Тя: Всеки цикъл е прераждане за мен и смърт за нероденото ми дете.

Той: Богът, макар и мъж, е дал 5-те дни слава на жената.

 

Ангел: Съвременната жена (каквато е и българската, колкото и това да не е за вярване) остава лишена от своите белези на женствеността, докато се бори да учи, работи и живее. Това е залог и цена на нейния успех в мъжкия свят – да крие белезите на женската си природа. Женствеността не се толерира от работодателите, малките бебета са най-големият им кошмар. Жената е болна 5 дни от месеца и тогава тя е недостъпна за мъжките желания. Това е спуснато от Бога постановление – не пипай жена си по време на мензис, защото тогава вагината има зъби. Не пипай жена си, защото тогава тя се различава от теб, а това те подтиска – би предпочел тя да е като тебе. Ти харесваш нейното женско тяло, но не и когато тя има мензис. Богът, макар и мъж, е дал 5-те дни слава на жената.

Стела:Ужас, колко мръсно звучи:“мензис”. Знаеш ли – най-голямата лъжа на нашето време е лъжата за жените. Древното женско начало е натикано дълбоко в подсъзнанието от господстващите мъже. Християнската кражба на бога мъж отне от нас божественото начало и днес от първичното женско божество е останала само горката Дева Мария с мъгливите си и неясни функции. Есенцията на голямата лъжа е в това, че аз като раждаща дарявам живот. Всъщност, ако се замислиш, няма нищо по-двойствено от жената, която ражда смъртни същества. Защото, раждайки, тя обрича новото същество на смърт.

Ангел: Мензисът се е превърнал просто в още едно основание, или Основанието за нейната женственост. Тези няколко дни слава, когато тя е истинска жена и всички са длъжни да обърнат всичкото внимание на света само и единствено върху нейната женска природа. Ние сме се сблъсквали с това още от училище, когато учителките великодушно пращаха момичетата вкъщи да си почиват поради тези тайнствени мензисни причини, които тогава и сега не разбираме. Когато жената има мензис, тя няма нужда да се гримира и да облича оскъдното бельо, за да ни се хареса – и това ни побърква! Тогава нея я боли, тя може да не ходи на работа и да си седи вкъщи с нейните женски проблеми на плещите. Да лежи и да изстрада своята плодовитост. Тогава тя може да ми крещи, да ме мрази и за това е виновен мензисът. Мензис, съпроводен от странни думи и съкращения – овулация, фалопиеви тръби, яйцеклетка, предменструален и следменструален синдром. Думи, призвани да обяснят научно нейната неповторимост и да дадат основания за нейното лошо настроение.

Стела: Е, не е чак толкова мистично… Точно четири дни преди да ми дойде мензисът,

озверявам. Полудявам и беснея, рева, крещя,карам се с всички. Това се нарича предменструален синдром. Още едно удобно оправдание на мъжете, за да ме обявяват за негодна и за болно, дефектно и объркано човешко същество. Като ми дойде мензисът, адът идва на земята. Коне са завързани с корди за яйчниците ми и ги теглят без милост. Иска ми се да ги срежа с нож, за да се измъкна от болката. Не си представяш какво е всеки месец да знаеш, че ще те боли и че ще ти текат кърви, и то много – да го очакваш и да планираш къде и какво ще правиш през тази непоносима седмица.

Ангел: Жената всячески се стреми да прикрие мензиса, слагайки превръзки и тампони, които поемат все повече синя течност и са все повече незабележими. Сменяйки ги често, жените искат да ни убедят, че са като нас и че ние можем да продължим да се правим, че не забелязваме мензиса им и издайническите червени петна. Е да, но всичко това жените превръщат в част от ритуала на своя мензис, посочвайки ни пак забранената територия всеки месец.

Стела: Всеки месец по една седмица аз кървя съвсем естествено и от вътрешността ми изпадат съсиреци, розова кръв, черна кръв, мирише на чуждо животно, тъпча памук, подлагам лигнин и желатин, гълтам хапчета, лежа и се въргалям. Не мога да вдигам тежко – да кихна дори не мога, без да усетя как струйка кръв напуска кръвоносната ми система и се стича топла, безвъзвратно изгубена за тялото ми.

