Имало едно време един геран в един двор с покрив от натежали лозници, със стени – малинаци, люлякови пердета, тук-там дръвчета, украсени със сливи и дренки, и лешници. Надвесвали се децата над този геран, карали се кой да изтегли пъстрата дамаджана. Много обичали леденостудена вода – нали била забранена от старата баба, която все се вайкала, че ще се простудят. Един ден така се сдърпали за честта да се докопат до дамаджаната, че изтървали синджира, тя се ударила в камъка и от нея останал тъп звук от натрошено стъкло. Разплакало се едно от момичетата (намерило повод да я прегърне едно от момчетата), умълчали се всички – отчупило се било по парче от сърцата им сякаш. Насядали около останките на съкровището; зачудили се откога ли е, кой ли е сътворил дамаджаната. Цяла легенда й посветили и я заровили край герана…
Вечерта си направили фенери от корите на диня – искало им се да измайсторят нещо. Осветили новата радост в очите си, загасили ги и играли на “жоменка” както преди – до полунощ, до изпотяване, до прегракване.
Сутринта момичетата играли на ластик, вдигали все по-високо ластичната си летва и се борели за наградата, която така и не обявили. Момчетата пък се навъртали около люляка – от клонките му си правели прашки. Девойките хвърлили ластика, за да оплачат и люляка, и горките врабчета.
И други неща се случвали в този двор, край герана. Когато играели на шише, понякога трябвало двама да се целунат пò иначе – ставало бързо, свенливо и уж с лека погнуса, но в тъмнината се откроявали изчервени мечти. По-весело било на “асоциация” – когато години по-късно се срещнали и се опитали да обяснят “щастието” със съществително и глагол, момичето, дето се просълзило за дамаджаната, първо се сетило: “двор” и “играя”…
Чувам болезнения звук на дамаджаната всеки петък
на свечеряване, когато настъпвам стъкълца от разбити бутилки, минавайки през един съвременен двор. Намира се в подлеза на столичната улица “Фритьоф Нансен” и булевард “България”, пред заведение, озаглавено “Любов” (на испански), от което ме замерят виковете на невръстната клиентела сред звуците на BG и USA чалга. Хлапетата, които се блъскат да влязат или излязат, са представителна извадка на това, което потапя моя двор във вонята на постмодерното му значение. Никога не успявам да не сбърча нос – не само заради еклектичния аромат от евтини цигари, парфюм и алкохол (плюс стомашните производни на всичко това). Хлапетата, честно казано, не ме кефят. Кандидат или едва проходили гимназисти, връхлитащи алчно в отпуснатата от примирени или подлъгани родители нощ. От която искат да заграбят всичко, което разбират под всичко –делириум от дебютната дегустация на татул или дебютния удар с бокс, идея за татус на дупето или за обеца на клитора, защото на пъпа вече всеки си има.
Едно момиче обикаля наоколо с лисичо, ярко оцапано погледче.
Едно момче лъже (или не) друго, че вече я било “сметнало”.
Едно момиче не познава полезността на ластика – под възкъсата блузка се белее меко коремче, през януари (горката му баба).
Едно момче познава страстта към един по-друг вид прашки.
Едно момиче се е свлякло на стълбите и плаче с почернели сълзи.
Едно момче до него не е кавалер или също не е много на себе си.
Едно момиче озвучава кресливо първата си любовна болежка с многострадално попфолк парче.
Едно момче понася с псувни първата болка от удар – боят поне, според Камен Донев, “изгражда, не е да разгражда”.
“Не е смешно”, разсъждава един шофьор на линейка…
Не е, ама не искам да звуча поучително от “висотата” на 24-те си години – знам, че всяко поколение надменно се мисли за по-мъдро от следващото. Надникнах в този съвременен двор, защото родителите учат децата си на всичко, което знаят, но няма как да ги научат на това, което не знаят. А то никак не е яко.
.jpg)
В този двор между 17 и 21,30 часа се мотаят хлапета между 12 и 18 години. Които никога нямат добри намерения. “98 % от тях ходят не за да танцуват, а за да се напият и да се друсат – разказва ми услужливо вещо лице. – Кофти гледка, сериозно.”
Не че вътре се продава алкохол на непълнолетни. Естествено. Околните магазинчета обаче са заредени с удобни “патрончета”.
Най-модното питие е водка “Флирт”, смесена със step-че ягодка (ужас) или кока-кола (ако си по-заможен). Пие се в движение, повечко, за да се чувстваш вътре “голем”.
Преди да влезеш в заведението, кашираш бутилките някъде и от време на време ги посещаваш, ако някой не ти ги свие или разбие в главата на друг.
Освен останки от шишета, настъпваш останки от зъби.
“Разхождат се някакви “гъзари” на по 15 години, по 20 души в екип, с боксове (ако не им ги вземе охраната) и чакат да кихнеш, за да те смачкат от бой. Може да решат, че не ги гледаш свястно или че имаш по-готини кецове…”
И девойките вземат подобни решения. Две се дерат и си скубят косите, защото едната е поискала цигара от момче, за което другата си мисли, че й е гадже. Около тях кръг от невръстни хорица, които замаяно наблюдават женския кеч.
На излизане от подлеза може би ще попаднеш на също толкова невръстни бандитчета, които ще те стъписат (чрез нож) и ще ти искат пари, телефон, шапка, че и обувки (ако са ти от марковите).
Гледката в самата дискотека е не по-малко “кофти”. Всички пушат, окей, но понамалете джобните на децата си, за да понамалят те цигарите (и тревата). Не си мислете, че ако купувате само прилични пуловерчета на дъщеря си, тя не е взела от “пичката на класа” ефирно потниче, което бързо навлича в асансьора, за да се изфука пред пичките от другите класове. Купете й все пак такова, защото иначе ще я видите на пилона само по бикини (от прашките, много ясно) и сутиен, ако не са й обещали “амфетки”, за да свали и него.
И други неща се случват в този двор в центъра на София. Но няма да ви ги казвам, тъй като ще направят любовта към децата ви още по-горчива на вкус. Няма да ви казвам и да не ги пускате да си играят, тъй като това ще огорчи тях, дори и да знаят, че там върлува някаква епидемия. Но може да ги имунизирате, като им помогнете да мечтаят за неща, различни от петък (и събота впрочем) вечер на двора. Те сами ще се разочароват от това, което се случва там. Но за да се откъснеш от едно място, трябва да виждаш по-далеч от него. Знам, че това си е трудна работа, но не вярвам, че не е ваша.
0 Коментара