Често се чудя, докато разлиствате вече няколко години това списание – абсолютна икона на българската жена, дали всъщност приемате начина ми на живот и това, за което пиша. Признавам – получавала съм разнородна обратна връзка. От толкова ми е полезно – благодарение на съветите – избрах телефона, монитора, мишката, лаптопа си; до доста крайни мнения за това колко е празен/странен животът ми, изпълнен с толкова много технологии.
Вероятно с появата на ChatGPT тези вторите са си казали – „Те ти, булка, Спасов ден“! Този изкуствен интелект е абсолютното доказателство за това в каква тежка зависимост сме вече от технологиите. Ама нека ти – освен това ти, в живота извън писането на тези текстове, се занимаваш с маркетинг и комуникации. Буквално работата ти е застрашена от изкуствения интелект.
О, бедни ми Йорки, иска ми се да кажа аз в отговор на тази мрачна прогноза. И да махна с ръка.
Но в същото време дали да не помислим върху този аспект извън конкретиката на работата, хляба и боба на масата.
В световен мащаб някои страни (като Италия) забраниха ChatGPT, а други повдигат все по-гласно темата за
авторските права на произведенията,
които създава изкуственият интелект.
И в това има резон. Ако аз реша да пиша материал за, например, любимия ми Рахманинов – трябва (и с право) да цитирам източниците, на които се позовавам. Когато вземем статия, написана от ChatGPT – къде са тези източници? Той „твори“ всеки свой текст на базата на вече на създадени множество информации в глобалната мрежа.
Етично? – Не мисля.
Ето и малко конкретика в цифри. Най-бързо развиващото се приложение в света се позовава на 300 милиарда думи и приблизително 570 GB информация. Информация предимно от преди 2021 година.
Но тъй като това е много млад продукт и технология, която масово навлезе при нас преди едва няколко месеца – аз вярвам, че нейните създатели ще намерят начин да разрешат етичната (а защо не и паричната дилема) с авторските права.
Гледната точка на световното общество се обединява около няколко (етични) проблема освен вече споменатите авторски права. За друга болезнена тема се смята
„разбирането“ и „емпатията“,
които общуващият чувства, но всъщност не получава. Отговорите са безкритични, но изцяло лишени от емоционален контекст. Притесненията са свързани и с възможността хората да бъдат дезинформирани от грешно подбрана информация или пък прекалено стереотипна такава. И на последно място – заплахата за образованието на подрастващите, които ще се възползват от технологията.
Трябва ли да се плашим от технологиите? Абсолютно не! Светът на иновации и неограничени възможности във всеки един аспект – включително технологичен, е абсолютно безпрецедентен. Четох изследване, което показваше безапелационно, че продуктивността ни като хора, служители, създатели и работници се е увеличила последно при голямата индустриализация на миналия век; но не и със създаването на супер мощни, супер бързи компютри и джаджи. Да, ние разполагаме с най-бързите процесори и машини; но не произвеждаме повече продукт за единица време, отколкото през 60-те години на миналия век. Може би тази нова технология е нещото, което наистина ще промени тази цифра отново.
Моето опасение, обаче, е друго, свързано с онези специални връзки в мозъка, които са първоизточника на творческото. Моите мисли ме водят дълбоко в лоното на креативността.
Човекът е създание, което обича комфорта;
дори бих казала често се движи по най-малката допирателна на усилието. Тази така млада технология скоро с голяма сила ще издава стихосбирки, съчинения, сборници и книги. Представяте ли си – „Есета за технологиите“ – автор Соня Славчева, по текстове на ChatGPT.
На мен ми се струва лесно и възможно. Само се питам, кой ще бъде нашият първоизточник след време?
Ще можем ли да четем за първи път нещо като „Две хубави очи“ или измислените светове на Пратчет, ако създаваме текстове и светове само от нещо вече съществуващо и написано.
Сигурно съм последният човек на земята, който си представя
„rage against the machine“,
но пък темата за креативността, развитието на таланта и създаването то нулата; това са нещата, които истински ни карат да се възхищаваме на човечеството. Възможно ли е лекотата, с която изкуственият интелект създава съдържание (текстове, визуално и всякакво) да убие в зародиш твореца и творческото?
0 Коментара