Да сътвориш „Павлова“

Моят сладкарски танц с една от най-известните торти в света

Дали защото като малка бях балерина, дали защото сега се занимавам с готвене, но си повярвах в уменията на сладкар и реших да направя торта „Павлова“. Не че готвене и сладкарство са едно и също, но за човек като мен – лаик – двете се припокриват.

И така – реших, след като успешно се бях справила с домашната бисквитена торта на мама, след мързеливия вариант на Френска селска торта и след успешния експеримент с торта Шарлота, да се пробвам и с торта Павлова.

От списъка с десетте най-известни торти в света: Естерхази, Сахер, Линц, Наполеон, Добуш, Шварцвалд, Чийзкейк, Тирамису, Павлова и Гараш, си избрах нея – Павлова. Трябваше ми доста време да намеря точната рецепта, а и да събера кураж да я направя. Не че е сложна, но

исках да успея от първия път. Е, успях от петия.

И така. Първи провал. Блатът от меренге покафеня, защото прекалих с температурата на печене, беше 150 градуса. Не правете това.

Втори провал – направих тънки блатовете и избързах с махането от хартията, при което са разцепиха и изгубиха формата си. Уточнявам, че исках да направя класическата торта от три целувчени блата. При тази – след като тортата се сглоби – наистина прилича на балетна пачка.

Трети опит. След успешното изпичане на блатовете, успях по най-глупавия и безумен начин да съсипя тортата, защото сметаната се пресече и така цели 2 литра. И спрях.

Спрях за около месец. Разочарована, огорчена и вбесена. Поръчах си три допълнителни решетки за фурната, за

да пека три блата едновременно.

Изчаках близо 2 денонощия сметаната да се изстуди в хладилника. Изчетох всичко за сметаната – как, кога, колко и при какви атмосферни условя се разбива, колко трябва да е ретрограден ретроградният Меркурий. И дали Венера не влияе на Марс.. Абе.. до такива абсурди стигнах. Естествено, всичко това в кръга на шегата.

И ето съдбовният ден. Четвърти опит.

Започвам с блатовете. Темтературен режим на фурната 120 градуса. С вентилатор. Търпениято на макс. Време на изпичане 120 мин. След това се отваря фурната и с отворена врата, при изключена фурна се охлаждат блатовете. Чак тогава се махат от хартията за печене и се пристъпва към сглобяването на тортата.

Опитът ми показа, че тортата

трябва много бързо да се изяде,

защото целувчените блатове омекват и тортата губи – както от красотата си, така и от вкусовите качества. Това го разбрах по-късно – след като успешно я сглобих и оставих в хладилника, за да я занеса на другия ден в заведението ми и да почерпя с творбата си, но… греда – на сутринта не ставаше за нищо. Така се стигна до пети вече успешен опит, избягвайки всички грешки от предишните четири.

Това беше моя сладкарски танц с „Павлова“. Обещах си повече да не повторя. Спазих си обещанието за 14 месеца. Сега докато пиша този текст вече се замислям дали да не спретна една тортичка… 3 часа по-късно вече е готова.

А ето и рецептата:

Продукти за целувчената основа:

6 белтъка
300 г захар
1 ч.л. оцет
1 ч.л. царевично брашно

За украса

500 мл течна сметана
50 г захар
500 г сезонни плодове

Начин на приготвяне:

Отделете белтъците от жълтъците много внимателно. Купата, в която ще разбивате белтъците, трябва да е идеално почистена и подсушена.

Разбийте белтъците с помощта на миксер или кухненски робот, като сипвате 2/3 от захарта, малко по малко. Смесете пълни чаени лъжички оцет и брашно и ги сипете на струйка при белтъците. Продължете разбиването докато се получи хубава твърда пяна. Тогава добавете и останалата захар и разбъркайте внимателно с помощта на шпатула.

Върху постлана с хартия за печене плоска тава с помоща на пош оформете кръг с диаметър на тортената ви форма. Печете на 120 градуса поне 90 минути.