По време на Първата пандемична война по нашите земи, една срещу друга застават две армии. Тази на бранещите бизнеса и препитанието както светиня. Срещу тази на смятащите, че на първо място стои само и единствено физическото оцеляване. И до днес това е основната огнева линия, разделяща общество. И абсолютна истина няма. Както и няма победител, но има много жертви и от двете страни.
Ако обърнем поглед към миналото, ще видим, че тези битки вече са се водили. Срещу други врагове, но със същият печален резултат.
Част първа
Да сме живи и здрави не е достатъчно
На 29 октомври 1929 година в САЩ започва Голямата депресия. Най-голямата икономическа криза на новото време. Тя започва с краха на Уолстрийт и засяга всички социални прослойки в Щатите. Не след дълго се разпространява в целия свят, като се смята за най-големия икономически срив в новата световна история.
Малко сухи факти: От 1929 до 1932 година световният брутен вътрешен продукт намалява с 15% – за сравнение спадът му по време на рецесията през 2008 – 2009 година е по-малко от 1%. Международната търговия намалява с 50%, безработицата в САЩ достига 25% , цената на селскостопанската продукция пада с 60%, 2.5 милиона американци стават клошари. Само в началото на кризата в Ню Йорк от глад ( от глад! ) умират 3000 души. Различните източници за смъртните случаи, причинени от глад, по времето на цялата депресия в САЩ, споменават между 2 и 5 милиона. В това число не влизат самоубийствата. Президентът Хувър и неговата администрация се оказват
абсолютно неспособни да се справят
със ситуацията. Федералният резерв не може ( или не иска) да вземе адекватни мерки. Според някои теории на конспирацията, Федералният резерв е причина за кризата. Това продължава до 1933 година, когато президентът Рузвелт успява да изведе нацията от Депресията.
Малко човешки факти. По време на Голямата депресия ( наричана в Щатите Великата депресия) страната е залята от вълна от самоубийства, случващи се на напълно демократичен принцип. Самоубиват се милионери, банкери, брокери, работници, фермери. Самоубиват се цели семейства, загубили домовете си, понеже не могат да изплащат кредити и ипотеки.
Самият Уинстън Чърчил, който се намира по това време в САЩ, разказва как докато си пиел чая на 15-ия етаж в един небостъргач, пред прозореца му прелетял човек, скочил от етаж над неговия. Самоубивали се мъже, които са загубили всичко, оставяйки на произвола на съдбата обеднелите си семейства. Но се самоубиват и цели семейства, не виждайки изход от ситуацията. В своя разказ ,,Фантето и хоралът“, О. Хенри разказва за една честа практика по онова време – хора
извършвали престъпления пред очите на полицаи,
нарочно, за да могат да ги приберат в затвора и да получат единствения възможен подслон и храна, което им гарантира оцеляване през зимата.
Уроците от онзи период идват да ни подсетят, че „важното е да сме живи и здрави“ в сегашната ситуация не е достатъчно. Много хора в САЩ са били живи и здрави, обаче са предпочели да умрат от отчаяние, не намирайки друг изход. Да убият децата си, за Бога! Животът е много повече от вдишване и издишване и дейности на отделителната система. А икономиката е гръбнакът на живота. Прекърши ли се – следва бавна или бърза, но при всички случаи мъчителна смърт. Който не го разбира, малко познава историческото минало. А некадърните и неможещи политици са убили с неадекватните си решения, поне толкова хора, колкото и някои болести. Историята е пълна с примери, пред които си затваряме очите.
Част втора
Черната смърт
От 1346 до 1353 година в Европа избухва една от най-опустошителните чумни епидемии, известна като Черната смърт. Според едни източници – в нея умира една трета от населението на Европа, според съвременните изследователи на средновековието – живота си губят 50%, като в някои части на Европа смъртността достига до 80%, в други е 20%.
Черната смърт, всъщност е бубонна чума, наречена така, защото лимфните възли се подуват и почерняват.
Смъртта е тежка и изключително мъчителна.
Причинителят на Черната смърт е бактерията Yersinia pestis, често срещана при бълхите по различни видове гризачи. Най-вече по черните плъхове, които са основен разпространител.
Болестта е донесена в Европа с кораб на търговци от република Генуа в един пристанищен град в Крим. После се разпространява из Южна Италия с търговските кораби, на различните републики, като постепенно обхваща цяла Европа. Тогавашната медицина, въобще не е имала представа как да я лекува, защото не е знаела какво я причинява. Някои лекари са смятали, че се разпространява от кучета и котки и хората са ги избивали, от което популацията на черните плъхове се увеличавала, нямайки естествен враг, вследствие на което и чумата се е разпространявала още повече. По онова време конспиратори, като днешните, не е имало. Малко е трудно да отречеш купища трупове, пък и на чумата едва ли ѝ е пукало дали я признават, тя
чевръсто е жънела човешки животи.
Но и тогавашното време си е имало своите екзотични проповедници, които не от социалните мрежи, а от амвона, са призовавали да не се вземат мерки, ограничаващи разпространението ѝ и да не се лекуват хората, за да могат да се преселят по бързо при Бог. Други пък са твърдели, че това е божие наказание и всички трябва да измрат. Общо взето за седем века, няма голяма промяна в човешкото поведение и сигурно след още седем века ще е същото.
Основните причини за разпространението на болестта са придвижването на големи групи хора, защото освен, чрез бълхите, се е предавала и чрез пряк контакт, ниската хигиена, която е подпомагала развъждането на плъхове, и липсата на медицински познания за болестта.
Звучи ли ви познато?
Смъртта и тогава е била много демократична – от чума са умирали наред – бедни и богати, умни и глупави, красиви и грозни, малки и големи.
Умирали са в хижи, коптори, вили, имения и замъци. Цели благороднически фамилии са измирали до крак. Оставяли са ковчежета пълни с богатства, палати и кораби, просто защото в отвъдното не може да вземеш нищо, гробът е тесен и въобще е било късмет да има кой да те погребе. Историята пак ни дава уроци, които не искаме да научим. Няма имане по-ценно от човешкия живот.
Послеслов
Животът е симбиоза между оцеляване и бит. И никога не може да се живее само с едното. Не, не е достатъчно само „да сме живи и здрави“. Най-важното е, но не стига. Просто не стига. Така е още от времето, когато първобитният човек е направил първото си сечиво, до днешните дни. И омразата и енергията, влагана от двете воюващи страни, е насочена към грешния враг. Миналото ни е написало какво ще се случи в бъдещето, ако не се научим да го четем. И за разлика от познатите ни досега войни, истината обикновено е някъде по средата. Жалко, че няма да видим, какво ще пише в учебниците по история за нашето време. Дано поне тези след нас, се научат да четат миналото по-мъдро.
0 Коментара