Най-трудно се пише по теми, за които знаеш много, мислил си дълго и си свързал дълбоко с живота си. Всички гледни точки изглеждат изчерпани, всички ъгълчета – пребродени, всички прави отсечки – прекалено прави, а заобиколните пътища – прекалено софистицирани. Докато водех спор с продавача на пазара на Графа дали това жълто петно е, защото доматът се е препотил от слънцето, или е заради петното върху тъмните ми очила, ми хрумна, че домът много прилича на зеленчук.
Като начало – на домат.
.jpg)
Това е домът на човека-балон.
Той е мениджър в голяма компания и все още ерген. Много му се иска да се покаже, да се хареса и да е важен. Понеже си мисли, че разбира от всичко, сам се заема и с интериора си. Боядисал е няколко стени в ярки цветове, от които получаваш световъртеж. Върху тях е сложил абстрактни картини, които е избрал, защото са му се сторили много сложни, а освен това отиват на цвета на килима. Домът-домат е обзаведен с ефектни мебели, но с повърхностен дизайн. Стилът не е ясен, защото всяко нещо е избирано самостоятелно с мотива „да хваща окото”. Много от нещата са неудобни и самоцелни и повечето – излишно скъпи. Тук има много черна техника, а екранът на домашното кино е с големината на „Герена”. Домът-домат има и хубави страни – тук не ти е скучно. И заради стопанина, и заради интериора. Човекът-домат се пени като престоял кетчуп и винаги има какво да каже и да покаже, а домът-домат се лее като доматен сок във водка – едно немного изискано питие, което все пак се харесва на масите.
Да продължим с червеното.
Съвсем друг е домът-малина.
Тук живее под наем скромна студентка от град в Северозападна България. Баща й работи в общината и успява да я издържа в София-та. От вратата лъха на малинов гланц за устни. Момичето вече е пораснало, затова внимателно крие тайната, че розовото е любимият й цвят. Леглото е покрито с попарт шалте на сини кръгове, но под него се подават пухкави розови чехлички. В дома-малина има много симпатични неща – тоалетка с разпилени гримове, хавлия с избродирано котенце и постери със сладки животни. Студентката си е купила няколко неща за първите три курса – две сатенени възглавници с пайети от индийски магазин, едно килимче за пред банята на големи зелени цветя и една пластмасова лампа със стъклени висулки.
Не толкова сладък е домът-краставица.
Той е на мъж, който все още минава за „млад” поет, вече няколко години отлага написването на дипломната си работа и никога не пропуска Джулай морнинг в Камен бряг. Прилича на краставица – със зеленикав тен заради многото часове пред компютъра и в бара, дълъг и тънък, а панталоните му са толкова тесни, че трудно ще ги отлепиш от краката му и с белачка. Живее сам с голяма колекция сидита с филми, игри и музика. Домът му е малък като корнишон и няма кухня, но не му и трябва, защото консумира основно бира. Мебелите са събирани от приятели и покриват екзистенц-минимума. Няма пердета, нито килим. Много от нещата стоят в кашони по пода. Това е така, защото човекът-краставица вярва, че е в тази панелка временно и винаги е готов да тръгне нанякъде. Смята, че животът на почтените господа е безвкусен като самия зеленчук, затова постоянно е зает да планира как да разнообразява делниците си, но в крайна сметка остава пред телевизора и сам живее блудкавия живот на краставица.
Няма нужда да казвам, че
домът-лимон е на една дама около 70-те,
която всяка вечер си ляга с пластмасови охлюви по главата, гледа пекинез и две котки и всеки ден отива за хляб точно в 8.30. Тази леля е жълта като лимон и кисела по всяко време на денонощието, дори и нощем, когато се цупи в съня си и скърца със зъби. Домът й е толкова пълен с мебели, че трудно се движиш. Повечето са от началото на XX век и покрити с найлони, за да не избеляват и да не се прашат. Всъщност госпожа-лимон няма нужда от гарнитурата си в стил ар деко, защото никога не кани гости. Готова е да отреже пръст за всяка чаша от своя бюфет със стъклена витрина. В този дом най-голям е броят на настолните лампи с текстилни шапки и на ковьорчетата. Дори телефонът е покрит с плетена на една кука покривчица. Вечер, след като гледа сериала, бродира гоблени, а после ги закачва в златни рамки на останалите свободни стени.
Домът-картоф е на една възрастна двойка –
той е пощенски служител, а тя – бивша медицинска сестра. В този дом всичко е кафяво – и плочките, и секцията „Диана” от времето на соца, и имитацията на персийски килим, и пердетата. Светлината също е кафява, защото полилеят – подарък за сватбата, вече е стар и пожълтял, а и тук се пести електричество. Прозорецът е пукнат и залепен с тиксо, от кранчетата винаги капе. Всички вратички на кухнята са капитулирали пред гравитацията и висят тъжно над печката „Раховец”. Тук типографията е с важна роля – повечето неща са увити във вестници. Двамата сядат вечер пред телевизора, окръглени и кафяви като картофи, и гледат новините, въпреки че нищо не чуват. Не си говорят – за последните 40 години са си казали всичко. Вечерят предимно картофи, защото за повече не стига пенсията. Седят си като стари картофи в щайгичката и си кротуват. Добре им е.
Най-весело е в дома-нар.
Тук живее семейство с три деца и куче. Сутрин Тошко, Гошко и Прошко стават с червени бузи от сън и се търкулват в кухнята като зрънца от нар. В този дом кухнята е най-важното място и затова е много голяма, винаги разхвърляна и украсена с петна от пюрета и сосове. Мястото никога не стига, но все пак всеки си има свое лично пространство – татко-нар има голямо кресло и табуретка за краката, мама-нар има тоалетка в спалнята, а всяко дете е със свое легло, облепено с лепенки на Батман, Хана Монтана и Шрек. Навсякъде като семки от нар се търкалят играчки от киндерсюрприз и гранулки от храната на кучето. Безпорядъкът е на max през цялото денонощие, но това отдавна не прави впечатление на никого. Като цяло животът тече сладък и весел, със спорадични нагарчания от някое недозряло зрънце.
Да продължим с екзотичните плодове и карамболата – един рядък и красив вид от Индонезия и Индия, златистожълт, хрупкав и сладък. Вкусът му напомня ананас, ябълка и киви.
В дома-карамбола живее жената-екзотика.
Тя е истинска „звезда”, както наричат и самия плод – блести предимно в чалга клубовете. Може да бъде и сладка като ананас, и стипчива като ябълка, и кисела като киви – според компанията. Носи блузки над пъпа и изкуствено удължена коса. Работила е някога като личен сътрудник на мениджър на голяма компания, но потенциалът й не е бил оценен и сега, докато търси себе си, запълва времето си с шопинг и презокеански екскурзии. Домът й е обзаведен по последна мода от модната й дизайнерка, която се е съобразила с нейния любим десен за рокля – тигров, но претворен в лилаво и зелено. Домът на жената-карамбола е богато украсен с драперии, къдри и аксесоари в златно, които по думите на същата дизайнерка са „бижутата” на интериора. Жената-карамбола има и цяла стая за обувки, но няма библиотека, защото, както сама казва пред приятелите на приятеля си, „чете всичко в интернет”. Любимото й място е будоарът с дебел мокет, лилаво шалте с пухчета и черна баня…
Интериорната зарзаватчийница не е пълна, но да не досаждаме. Има и по-важни неща все пак.
0 Коментара