В началото се случва почти неусетно. Не забелязваш как се събуждаш всяка сутрин и започваш да проверяваш не друго, а телефона си за ново съобщение. Кратък флирт или интернет любов, която се превръща в честата или единствена причина за усмивка през целия ти ден. Няма кой да те целуне докато си правиш кафе, но може да запишеш две-три гласови съобщения.
След това продължаваш с битовизмите, докато си пишеш с най-добрата си приятелка, която живее във Виена или с другата, която не можеш да видиш от няколко месеца, понеже е с разклатено здраве и в тези пандемични времена не желаеш да я застрашаваш.
И както си пишеш с важни и любими хора, социалните мрежи започват допълнително да изяждат от времето ти, защото проверяваш какво се случва с все повече познати, които нямаш време да видиш реално.
Случва се да си толкова изморен, че да останеш цяла вечер в чатове с различни хора, вместо да излезеш само с един да пиеш кафе или коктейл. Така неусетно социалната мрежа може да те превърне в антисоциална риба, оплетена в мрежите й.
Обаче всичко зависи от твоята нагласа и начините, по които структурираш взаимоотношенията, ежедневието и цялостната визия за живота си.
Виртуалното общуване ти дава свобода да бъдеш който си поискаш, но правилният избор е да си точно, който си, без излишни превземки
и да не показваш всичко от себе си,
защото в реалността човек трябва да пази онази част от себе си, която е като десерт за околните. За тези, които отдават от реалното си време очи в очи, за да създават истински преживявания с нас.
В интернет можеш да срещаш необятно много хора и това те учи на качествен подбор спрямо социалните типове индивиди, по които си падаш. Имаш и възможността да докоснеш хора, които не си предполагал, че могат да те вдъхновят или да ти дадат нещо ново като усещане, а успяват.
Ако трябва да направя кратък разбор на последните си две години в социалната мрежа, то точно там успях да получа
най-много комплименти и най-много обиди.
Изцяло от моята самооценка зависи обаче върху кои от тях ще се съсредоточа и кое от себе си ще преценя да развивам и заради чие мнение.
Има хора, които са абсолютно зависими от това да направят поне три скандала онлайн, за да лекуват нервите си вместо да посетят психотерапевт. Често попадаме на изкуствени образи с крайно обработени снимки и фалшива лъскава информация, която предоставят за живота си. Живот, който в реалността изобщо не изглежда по този начин.
Влезеш ли в социалните мрежи, трябва да си пределно наясно, че няма човек, който да притежава перфектна външност и перфектен живот. Всеки има физически недостатъци и житейски проблеми. Това, че му е трудно да споделя информация за слабостите и „дефектите“, от които се срамува, не трябва да ни подхлъзва към някакво самосъжаление, да ни потиска, че не сме достатъчно добри или по някакъв начин да влияе на комплексите ни като ги прави тройно по-големи.
Колкото често срещате фалшиви бляскави образи, толкова често ще срещате и фалшиви новини или информация, която не е дестоверна и трябва да се провери, за да не се оплетете в измами и лъжи, които влияят на трезвата ви преценка за различни социални въпроси, които са от огромно значение.
Малко съм изморена от всички политически спорове и караници „за“ или „против“ ваксините, които ежедневно се осъществяват и в които просто няма как да не вземеш участие, за да споделиш позицията си.
Има периоди, когато човек трябва да се дистанцира от подобни социални зрелища и да се насочи само към приятни дискусии или наистина такива, които се водят адекватно и на ниво. Най-честите въпроси, които аз обсъждам са свързани с нуждата на едни хора да обиждат други известни или безизвестни хора в интернет. Изглежда ми изключително грозно и не мога да подмина подобни случаи, без да повдигна подобен тип въпроси.
Искрено твърдя обаче, че въпреки това колко лошо може да се скараш с някого онлайн, е много ценно, че със същата и дори с по-голяма сила можеш да се сближиш с друго човешко същество, което да ти стане толкова ценно и важно, че да няма значение къде се намира, защото го чувстваш близо. Независимо от разстоянията.
Една от най-качествените ми връзки се осъществяваше чрез контакт през социалните мрежи с чатове, гласови съобщения, видеа, сторита и всичко, което човек може да измисли, за да се свърже с някого за когото копнее.
Технологиите, които човечеството създава, трябва да служат, за да ни свързват и да изживяваме емоции, чувства, страхове по съвсем нови и различни начини. Човек може много да се изгуби в социалните мрежи, но може и да се намери, да се преоткрие и да се види такъв какъвто никога не е предполагал, че ще бъде.
В социалните мрежи може да се сблъскаш с фалш, злоба и лъжи, но може да откриеш истински приятели, обич, уважение, подкрепа и любов.
Въпросът е те винаги да са обосновани и в реалния живот, защото животът е да се живее във всяка реалност, която съществува, и в тази, в която дишаме и виждаме блясъка в очите на някой друг… най вече.
Няма нищо по-хубаво от това да откриете компания, заради която ще забравите, че носите телефон със себе си. Да водите разговор със смях, който чуват ушите ви, да получите всички човешки мимики, които реалните ви сетива възприемат вместо емотикони, които ще изскачат на екрана.
Едно правило, което следвам и препоръчвам на всеки е да следи по колко време прекарва във всяко от приложенията, които използва на телефона си.
Това помага за самодисциплината, както и да се намалят проблемите, свързани с изпълнението на професионалните задължения и това да не пренебрегвате някой, който стои и ви чака наяве, докато вие сте се вторачил във фийда си.
Много е важно на кого и колко обръщаме внимание. Заради какво пренебрегваме хора, които са ни важни. Не само какви хора следим в социалните мрежи, а какви страници и интереси приковават вниманието ни. Дали ни обогатяват или просто градят лошо чувство за хумор. В какъв човек ни превръщат, когато изяждат половината от ежедневието ни.
Никога не подценявайте удоволствието, което може да изпитате от реален контакт, защото живеете в реално съществуващо тяло, а не в два реда изписани, които лесно могат да изчезват с бутона delete.
Вие не сте профил, а сте човек и трябва да живеете пълноценно и балансирано, без да блокирате нито една от реалностите, в които присъствате. В противен случай накрая блокираният ще сте вие.
0 Коментара