Дешка Кротева – от Горно Драглище до Поднебесната империя

С течение на годините представите ми за възхищение се промениха. Затова, когато ме провокираха да разкажа за жена, на която се възхищавам, много хора ми дойдоха наум, но се открои една, и то такава, каквато има привилегията да бъде всеки ден.

Тя е жената с червена коса, която е работила какво ли не.

Тя е тази, която върти къщата и командва парада с най-женствената мекота и най-безпрекословната твърдост.

Тя е тази, която мисли, че не може, но се оглежда около себе си и вижда, че може.

Тя е тази, която е готова да направи първа стъпка с вяра, без да е необходимо да види цялото стълбище.

Тя е тази, която разбира, че, когато започне да се изправя пред живота с ясни очи и без страх, всичко е възможно.

Тя е тази, която след всичко това посреща гости, готви, носи царствено носия, сервира, пее, смее се, гледа внуци, поглежда крадешком мъжа си, плете коланчета, притичва до градината на двора и е готова да сложи в краката ви целия свят, само защото сте решили да й гостувате. Да уважите дома й в разложкото село Горно Драглище, който отдавна е храм на гостоприемството, а неговата стопанка е Дешка. Дешка Кротева.

Родителите й я наричат Надежда и макар че щедро раздава надежда с широката си усмивка, никой днес не се обръща към нея така. По време на социализма Дешка разнася вестници към местния пощенски клон. После със съпруга й Владо имат цех за трико, след това се хваща да гледа крави. “Никога не съм бездействала, за мен срамна работа няма, по-срамно е да не работиш”, казва жената, избрала пасторалния разкош на селския живот в Горно Драглище пред лъстивия лукс на близкото Банско. “На мен ми харесва селският начин на живот и искам всеки, който дойде в нашия дом, да се докосне до него”. Гостоприемната й къща, в която всички врати са отключени, е строена през 70-те години. Масивната сграда дори не е и сънувала, че ще се превърне в място за бягство от градската суета, хаоса, стреса, динамиката, от бясното преследване на целите и на парите. Стопаните също не са си представяли, че ще се

заемат със селски туризъм.

Като повечето хубави неща, и това тяхно приключение започва случайно, когато през 2006 г. в селото се приютява израелски архитект с дете, дошъл за сноуборд в Банско. И точно на Бъдни вечер бойлерът на домакините му гърми. Викат Дешка да помогне с настаняване, а тя предоставя на гостите стаята на своите деца. „Имахме и една печка “Чудо” и му казвам на човека – ако си слагаш дървата, ще се грееш, ако не – ще мръзнеш“. Гостът идва за уж две вечери, а остава осем. „Господ си знае работата, сигурно неслучайно е гръмнал онзи бойлер“, разказва Дешка, докато готви поредното разложко ястие.

В началото не й се вярва, че ще потръгне – в къщата й има само една баня, а тя мисли, че само луксозните къщи с много удобства имат шанс за сертифициране. „А гостите ми казваха: ние не търсим луксозни къщи, хора търсим“. И вкусната храна по стари разложки рецепти, разбира се. Масата се огъва изпод ароматните пържени пиперки с домати, праз и кромид, под погачите, сланинката и яловата баница, под „суите чушчи“ (изсушен зелен фасул), под легендарния нафпавок, който Дешка от години съхранява и развива старинната технология за приготвянето му. Този специалитет от месо прилича на банския старец, но за разлика от него се прави само през декември-януари. Приготвя се от рибица, бут и плешка на прасе, добавят се и подправките – риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол. „Държим го на тавана върху решетки, за да се проветрява, и се молим зимата да е студено, че иначе не става. После го заравяме в пепел – тя го консервира. И така си стои, докато ти издържи сърцето”, казва Дешка.

Енергията й не свършва по пътя между кухнята и малката механа на къщата – тя и двете й помощнички, по-известни като „палавите баби“, обличат гостите в традиционни народни носии от Разложкия край. Предизвикват ги да участват в различни обичаи – булка, канене на кум, учат ги да пеят местни народни песни, да плетат, да месят тесто и да точат кори. “Гостът става част от нашия селски бит, който е много интересен, не е скучен като градския. Много работим, но и много преживявания имаме. После играем хора, пеем песни.

Тук идват много групи без какъвто и да било преводач, но винаги се разбираме – никаква езикова бариера няма в общуването ни”, казва Дешка. Тя говори на един език с гостите си в Горно Драглище, които пристигат от цял свят: Австралия, Нова Зеландия, Япония, Индия…Харесват традициите и топлината в старата селска къща, вкусните гозби, готвени на “циганска печка” на дърва – в тавите, останали от свекървата на Дешка.

„Разходете се из „балканската роза” България,

за да посетите светилището на киселото мляко, розите и виното“ – така започва един видеоклип на китайски, с който напоследък Дешка се прочу чак в Поднебесната империя. И тя заслужава славата си, защото работи с душа и сърце, сякаш е забравила парите. „Чак когато спреш да мислиш какво печелиш, нещата се случват. Не знам селският туризъм професия ли е, занаят ли е, но е нещо много сладко, дето с пари не може да се купи. Такъв е моят селски живот”, казва тя.

Преживяването да гостуваш на Дешка, да пробваш ястията й и да се докоснеш до душата й, да си в досег с нейното семейство, до къщата и градината й, до нейния колорит и културна памет, е във фокуса на една от най-младите туристически агенции в България. Създадох я в разгара на пандемията през 2020 г.

„СлоуТурс.БГ“ е специализирана в сферата на гастрономическия туризъм и представя през традиционните, но забравени храни, занаяти, вино и обичаи дори и най-далечните кътчета на България. Храната и пътуването са сред основните човешки удоволствия, а тяхната комбинация провокира сетивата и мисълта. Всеки просветен човек е любопитен за пътя на храната от фермата до чинията, както и за хората, чиито ръце му дават всичко това.

Следвайки италианската slow концепция за спокоен живот, създадох платформата SlowTours.bg – тя е за пътувания, които ни помагат да опознаем Родината, вкусвайки от всяко едно нейно кътче, опознавайки нейните прелести с небцето и сърцето. Гастротуровете, които „СлоуТурс.БГ“ организира, предлагат не просто дегустации на чисти и  честно произведени храни и вино, но и превръщат в преживяване за сетивата пътешествието назад към селото в търсене и преоткриване на българската идентичност. Фокусът на гастротуровете е откривателският триумф за небцето, но не само – туристите посещават с нас характерните за всеки регион природни, исторически и културни забележителности.

Тъй че ако искате да вкусите Родината, за да я опознаете, обадете ми се на тел. 0898471201 и имейл: office@slowtours.bg.