Има една будистка притча, която доскоро считах за страшно небудистка, направо за тъпа. Накратко: вървели Буда и любимият му ученик през едно село, гладни и незачетени. Напъдили ги, не познали пророка, пък и не повярвали в него, защото отказал да ги направи свидетели на чудо. Вървели – Буда спокоен, но ученикът му – възбуден и трескав, почти гневен. „Защо не им показа някое от чудесата си, учителю? – питал хем умоляващо, хем укорително ученикът, – щяха да ни нахранят, щяха да те последват, вкупом щяха да повярват в учението ти… Виждал съм те с лекота да превръщаш камъка в цвете, цветето – в пеперуда?!”, не се смирявал ученикът. Буда крачел вглъбено с неизменната си усмивка и в края на селото се обърнал към ученика си и казал: „Животът е чудо… Другото е онова, което още не сме разбрали за него.”
Така и не ми стана ясно защо съобщава общоизвестни факти аватарът и какво го кара да се инати, като е такъв фокусник. Впрочем не ми е известно и до ден-днешен защо Иисус прави 35 чудеса, защо избира тъкмо сватбата в Галилея или възкресява Лазар, а отказва да приведе доказателство в полза на твърдението, че е бог, сътворявайки чудо. И той барабар с предшественика си…
Догадките ми по повод сюжетите и метафорите, които чудесата често представляват, особено в древните текстове, навярно са плод на услужливата ми комбинативна фантазия и ми вършат работа до известна степен. Мисля, че може би има точно определена доза поука, която следва да се усвои в резултат на изумлението, което по съвета на Руми е препоръчително да заменим срещу съмнителното знание.
Но за чудесата.
Възможен ли е животът като екстаз, ако не пуснем чудото да ни води?
Думата „чудо” според едно от популярните си определения означава събитие, което противоречи на природните закони. Опустошително освобождаване на разума. Екстаз. Не е ли в това цялата тайна на усилието да се учим да живеем по онзи начин, който ни рекламират вечните книги? Чрез отказ и даване… чрез приемане и вглеждане в онова, което рядко подозираме, че сме. Това е моето верую, което прави чудото по-малко смущаващо в собственото ми битие и се превръща в негова иманентна същност. Иначе казано, чудото е извън онова, за което няма обяснение, то е отсъствието на необходимост от обяснение.
Последователно и усърдно почистваната ми от наноси на рацио природа е в епицентър на ситуации, които доста хора намират за смущаващи, но за мен са си напълно подготвени от някакви… някакви овластени да разпределят ролите ни драматурзи. Нямам никакво отношение към парите. Не обичам да ми липсват. Но явно те, парите, които според езотериците се подчиняват на своя собствена логика, също не се натискат да се задържат при мен. Аз и не правя опити да ги насилвам по силата на будистката си природа.Давам им свобода и
ги оставям да преминат във владение на по-отговорни и умело стопанисващи ги хора,
места и т. н.
Аз съм човек, който никога за нищо на света не би сложил пари на влог, камо ли на депозит просто защото това би причинило тормоз и безпокойство, че не са пуснати в потока на естественото им обращение. А изведнъж се оказва, че преди 12 години съм направила точно това. При това – за да добиете представа за размера на абсурда – нямам никакъв спомен някога да съм ползвала услугите на банката, с която съм изневерила драстично на твърдата си финансова линия.
Един ден се озовах в крайна нужда. Бръкнах в портмоненцето на детето, в което то си държеше спестяванията от Коледа. Представяте си колко унищожително самообвинение и колебания съпровождат такъв акт. След това отидох в клона на банката, която само веднъж помнех да съм посещавала преди – когато обменях малко валута при някакво пътуване. Забележете – не отскочих до обменното бюро на отсрещния тротоар, защото моята особа, макар и без пукната пара в джоба, не може да си позволи да хаби физически усилия и достойнство, за да икономиса няколко лева от сделката.
Как си представяте Лакшми да се набутва в чейнджбюро?!
Похвалата, че останах вярна на себе си, дойде като убеденост, че от някакъв космически трезор са ме възнаградили.
Изпълнената ми с величие особа се отправи към гишето с банкнотата на детето, която трябваше да сменя в български лева, и изведнъж симпатичното момиче с лунички зад гишето ме отстреля в упор с усмихнатия въпрос: „Знаете ли че имате един депозит от 2002?”
Както вече стана дума, когато се касае за финанси, съм съвършеният будист, живея в мига с наличните за целта средства. Това е обяснението защо животът ми прилича на абсурден пачуърк от загуби и излишества.
В първия момент не си дадох сметка какво има предвид момичето под „депозит”. Настръхнах поради лошата слава на банките, които манипулират и със сигурност не биха се поколебали да се възползват от потребителското невежество на будистите. След секундно осмисляне изстрелях обратно въпроса: „Мога ли да взема тези пари?” Подписах към стотина формуляра и напуснах лъскавия клон на банката с пет пъти по-голяма сума, като обърнах втори път банкнотата и щях да я върна в портмонето на нищо неподозиращото дете…
Ако чудесата са събития и явления с божествената субстанция
и се легитимират от църквата по странни критерии като например трима свидетели… то моят живот е едно нескончаемо чудо. С доста повече свидетели. Низ от факти, за които не може да бъде намерено логично обяснение. Чак е неправдоподобно, както обичам да казвам не без блажена усмивка (пак по будистки). Както ме посъвeтва един астролог, при когото също попаднах в резултат на малко чудо, трябва да напиша историята на живота си. По този начин съм щяла да изкупя дълга си към човечеството и финансовите ми дела щели да се нормализират. Световноизвестният кабалист астролог не си даваше сметка, че никой не би хванал вяра и на една трета от това, което преживявам по силата на някакъв лукав сценарист. Сценарист, който постоянно дописва сцени в стил Бекет и с шут ме вкарва в абсурдни роли.
Така се появи на бял свят дъщеря ми, която не беше предвидена от официалната медицина поради неизлечимо болните ми органи за възпроизводство. Така сменях амплоа и позиции в компании, корпорации, медии и институции по силата на абсурдната логика да изпускам питомното, за да гоня дивото. А после внезапно „дивото” се оказваше екзотичен вид богатство, както се разбрахме – не говорим за пари.
Сменях кон за кокошка и си тръгвах от печеливши схеми и структури,
за да се изпитвам в устойчивост към риска. Така често насред океана оставах на сухо след изобилието от възможности, мъже, пътища и посоки. Между две и двеста в крайностите и отново на ръба. От острова на чудесата бягството е невъзможно…
Понякога си казвам, че съм тренажор или експонат на някакъв шизофреничен фокусник. Ослушвам се предколедно и чакам като сурикат на пост какво пустинно Гибли ще се извие около ми като сатурнов пръстен. Свивам ушите като Роза, личното ми куче от порода мопс, което също е в центъра на нейните си кучешки чудеса, и се моля:
Не се издържа от чудеса, моля те, сило, творяща черезвичайности, ти, която владееш и обитаваш всичко и всинца ни, направи така, щото да ми е по-леко, да ми е по-предсказуемо и спокойно. Спри тази игра на изненади и слисване. Уморих се от тренировки с мачпоинти, ниски и високи топки, забивки, ъперкъти и насрещни въздушни течения.
Не ми се лети вече… не ми се плува отвън навътре и не ми се надвиква с насрещния влак! Чуваш ли ме, маестро?! Знам, че си правиш оглушки.
А чудесата се обяснявали със слабостта – и това го казва не кой да е, а Маркс! Като се замисля колко народ затри с убедителността си и умелото обещаване на чудеса този Волдемор. Какъв довод в полза на антипатията ми към многодетния утопист. Защото тази слабост е най-великата мощ!
Изумителна е лекотата, с която старее битието ми ведно с мен.
Изуменият олеква, спират да му хващат вяра, да го приемат насериозно и накрая престават да го забелязват. Олекналият от изумление индивид един ден просто отлита. Въпреки че всички твърдят да са го видели преди минута на спирката или в парка насред гълъбите, кълвящи от сухата му кифла. Отлита и това е причинно-следствен резултат, детерминиран от… Съвършено детерминиран! От какво точно ще изясним един ден. Един ден, в който усмихната касиерка с лунички, седнала зад облак, ще ме зарадва с новината за набъбнал като коремче на Купидон депозит здрав разум, свяст и конвертируемо познание! Неупотребени, лично за мен! Заделени за този точно момент от деня на самото ми раждане. И знаете ли какво ще направя с него? Точно така – всичко ще отиде за гълъбите до последната троха! Няма да инвестирам в следващата инкарнация и този път!
0 Коментара