казармени порядки. Единствената й награда за драконовския режим са възторзите на околните пред снимките й по бански.
Чудя се след коя снимка тя ще се превърне в карикатура на самата себе си. Кога лифтингът от ефект ще се преобразува в дефект? Колко дълго можеш да устискаш върху ръба във величествена поза, без да се пльоснеш гротескно по задник, който ще се разпука по шевовете на пластичния хирург? Колко виртуозен въжеиграч ще бъдеш и докога ще се крепиш в сляпото поле на всевиждащото око на съдбата?
В постапокалиптичния „Възможност за остров“ безсмъртният герой на Уелбек е толкова космически самотен, че е готов да продаде своята вечност за един обикновен разговор, small talk. Той умира да присъедини своя остров към някой архипелаг.
И наистина, за какво ни е вечността, ако ще я живеем без радост? Вечността е само бездушен експонат, удоволствие за исторически изследователи и музейни куратори. Хапчето за младост е горчиво, ако не се поеме с щедра доза вино и шумна компания от верни другари.
Освен това – за сведение на заинтересованите – истината е, че старостта не идва, когато замениш бикините с цял бански и блестящите дискотеки – с кротки вечери в нечии обятия. Не идва с побелелите коси и по-скъпите нощни кремове. Дори с края на фертилността не идва. Старостта, забелязала съм, настъпва едновременно със скуката, насищането и липсата на любопитство към света. Как беше онзи стих на Екатерина Йосифова: „…Вече почти не се случват неочаквани болки/ и никога радост изневиделица“. Старостта се появява, когато си самотен, когато ти е студено. Когато, вторачен в идеята за вечна младост, забравиш да се забавляваш. Защото с какво ще запълниш цялото това време от сега до безкрая?
Чета и си викам: „Боже, Ано, звучиш като някоя вкисната женица в менопауза, която мрази всичко свежо около себе си! Какво му е лошото на желанието да запазиш младостта си? Здрав дух в здраво тяло, нали така?“.
Вярно, аз съм повече мързелива, отколкото суетна и вероятно си търся оправдания за твърде немощните си усилия да спра времето. Но да го погледнем от другата страна – заслужавам известна благодарност, че ще предпазя и без това пренаселения свят от поредната истеричка, която иска да надвие гравитацията.
Кога възрастта стана срамотия, която трябва упорито да се замита под килима? Та нали това е естественият ход на времето. Все пак по-добре е да се превърнеш в баба, отколкото никога да не успееш да го направиш. Животът се състои най-вече в остаряване. Безсмъртието е скучно.
А аз се надявам, че ще изглеждам като финландските баби, когато му дойде времето. Надявам се, че ще имам куража да си развявам белите коси на някоя шейна надолу по склона заедно с внуците, а после ще вдигам тост за тленното с чаша хубаво вино пред моя бъдещ клуб от баби –хипарки.
Амин.
0 Коментара