Ангел: Виждам жената по време на мензис.Тя се движи замаяна, толкова се е упоила,че не може да ходи. Нейният мензис е доказателството, че тя не е бременна. Понякога искано, понякога нежелано доказателство. Съвременната химическа промишленост облекчава болката от липсата на зачатие на жената. В миналото не е имало болка, не е имало мензис, защото тогава тя, Жената, е била винаги бременна. Някога е имало аборти, понякога е раждала, понякога децата са оцелявали. Днес мъжът и жената живеят в договора на планираната бременност и секса по взаимно съгласие, премахвайки възможността за нежелани деца, които може да опропастят нейната кариера и образование. И всичко това е компромис на мъжа, призован от древния еврейски бог да оплоди жената, но принуден от жената да изхвърля семето си навън, чакайки божието наказание.

Стела: Ти не си разбрал. Аз съм посредник между живота и смъртта. Едно страшно двойствено същество.Всяко мое неродено бебе е цената на роденото и властта над смъртта и живота. Изгубените яйцеклетки и изтичащата кръв се превръщат в отмерване на времето, до момента, когато жената ще изгуби магическата си сила.

Всеки месец с болката, кървищата, подуването на гърдите, главоболието, истерията аз отдавам, плащам за възможността да произведа нови човечета. За разлика от мъжа, който винаги ще е едно същество, просто един мъж, аз съм двама – аз и моето бебе.

Ангел: Мензисът е институция под масата, за която никога не се говори открито. Ние всички сме преминали през българското образование, научили сме за половата система, но никой не каза на нас, момчетата, как и защо на момичетата им тече кръв от вагината. Учейки за яйцеклетки, зиготи и плаценти, този факт ни беше спестен. Учителите спазиха великото тайнство на женската природа и предаваното от майка на дъщеря знание за мензиса. После ние, момчетата, трябваше сами да се сблъскваме с него и знаехме, че той е онова, което ни пречи на секса с момичетата, добили статут на посветени жрици.

Стела: Мъжът вижда своя пенис всеки ден, пипа го, когато уринира, показва го на другите мъже и се идентифицира чрез него. Аз не виждам своята вагина, общуването ми с нея се смята за нечисто, вагината се счита за мръсно място. Тялото на жената е не просто разделено на класическата “чиста” горна и “мръсна” долна част, има едно място, което не е нейно, то е чуждо – дупка, в която може да влезе друг човек-агресор-мъж, мястото, откъдето изпълзява новото смъртно човече. От вагината текат кървища, изпадат мъртви бебета, нея жената я чисти, попива и лекува, знае, че я има, но не я познава.

Ангел: Жените обичат да говорят за мензиса си може би повече, отколкото за вагината си, която е обект на табу. Жените говорят помежду си, всяка една жена е член на тайно жреческо общество, в което се членува по детероден признак. За мен вратата на това братство е затворена и винаги ще бъде. Жените обсъждат мензиса, дните на овулация, болките и мислите. Но попитайте една непозната жена кога й идва мензисът и тя няма да ви каже. В крайна сметка защо той да е нещо повече от биологична функция?! Някои се нахранват и после отиват до тоалетната, а жените имат мензис – и това не значи просто, че не са бременни.

Стела: Аз имам определен брой яйцеклетки и колкото и да ги мразя заради болката и неудобствата, които ми причиняват, аз ги ценя, защототе отмерват времето, в което ще бъда жена.

Всяка изгубена яйцеклетка е още една крачка към необратимото наближаване на старостта. Моят мензис е метроном на младостта, който месец по месец отброява годините ми на превъзходство над мъжете.

Ангел: Всяка жена живее 40 години от живота си с този Мензис. Всяка жена, по която се заглеждам, има мензис. Всяка жена може да роди и броят на нейните яйцеклетки е преброен от раждането й до смъртта. На всяка жена през тези години 5 дни от месеца й тече кръв от вагината. Жената е велика, неповторима, женствена и по-уникална от мен.

Стела: Всеки месец умирам по една седмица, ден след ден кръвта ми изтича, боли ме, чувствам се зле, а накрая оживявам. Всеки мензис е прераждане за мен и смърт за нероденото ми дете. Между краката ми се намира вратата между двата свята – на мъртвите и на живите. Аз съм посредник, вълшебно същество между живота и смъртта – моята и на децата ми. Аз съм жена.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара