Може да го убие!
Ще бъде толкова прекрасно, нали? Помисли си и се ядоса, че не се е сетила по-рано.
Обърна се. Очите отсреща я убодоха – вина ли видя, или просто игра на светлината? Гузност някаква, може би. Защо? Това не се случва за първи път. Няма и да е за последен. Може би, защото беше късно (в смисъл в късните часове на денонощието). Или пък твърде рано? Въобще беше ли му време?!
Пристъпи малко напред. Вгледа се в мъничкия белег под веждата отсреща. Прекрасен, така любим! Приближи се още, наклони се и присви очи. Това петно, което покриваше скулата, изглеждаше безобидно. Но не беше. Какво ли не опитаха, за да го отстранят, но накрая се примириха. Всички, но не и тя! Не загуби надежда. Петното все някога ще изчезне, знаеше. Просто малко търпение. И упоритост. Имаше и от двете.
Още една стъпка напред. Трябва да внимава, защото всичко може да се срути. После пак се приведе. Ирисите отсреща се разшириха и точно затова тя добре видя мъничката бяла точка в ъгъла.
Повдигна се на пръсти, наклони главата, а устните й оформиха едно нежно „О“! Дъхът й нарисува облаче. Ръката обгърна меката салфетка и се стрелна към лицето отсреща.
Първо да разкарам тази досадна бяла точица, сигурно е от паста за зъби, каза си, и внимателно обърса ъгълчето от огледалото. После се вгледа в упоритото петно в другия край. Всички, които попита, й казаха, че навярно повърхността на огледалото е наранена и затова да не опитва да го търка. Най-много още повече да го увреди. Тя реши да се пробва поне още два-три пъти. Не искаше да се разделя с това огледало, много го обичаше – то беше първата вещ, която купи за новата си квартира. Преди 17 години. Днес щеше да пробва нов препарат.
Вдигна глава и пак се набоде в очите си.
Сега разбра, че не се чувства виновна или гузна, както си помисли в началото. Беше ядосана! Не, беше бясна! Нещо я беше разбудило и тя, след като дълго не успя да заспи, реши да изчисти банята. Можеше да си направи топло мляко или още по-добре – да изпие чаша коняк. Една цигара и щеше да се приспи. А тя като пълна идиотка се хвана за парцала. Докато обливаше кранчето на чешмата, се зачуди какво я бе разбудило? Опита се да извади звука… Дали не беше… скърцане на врата? Хладна струя обви глезените й. Рязко погледна към огледалото. Очите, които намери отсреща, не бяха нейните. Без да се обръща, тя промърмори:
– Прибрал си се.
– Не си помисляй да се развеждаш с мен! – фъфленето му я вбесяваше.
– Развод ли? Никога! Аз те обичам – тя не лъжеше.
„Искам просто да го убия – помисли си. – Обич е, когато оставаш с любимия до края, нали? Ще остана с него до самия му край…“
0 Коментара