Да ви заведа на разходка из улиците на мистериозна Турция, която като типичен съсед, съществува там някъде току до нас, уж знаем много за нея, но в същото време си остава на практика непозната.
Турция успява да събере в себе си прекрасните лазурни брегове на Средиземноморието, пропити с хилядолетна история, ултра модерните увеселителни паркове, разкошните търговски центрове и жилищни комплекси, както и непонятната крайна бедност в най-източните райони. Тя е истинска страна на контрастите, като отношението към жените в нея не прави изключение. Там те са едновременно боготворени и принасяни в жертва. Всеки ден от столетия насам. Казват, че пророкът Мохамед бил цитиран да изрича:
“Раят е под нозете на майката”
Което обикновено е интерпретирано в смисъл, че няма по-голяма светица от нея.
В същото време жените в Турция са едни от първите в света, получили право на глас по време на избори. Това се дължи на Мустафа Кемал Ататюрк, турският просветител, пълководец и всепризнат велик държавник, който приживе успява да даде невероятен начален тласък на страната към модернизация, както в управлението, така и в обучението и държавната администрация. Това се случило преди почти 100 години. Оттогава жените в Турция имат право да участват в политиката, икономиката, държавния живот, науката и въобще всяка сфера на живота.
Първата жена депутат, Хатъ Чърпан, е член на Великото народно събрание, избрано през 1935 г. За сравнение: само допреди около 50 години жените в САЩ, например, са наемани основно като секретарки, стенографи или други подобни дейности с нисък образователен ценз, и то само докато се омъжат.
Турция може да се гордее със Сабиха Гьокчен, една от първите жени в света пилот на военен самолет, проф. д-р Тансу Чилер, единствената жена премиер в тази страна, Тюркян Сайлан, лекар, академик и социално ангажирана личност, Гюлер Сабанджъ, мултимилионер, собственик и ръководител на огромния Сабанджъ холдинг, Eлиф Шафак, писателка на бестселъри, преведени на над 40 езика, Лена Ердил, уиндсърфист от световна величина. Но в същото време много хора в Турция се срамуват, и с право, от изостаналостта на законите и липсата на мерки за предпазването и предотвратяването на насилието над нежната половина на населението си.
Неотдавна присъствах на презентация в университета, където работя, на тема “Не на насилието над жените”. Беше подготвена от неправителствената организация “Пурпурен покрив”, която се занимава със създаването на центрове за подслон и помощ на жени, подложени на насилие. „Пурпурен покрив“ са си поставили нелеката задача да лобира за пренаписването на наказателния кодекс в частта му, касаеща подобни престъпления. Този ден научих ужасяващи факти за броя на убийства, извършени от бивши или все още настоящи съпрузи, за изнасилвания и за
момичета, още деца, омъжвани против волята им.
Всичко това, случващо се днес, не много далеч от лъскавите кафенета, ресторанти и барове в големите градове. Съвсем накратко, по данни на националния статистически институт, през 2013 г. 39% от омъжените жени в Турция са признали, че в даден момент са били жертва на физическо насилие.
Но какво е на практика да си жена в Турция и по-специално в Истанбул? Съзнавам, че мога да ви предложа само един субективен и силно ограничен поглед върху живота на жените тук.
Когато преди десетина години дойдох да живея в този огромен космополит, завъртял главата ми с пъстротата си, не си давах сметка, че нямам дори бегла представа какво означава да си жена в Турция. Тогава още нямах близки приятелки тук, учех всичко в движение и понякога с цената на публични излагации от моя страна.
Още през първата разходка край прекрасния бряг на Босфора прецених, че тук момичетата се обличат доста по-скромно. Полите рядко са по-къси от класическото “четири пръста над коляното”, потници с тънки презрамки и блузи с раздаващи се деколтета не са предпочитани, както и нищо, което да описва тялото твърде плътно. Но всичко останало е позволено, стига да се чувствате удобно в него. А дори и гореизброените правила не важат за туристите, или ако сте жител на някои от централните райони и по-специално, ако сте решили да изследвате булевард „Багдат”. Всъщност не се стряскайте, защото ако решите да проявите смелост и облечете минипола, тясна блуза и токове от над 8 сантиметра, не рискувате друго, освен
да съберете голяма доза подвиквания,
може би и дори покани за помощ, кафе или нещо повече. Мъжете ще ви оглеждат най-безцеремонно и твърде нахално, нещо, което те така или иначе правят, ако приличате на чужденка. Важното е да избягвате на всяка цена осъществяването на контакт с оче с мйжу в репродуктивна възраст. Едно по-продължително задържане на погледа много често бива прието като негласна покана за запознанство. Както и твърде сърдечните усмивки. Но с тях, ние, българките, обикновено нямаме проблеми, така и не сме свикнали да ги употребяваме твърде често.
Ако сте понаучили малко турски и се опитвате да комуникирате с помощта на тези си знания, сте обречени на по-добрите сделки при пазаруване, на по-кратките маршрути с такси и въобще като цяло на едно по-топло и приятелско отношение. Правилото за гледане в очите не важи, когато става дума за търговия. Тогава е позволено да включите целия си естествен чар. Даже се очаква от вас. Така че смело към Капалъ чаршъ :)
Само не се възмущавайте, ако не ви подадат ръка за поздрав или ако сервитьорът в ресторанта попита мъжа, с когото сте, какво желаете. Той го прави, за да демонстрира уважение, включително и към вас самите.
За съжаление, най-трудно е за жените, които могат да бъдат сбъркани с рускини. В следствие на дълги години утвърждаване на репутацията на имигрантки от Русия, Молдова и Украйна като компаньонки и проститутки, много често момичетата, които приличат на тях, са притеснявани с “неприлични” предложения.
От другата страна са жените на Истанбул, които не се различават твърде много от нашите момичета. Те са горди и смели, спомнете си снимките от протестите от миналото лято, наречени “Гези”. Не са свикнали да ги настъпват или пререждат по опашки, както и да не им отстъпват място в автобуса. Ако случайно някой им подвикне непристойни думи,
рискува да си изяде боя с дамска чанта по главата
или поне срама с незабавна вербална реакция от страна на обекта.
Те не са независими. Голямата част от момичетата в Турция, дори и в големите градове живеят при родителите си, докато не се омъжат. Единственото изключение е времето, докато учат в университет, евентуално в друг град. Дори да имат професия и работа, от тях се очаква да връчват у дома цялата си заплата и да живеят с определеното им от родителското тяло. Това, разбира се, не пречи да си имат собствени кредитни карти и да пазаруват като самозабравили се в магазините за дрехи.
Те са скромни. Не е прието да срещнат родителите и приятеля си, ако нямат наистина сериозни намерения за общо бъдеще. Както и той да ги запознае със своите родители. Това, както можете да си представите, води до още рестрикции в ежедневието и хиляди дребни лъжи, изтощителни машинации, за да откраднат малко време насаме след вечерния час.
Същевременно те са глезени. Въпреки че им се налага да живеят с милион и едно ограничения, мнозинството очакват, че след като се омъжат, ще имат обзаведен самостоятелен дом и няма да работят. Тези от тях, които остават на работа, го правят обикновено по собствено желание и в стремеж за по-добър стандарт.
Жената от Истанбул се грижи добре за себе си. Независимо дали работи, или е домакиня, обикновено посещава фризьор и маникюр поне веднъж седмично. А за по-специални случаи ходи и на гримьор. Тук са на почит всякакви разкрасителни и подобрителни процедури. Неслучайно броят на естетичните хирурзи е по-голям от този на детските хирурзи.
Те умеят да се забавляват. Дали ще е моминска вечер, златен ден (месечни сбирки, които се провеждат между приятелки. Жените се събират последователно в дома на всяка една, като са длъжни да донесат като подарък по една златна паричка. Домакинята от своя страна се подготвя с гозби и забавления), караоке, механа или просто дискотека, липсата на партньор никога не би ги спряла да излязат да се позабавляват.
И всички жадуват да са обичани, оценени, осъществени…
0 Коментара