(1).jpg)
Най-важното е
да липсваш на
х о р а т а.
А. Константинов
Няма музи! Убедих се! Днес! Докато се разхождах! Аз чаках с удоволствие!
Момента, когато ще бъда готов! Да й кажа: УМРИ!!! И бях наистина готов!
И вече не искам да пиша. Не искам да пиша текст. Омръзна ми да пиша.
Искам нова муза. Не, не искам нова муза! Искам просто живот, живот
без музи! Те са безсмислени. Те приемат ролята си като жени.
Обичам жените, но ги ненавиждам, защото заради това, че са само интуитивни
и тъпи, и лъгани, те просто не могат да бъдат музи. Не ме питайте защо.
ОК. Ще отговоря. Защото, откакто съществува тази жалка цивилизация,
светът е устроен по следния начин: ЖЕНИТЕ УПРЕКВАТ, МЪЖЕТЕ
СЕ ОПРАВДАВАТ. ( Какво мислят феминистките не ми пука…)
Сега просто си слушам музиката на Джони Кеш. И знам – няма музи!
Няма вдъхновение! Всичко освен работата е лъжа!
Никой не е БОГ! Освен БОГ, разбира се.
А музи няма. Не ми ги разправяйте на мен! Не,
няма музи. Няма музи. Вселената досега винаги и за жалост се е крепяла
на господството – какво е един добър писател освен фин тиранин?
Нима Беатриче (Портинари) е муза? Не е! Представям си колко време от
времето на милия Данте е отнела! А Данте, извинявайте, е единственият поет,
известен само с малкото си име, нали? Ами Джон, гаджето на божествения Одън!
О, инспирирал е само едно-единствено стихотворение – да, божествено е, но
само като си представя какво е изтърпял Одън, ми идва да се бия жестоко. Какво да кажем за Т. С. Елиът (о, какъв божествен поет и глупак!!!), всеизвестна е
болестта на Лив – тя е била в перманентен мензис… Прав е Буковски, поетът е
мъдър глупак! Ами божественият Бетовен? За него дори не се знае коя точно е била и
въпреки това той не успокоява злобата си до края на живота си заради тая
високопробна стерва! Шуберт ли? Той цял живот бил влюбен в Клара (жената
на Шуман, посредствено амбициозна дама, нещо като учителка по литература,
която пише стихове), но го завеждат в един бардак, за да изгуби девствеността си,
където той умира от болестта на Венера… Музи ли?! За това ли ми говорите?
Няма музи! Има само мъдрост и алчност
Алчността – всеки, почти всеки, който се занимава с някакво художество, се стреми да попадне в измамата на това, което се подразбира като муза! Накрая винаги той пострадва от някой миньор или в най-добрия случай – футболист. Идеално е! О, колко лошо, нали? Но е лошо за вас – музите, защото доброто отношение ви превръща в чудовища, мили мои обикновени музи. Повръща ми се от вас! Искам живот! Искам живот.
Искам да съм мъдър като Осип Манделщам, който, когато го попитала жена му Надежда за благополучието им – миличкият и божествен Осип – отговорил: А
НА ТЕБ КОЙ ТИ Е КАЗАЛ, ЧЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СИ ЩАСТЛИВА!
Затова аз не искам муза!
Затова аз искам МЕСО.
2008 г.
0 Коментара