Още след раждането си съм проимала вземане-даване с чудеса. Напук на сегашната ми достолепна осанка, тогава съм била едно гърчаво, безбузо, нищо и никакво парче месо с ококорени очета и броящи му се ребра. Поне така свидетелстват черно-белите снимки от тогава. Майка ми е разказвала, че едва съм прескърцала онова време. Били са щастливи гладни социалистически години, а тя е нямала достатъчно кърма за лакомията ми. Не знам по магазините имало ли е хумана и ако е нямало, хуманно ли е било това, но е факт, че нашите са били на път да ме изпуснат. И тогава решили да ме кръстят. А после всичко си дошло по местата. Майка ми се успокоила, моя милост взела да не пази линия, ами окръжност, загладила съм косъм, наляла съм бейбишпек от глава до пети, а смехът ми станал бодър, жив и закачлив. Чудото на вярата се случило.
С годините все по-често се проявява чепатият ми нрав, дисциплината не ми беше сила, а пакостите, дребните детински хулиганщини, както устатостта и неподчинението си бяха част от чара ми, та чак и досега. Кога дочуто, кога напълно открито ме съпътстваха коментари по мой адрес от типа
„това чудо откъде ни дойде на главата“,
„какво чудо сме отгледали“, „как можа да се пръкнеш такова чудо“.Ами ето така, радвайте се на чудото, тъкмо да не ви е скучно.
Добре, ама и от хора извън семейството чувах по свой адрес коментари за това какво чудо съм. Като например в трамвай 3, който, ако си спомняте, се лангъркаше по бул. „Заимов“. Нашите ми разправяха, че моя милост, возейки се в тройката и минавайки покрай паметника “Левски”, като съм научила кой е този паметник, съм се отскубнала от ръката на баща ми и съм запрепускала из мотрисата с възторжени възгласи: „Само Левски! Само Левски!“ (да ме прощават и патриотите, и спортните фенове). А някакъв чичка, подуенска превъзходна, се просълзил почти от умиление и току се провикнал кое е това чудо, възхваляващо любимия му син отбор из трамвайното общество и ми дал стотинки за сладолед.
След време осъзнах, че и затвърдих убеждението си, че чудесата всъщност имат две лица. Нормално е да си мислим и да ги свързваме предимно с прекрасното, с новото, с очарователното и да храним надежда, че благодарение именно на чудесата ще се променят денят, годината, животът и съдбата ни. Понякога обаче не само че нещо се променя, но и направо се обръща с главата наопаки. И за този момент народът мъдро проскърцва
„Да би мирно седяло, не би чудо видяло.“
Така се случи и с мен през 90-те, когато още всички пътувахме с градски транспорт. В претъпкан автобус, минаващ покрай един от софийските пазари, бях качила от първата врата впитото си костюмче, токчетата и чорапите с ликра. От същата врата на следващата спирка ято пенсионери се донавря в автобуса, барабар с препълнените си пазарски чанти, бастуните и борбата за живот. В тая бутаница у мен внезапно се събуди фръцлата и, притеснена за пустите чорапи с ликра, прошумоли риторично: „Къде са тръгнали тези пенсионери баш когато всички се прибираме от работа…“
Може да е суеверно, може да е налудничаво или болнаво, но и досега си мисля, че тогава или някоя баба ме прокле заради арогантността ми, или някоя невидима сила просто ми даде знак, че нещо не е както трябва в поведението ми. Защото на слизане от автобуса стъпих накриво и с деформиран глезен, много болка и сълзи се озовах в “Пирогов”, а после месеци наред едва се тътрузех между физиотерапията и леглото. Добре, че
по душа не съм лошо парче и мрънкането ми по адрес на пенсионерите беше по-скоро поза,
отколкото вътрешно убеждение. Иначе най-вероятно нямаше да ми се размине с навехване, ами щях да си изпотроша и глава, и крака, или поне щяха да ми се скъсат онези безценни чорапи с ликра. Беше ми пратен знак, че обратната страна на чудесата е възмездието. Получих си урока, който и досега ми напомня, че чудеса стават. Добри или лоши, чудеса са, защото са неочаквани, дръзки, внезапни и непредвидими.
Ще кажете: всяко чудо за три дни. И ще сте прави. Потвърждава го случката от миналия месец, когато в рамките на една седмица ме уволниха и пак назначиха. Без обяснения, без логика и без причина. Явно по някакво чудо. А, както знаем, чудесата се случват само на хора, които вярват в чудеса.
0 Коментара