Преди много години моя близка приятелка замина за Брюксел, където година пo-късно се омъжи за белгиец, който не говореше английски. Тя пък не говореше френски. В момента, когато и двамата проговориха и френски, и английски, се разведоха. Така и не свикна с различната среда, култура и начин на живот. Сега живее в България, женена е за българин и изглежда се чувства добре.
Никога не съм смятала, че има значение от каква националност е човекът до теб. По-важно е интересите, целите и социалният статус да са близки. И да говорите един език, за да не се окаже, че всъщност въобще не познавате човека, с когото живеете. Не е това моят случай. Той е англичанин. Живее в България. Запознахме се месец, след като беше пристигнал в България. Макар и да съм живяла в Лондон и да нямам проблеми с езика и буквалното разбиране, днес, 3 години по-късно, продължаваме да се изненадваме и да научаваме нови неща. Категорично е по-интересно, отколкото ако беше българин. И категорично аз го шокирам повече, отколкото той мен:-)
Домашните любимци
Преди няколко вечери вечеряхме и за пореден път си казах колко е различна средата, в която сме расли. Имаме аквариум вкъщи – гордо притежание на 15-годишния ми син. В един момент забелязах, че е останала само една самотна бета да плува тъжно. Червена и прекрасна сред изкуствените водорасли. Първоначално ми беше обяснено, че са умрели от вирус. След няколко дни обаче децата си признаха, че насред поредно парти вкъщи въодушевен тийнейджър е нахранил пинчера с рибките. Общо пет неонки са паднали жертва на обезумял пубер, приятел на 16-годишната ми дъщеря. Колкото и да е гадно и да успях да се въздържа от асоциации, изпълних ролята си на родител и обясних, че това не е ок. Това, че са изпили уискито и са разлели свещ на килима, не е добре, но е поправимо, но рибките да станат храна на пинчера е малко в повече! На вечерята обаче го разказах през смях, споделяйки как съм си мислела за Риба, наречена Уанда, докато децата са ми разказвали за доволния пинчер и 5-те му жертви. Срещу мен обаче седеше ледена физиономия, чийто израз беше все едно съм сeрвирала самия пинчер за вечеря с гарнитура рибките. Не видяха нищо смешно и за пореден път ми казаха, че съм луда. Колкото и да обичам животните и винаги да съм имала кучета, рибки и други домашни любимци, тяхното отношение към животните е толкова по-различно. Просто е на друго ниво. Правят дори здравни застраховки за домашните си любимци. Изслушах такава лекция, която завърши с молба никога да не разказвам тази история на когото и да е от приятелите или роднините му.
Вечерите
Уговорка с приятели за вечеря. Другите очевидно закъсняват. Нещо абсолютно нечувано в техния свят. Още по-нечувано е, че дошлите първи поръчват и започват да се хранят, без да изчакват. Няма ред, ама никакъв! Дори приятелите водят други приятели, като се обаждат да ни предупредят час преди вечерятa. На мен това ми звучи абсолютно нормално, но ми отнема часове да убедя любимия, че ние не сме ги обидили, като сме поръчали преди тях, нито те са искали да ни обидят, като са закъснели и не са искали да ни кажат, че сме скучни и затова са поканили и други приятели… С някои неща не можем да постигнем съгласие, но тук идва моментът за компромис. На мен ми се удава, може би защото го предпочитам пред безумния разговор, който започва с «Ти не разбираш, ние в България…» И си казвам – ние ли сме различни и доколко сме различни, а възможно ли е да сме изключение от цяла Европа и всъщност харесва ли ни това? Ами на мен не ми харесва. Не искам да се чувствам като тъмен (макар и в случая рус) балкански субект. Но е факт, че покрай този човек научих много за отношенията, възпитанието, толерантността и уважението. От друга страна, България ми харесва и този безпорядък ми е много близък. Обичам да го наричам «лежерно отношение към живота», но ми е трудно да го обясня, макар че мисля, че и на него му харесва.
Майката
Не искам да влизам в детайли, защото много майки ще се обидят. И затова ще започна с това, че медалът има две страни. На първата вечеря с майка му тя самата ме попита дали има разлика между българските мъже и английските и дали имаме значими културологични различия. Той разказа за хоаса в културата ни на хранене, а аз не знаех какво да кажа. Опитвайки се да се измъкна от конкретен отговор, казах: «Ами той никога не казва «не» и не изразява категорично негативно мнение и аз реално много пъти не знам какво мисли всъщност. Тази умереност в емоционалната изразителност ми е странна и не винаги го усещам». И тoгава тя се обърна и ми каза: «Ами аз така съм го възпитавала». Само дето не си глътнах вилицата заедно с прекрасните спагети, които ядях. «Ама как така? Как така си го възпитавала и защо?» Отговорът беше много прост «Защото така възпитаваме. Да си въздържан, умерен, любезен и толерантен. Не можеш да изразиш категорично отрицателно мнение или коментар, без да засегнеш другия. Никой не е длъжен да търпи емоционалните ти изблици. Повечето пъти те са негативни. Позволено е само като шофираш», казва тя и се усмихва.
Факт
Когато си емоционално експресивен, ти показваш и любов, и негодувание с еднаква сила. Това даде отговор на много въпроси, които си бях задавала. Днес, три години по-късно, мога да кажа, че знам разликата между „Да“ и „Ами да“ :-)
Начинът, по който те гледат синовете си (а и дъщерите си), е тотално различен от нашия. Те отглеждат синовете си, правят ги самостоятелни и отговорни и не ги искат при тях, а ги дават на света и на жените. Пускат ги да пътуват по света, поощряват ги да работят на 16 и ги гонят от къщите си на 18. Обичат ги, но не ги искат за себе си.
Мога да разкажа стотици случки от опита ми с български майки на бивши гаджета, коя от коя по-смешни и по-абсурдни. Но на английския фронт нямам нито една. Майката е дистанцирана, възпитана и мила. Не зная дали ме харесва. Може би много, а може би въобще не. Тя е толерантна към избора на сина си и е щастлива, че той е щастлив, макар и много далеч от нея. Тя има своя живот, той неговия и той не й е длъжен с нищо.
Няма да пиша финал, защото мога да пиша безкрайно. Живях много щастливо с българин в продължение на 12 години. От три години съм с англичанин. И сега също съм щастлива, но по различен начин. Отношенията са абсолютно различни. Все едно сега съм с човек от различна порода. Не мога да кажа по-добра, но много различна.
0 Коментара