Препоръчителен родителски контрол. Този текст не е подходящ за лица под…
Рано или късно всеки родител се изправя пред дилемата: „Да кажа или не на малкия, че Дядо Коледа не съществува?”. Следва поредица от уточняващи въпроси, които само изглеждат безобидни. Без значение дали е майчино или бащино, всяко пораснало сърце се свива по мъничко, щом дойде моментът да се разбули “тайната”. Опитите този момент да се отложи, разговорът с малкия човек да отпадне от графика и всичко да си върви постарому, са напълно безполезни.
Избягваме този разговор, защото с него се разделяме с добрия старец отново – за пореден път след края на собственото ни детство и преживяваме разочарованието като лична загуба.
Търсим някакви компромиси между магията и нейното пълно отсъствие
Опитваме се да намерим баланса по границата между нашия рационален свят и другия, изграден от фантазия. Невинността на детството се пропуква при първия опит да изчислим средната скорост на Рудолф.
Няма самоучители по добро родителство, които да следваме в дните преди Рождество. Може само да направим необходимото, за да удължим Сезона на чудесата. Твърде кратко е детството, всичко останало са „купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход”. След детството остават цитатите от Пипи, магията на Коледната нощ и потребността от дълга лятна ваканция. С годините вълшебството намалява и намалява, докато се свие като стафида в някоя кутия за новогодишна украса. Внасяме допълнителни дози от него като наркозависими в абстиненция, оставяйки се да си вярваме, че всичко е заради децата. Но е за нас. Помагаме да се случи коледното чудо с надеждата, че ще успеем да го споделим.
Преди години баща ми държа няколко минути на телефона невинна служителка в телевизионния център, вбесен от сутрешната водеща. Срещу й той избълва цялата злъч, на която е способен всеки отдаден на внуците си дядо. Клетата водеща бе направила непростимото в утрото преди Коледа – с доволна физиономия бе споделила личен спомен от
разкриването на „фалшивия” приносител на подаръци
Аудиторията на сутрешния блок не предполагаше подобни теми за споделяне, наистина. Репликата „… и се оказа вуйчо ми Гошо” би разтърсила из дъно всяка невинна душица.
А удължаването на Сезона на чудесата е мисия напълно възможна. Моето 40-годишно джудже е доказателството. То радваше някога мен, като в продължение на години надничаше през прозореца ни в последните дни преди Рождество. Появяваше се изневиделица и винаги в отсъствието на поне единия родител. Минаваше по корниза, уличната лампа едва осветяваше яркочервените му бузи. Без дума да рече, изтръгваше обещания за послушание, следвани от песни или гръмогласни рецитации.
Демонстративно захващах някакъв полезен труд точно пред немигащия му поглед. Страстно исках да уверя пратеника на Дядо Мраз, че заслужавам. Без значение какво – просто заслужавам. Твърдо бях убедена, че Джуджето наистина инспектира послушни ли са децата или не. За мен то бе безсловесно, но ярко доказателство, че добрият дядо с подаръците съществува.
Какъв е смисълът да има “джудже”, ако няма Дядо Коледа?
А го виждах, чаках го, мечтах го. Магията на Коледа започваше с първото почукване по прозореца.
Пораснах, но родителите ми продължиха Сезона на чудесата и за други деца, на други адреси. Обикаляха града, опознаха кварталите. Разхождаха Джудже по високи етажи, ползвайки балкони на любезни съседи. Залягаха по предварително застлан картон, за да бъдат посетени и обитателите на дом с френски прозорци. Търпеливо чакаха всяко дете да се представи по най-добрия начин, дори и с изпълнение на всичките 12 куплета на „Тих бял Дунав” на два гласа. Джуджето неизменно поздравяваше публиката с вдигната дясна ръка и леки поклони, осигурени от стара тупалка. Дъжд, сняг или мека зима – нашето Джудже бе на поста си. Доскоро инспектираше моите деца и приятелите им, и ставахме свидетели на Чудото на послушанието – поне за ден преди Коледа. Тази година се очертава повратна. Първородната директно поръча на татко си с какво да я зарадва за празниците. Малкият още настоява да пише писмо.Джуджето май ще пропусне нашия прозорец.
Но ще надникне другаде.
0 Коментара