Яла ли си сладолед с вкус на шоколад и чили?! На пръв поглед е като шоколадовия, обещава мекота върху небцето, ококорен поглед и доволна усмивка и нищо не те спира да му се метнеш. Правиш го и, хоп – тесла. Докато примляскваш над сполучливия си избор, по посока гръкляна се надига гласът на лютата чушка. Егати минавката, присвиваш очи, какъв е тоя сладолед!

Така нареченото привързано родителство е подобна бомба със закъснител. Изглежда перфектно, сладни, обещава засищане на нужди в настоящето, буди надежди за бъдещето. Докато не се появи оня привкус, не ти заседне на глътката и не те задави. После иди и разправяй как обичаш изненадите. Всеки ги обича, стига да не лютят.

Когато преди време, четейки из нета, се натъкнах на явлението „привързано родителство“, изобщо не подозирах, че някой си е седнал на задника и си е изсмукал от пръстите въпросния ад на перфектността, описал го е примамливо и е заложил толкова капани пред подвластните на хормоналното си неравновесие, току-що обебили се първескини. Казвам първескини, защото на гърмян заек няма как да пробуташ вица, който вече сам е разказвал.

Без да съм била наясно с идеологията на привързаното родителство, се оказва, че и аз съм газила във вълните й. За щастие, само до глезените съм влизала във водата, примъквала съм малко неравен пясък, експериментирала съм със слънце, облаци и тук-таме свобода и съмизлизала овреме,

преди да ме отнесе мъртвото течение на поклонничеството.

Няколко са по-важните километрични камъни, на които може да се облегнат последователите на привързано родителство, докато не открият кое е най-доброто за техния частен случай. Забележете, може да се облегнат, а не трябва. Нищо не трябва, освен любов, търпение, усет и увереност. Носете бебето си в слинг, тръбят идеолозите, защото му било важно. Говорят за близост, за обмяна на хормони на щастието, намаляване на стреса, изчезване на коликите, спокоен сън, сигурност и тишина.

Носете в слинг, понеже и в Африка така правят, мащабите не бивало да са само европейски или американски. Е, била съм в разни африкански държави и се нагледах и на голодупави дечурлига, и на такива, дето живеят в пещери, и на такива, чиито майки ходят омотани в одеяла наместо дрехи и се подмиват в леген на двора, щото нямат течаща вода вкъщи. Нищо лошо в това да обръщаме поглед към допотопните варианти и за по-секси да ги наричаме back-to-basic. Да не би прабабите ни да са си возили децата на реактивни самолети и да са се фукали пред съседките по кър каква марка е бил двигателят!

Носенето в слинг има предимства за бебето. Но защо нито дума за родителските ползи, като удобство на къси разстояния и неравен терен, пестене на средства, мобилност, практичност? Едно е да ти се мотае из ръцете бебешка количка, па да мислиш къде и как да не я разнебитиш по непоръбените пътища, как да претичаш с нея на пешеходна пътека, как да заобиколиш неправилно паркиралите върху тротоара коли, как да се качиш с нея в градския транспорт… Триста пъти по-практично е да метнеш вързоп на гръб или на корем и да си джиткаш така. Лакърдиите, че всичко било само за благото на бебето, са маркетингов прах в очите на романтичните първескини.

Идеолозите на привързаното родителство прокламират и спането в едно легло с родителите. И аз го подкрепям. Чувството да ти мирише на рожбата ти, да я гушкаш и да я галиш, докато спи, да се радваш на похлъцването и попръдването й, да те успокоява и да те приспива – всичко това няма как да си го набавиш, ако не оставиш бебето да спи до теб. Обаче не е само това, което ме кара да гласувам за привързаните родители, ами пак чистата прагматичност. Невероятно удобство е да не ставаш нощем, да не се разхождаш до детската стая, за да дебнеш кой се е отвил, кой се напикал и т.н. Изключително удобно е, ако си кърмачка, зине ли ти бебето нощем, да отреагираш аламинут. Но да не ми разправят, че всичко това е само и единствено за благото на детето. Не, не е само за негово благо. Ако бъдем честни, спането в едно легло с бебето е преди всичко за нашето собствено удобство.

Като отворих дума за кърменето, се присетих, че и то е от задължителната програма на привързаното родителство. Ама не току-така кърменето на три часа или по режим, ами кърмене на повикване, кърмене нонстоп. Не току-така кърменето за месец-два-пет, ами кърмене фoревър. Бебето каже à и ти – нà. Кой каквото прави, ти развяваш цици. Щото си привързана и обществото трябва да знае това. Чула си, че няма по-добра храна за детето от кърмата. Чела си, че кърмените бебета статистически били по-здрави, по-интелигентни, по-щастливи. Не искаш твоето да се окаже болнаво, глуповато или депресивно, а и вярваш, че чрез кърмене ще го спасиш от гена. Отвсякъде те

бомбардират хевикърмачки с информация какво и колко било най-добре за ТВОЕТО бебе

Не ги питаш, но те те атакуват с добродетел и сектантски ентусиазъм. По форуми, по медии, по паркове току изскачат като 25-и кадър, усмихват се с наточени зъби и, а си гъкнала, че не щеш да кърмиш, а те захапят за гръкляна, докато не прокърмиш. Понеже нямало по-голяма привързаност от тази, подписана с млякото от женска гръд.

Не ме разбирайте погрешно, аз също съм ЗА кърменето. Но като свободен избор и като лично решение. Не коря жените, които не могат или не искат да кърмят. Не бих ги обвинила в непривързаност, непросветеност или мързел. Напротив, точно кърменето е работа за мързеливи, удобство за майката, дегизирано като предимство за бебето и елемент на привързано родителство. Независимо от това дали едно бебе е било кърмено, поено с шише, или направо е захапало пържола, привързаността няма как да бъде преливана само с храната. Привързаността се възпитава търпеливo, деликатно, последователно и не бива да бъде бъркана с обсебеността, нитo крита зад паравана, че каквото правиш, го правиш само за благото на детето си.

Aко бъде следвано с фанатизъм, привързаното родителство може да доведе и до проблеми. Децата ни не са програмирани играчки, които с натискане на копчето да действат по заложената схема, не са ни брадавици, гербови марки или мазни петна на ревера, ами са самостоятелни единици с характери и потребности.Колкото по-рано приемем, че привързаното родителство е само ориентир, толкова по-леко бихме преглътнали разминаванията между план и реализация, фрустрацията и чувството за некадърност като родител. Не е задължително носеното в слинг дете да е по-спокойно от неносеното. Не е задължително кърменото да е по-здраво от некърменото. Не е задължително спящото в леглото на родителите да им осигури спокойни нощи.

Колкото по-рано дадем шанса на децата си да бъдат самостоятелни, а не да ги подценяваме и подчиняваме, толкова по-добре за всички. В противен случай привързаното родителство може да се окаже бомба със закъснител, а зад фасадата му да кънтят стоновете на жертвите. Като в случаите с мамините синчета, например, където предозираната загриженост, отдаденост, привързаност може да се окаже пагубна. Порасналият вече син може така и да не получи шанса да се отвърже от родителите си и това да опропасти живота му. Някои наричат това любов, други обсебване. Трети изобщо не могат да преценят как прекаленото удобство на привързаното родителство може да осакати. Cладоледът да се разтопи, шоколадът да изчезне и да остане само привкусът на чили.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара