“За бащата е много лесно да се настани в почвата на дъщеря си като бурен.”
Като върна лентата назад, мога да преценя, че докато правех рубриката „Секс в първо лице”, пресявах зърното от плявата в отношенията с майка си. Може би затова и книгата ми „Секс, любов и други глаголи” беше оценена много позитивно от мъжете. С едно отдъхване, че не съм някаква феминистка, която ги обвинява във всички смъртни грехове. Само един каза: „Не нападаш мъжете наистина. Но ти не се занимаваш с тях. За теб те са само фон, на който жените израстват.
”След това имах импулс за рубриката „Пари в първо лице”. Сега си давам сметка, че
вътрешната провокация за нея дойде от всичко онова,
което ми се искаше да ме е научил баща ми, но не беше. И как всичко онова, което ме е научил с най-добри намерения, никак не ми помага да материализирам. Не просто да имам пари в банковата си сметка, а да поема риска да взема живота си в свои ръце.
Баща ми е изключително добър човек. В семейството ми никога не е имало пиянство, ревност, насилие или лошо отношение към жените. Чат-пат някой рутинен скандал за изпускане на парата, но сравним с кратка лятна буря, след която слънцето изгрява.
На неговата амнистия разчитах,
когато майка ми забраняваше някоя и друга юношеска лудория. Той ми наля първата чаша алкохол, за да види как ще ми подейства – да не стана за резил пред непознати. Научи ме да бия момчетата, за да е сигурен, че мога да се защитавам. Научи ме да карам ски и колело, да плувам, да се гмуркам – не вярваше, че друг ще го направи с нужната отговорност. До правилна техника не го докарахме – карам ски и плувам срещу всички правила, но както той казваше: „Не е важно да ставаш спортист, важното е да не те е страх”. Това постигна – хич не ме е страх да правя нещата в живота си по някакъв различен, „мой” си начин. И въобще не ми прави впечатление, когато ме питат: „Абе, ти в кой свят живееш?”
Баща ми вярваше, че след като съм обещала,
че ще се прибера до 10 вечерта, ще бъда в 10 без 5 у дома. Беше толкова приемащ, че никога не му се наложи да ми забранява нещо. Доверието му у мен бе напълно достатъчно, за да цензурирам сама границите, в които опознавах света. Майка ми съвсем не вярваше, че ще съумея да се самоограничавам. За нея бе пределно ясно, че примерните ученички си лягат в 8, за да се приберат до 10. Знаеше къде крия цигарите, кога да ме пусне на купон и кога – не. С майка си воювах много. Оттам ми е „нормалността”. В баща си търсех защита, когато тя изпаднеше в паника да не тръгна по някое нанадолнище.
Всичко това може би звучи прекрасно за онези, които по една или друга причина са имали лоши или липсващи бащи.
Но момичета с баща като моя рядко стават Жени
Те си остават момичета.Наивният добър баща не ти помага да пораснеш. Там, където няма напрежение в психиката, няма развитие.
Макар да съм си давала сметка за неговия наивитет и да съм хитрувала задреболии в затворената семейна среда, във външния свят автоматично включвам на неговия приемащ режим. Най-вече в отношенията с мъжете и по отношение на всичко онова, което се приема за „мъжки свят”. Вярвах, че ако някой е мил с мен, значи ме харесва и няма да му хрумне да бъде непочтен. Вярвах, че няма нищо лошо да се случи, ако гаджето ми и най-добрата Му приятелка отидат заедно да се повеселят. Оставала съм със зяпнала уста, когато аз съм била ревнувана, че отивам с мой добър приятел на кино. Втрещявала съм се трижди, когато съм разбирала, че дори и моите добри приятели мъже не са имали предвид буквалното значение на тази „мръсна дума”.
А колко хиляди пъти съм била манипулирана
да върша чужда работа без пари, просто не искам да си спомням, че ще се ядосам. В това отношение съм надминала баща си – на него му присвоиха само две изобретения – при това от най-модерния тип (енергоспестяващи). Аз подарявам идеи с абсолютно същия ентусиазъм и когато някой ги вкара в действие без мое участие, за миг се сепвам, пускам някоя и друга цинична реплика (това е защитен механизъм от майка ми), но в крайна сметка с бащин жест казвам: „Халал да са им”.
Това щедро отношение към света няма общо с ефекта от Просветление. То си е чист Дефект, причинен от закърнял усет за „интрига и политика”.
Приемащият баща те приучава
да не усещаш къде назряват предателства, да мислиш за смелчаци най-големите страхливци, да не виждаш завистта, която се крие зад топла усмивка, да се предоверяваш на „мъжката дума”, пък била тя и женска. Да вярваш в коректността на всички онези, които спонтанно харесваш, без да си задаваш въпроси какви страсти върлуват в тях. Нещо повече – дори когато ясно осъзнаваш, че прекалено добрият баща притежава жилавостта на упорит бурен, ти е много трудно да го изтръгнеш. Нищо че в сценария на главата с житейското осъзнаване пише: „Веднага напусни сцената от десния изход”.
Преструвала съм се,че поемам рискове, но…
в крайна сметка се прибирах до 10 без 5
Метафорично казано, разбира се. Като че ли у мен бе вграден някакъв чип, който ме кара като сомнамбул да стана и да напусна купона, който старателно съм подготвяла, преди да са дошли гостите. А постфактум въобще не мога да се сетя каква толкова важна причина ме е накарала да си бия шута без време.
Когато бяхме 20-ина годишни, една от моите най-близки приятелки се престраши да се скара с баща си, да напусне дома и да започне да се оправя в живота, както тя си е решила. Имаше и своите страхове, и своите грешки, но в общи линии й отне около 2 години да направи своя собствен избор, различен от очакванията на семейството. Толкова продължи и карантината на необщуването с баща й. Но въпреки това минаха още 20 години, докато той призна, че в крайна сметка се гордее с нея.
Аз не посмях да се скарам с баща си.
Не дръзнах да скъсам връзките с бурена на прекалено добрия баща. Усъвършенствах се във вътрешните малки революции, в които да преправя всичко у дома помоему. Резултатът – баща ми никак не е горд, че му иззех ролята на глава на семейството.
Разбира се, в психиката ни има коригиращи механизми. В случая с момичетата, отгледани от наивния добър баща, хакерите в зациклилата програма са лошите момчета. Почти е закон да се влюбваш единствено в мъже, които ти разгонват фамилията (нали трябва да разгонят фамилните бурени). Влюбвах се неудържимо във всеки срещнат отворко, който изневерява, мами, кара ме да му върша работата, не ми вярва, надсмива се на доброто у мен… Само тях харесвах и повтарях една и съща грешка – правех, струвах и ги изкарвах „добри хора”. Все пак. Забелязала съм, че това ги омаломощава. И омаломъжава.
С ореола на доброто се превръщаха в такива мухльовци,
че започваха да ме изпълват с отвращение. Разкарвах ги, не когато ми причиняваха страдание, а когато спираха да го правят. Но не си учех урока. Продължаваха да се появяват все по-големи майстори в изкуството да бъдат „лоши момчета”. Наивният добър баща у мен се оказа много мощен. Тръшка ги наред. И така… с години.
Когато общувам с външния свят, все още съм момичето, излязло на двора да си поиграе. Имам пълната свобода да не се прибера, но винаги се завръщам в бащината къща. Не при татко. При моя вътрешен баща, който старателно съм си отгледала.
Разказвам всичко това в минало време, защото стигнах до своята междинна станция.
До своето време разделно.
Един ден, докато с моя йога мастер Пракаш си говорехме за мъжко-женските отношения, той каза: „Неслучайно в Тантра основните символи са Фалос и Вагина. Мъжът е изобразен издигнат, а жената – като приемаща. Мъжът е проводник на космическото познание и опит, а жената им дава корени.
Мъжът и жената заедно са едно и също дърво – клоните нагоре са мъжът, корените надолу – жената. Затова съюзът между тях е толкова важен. Затова мъжете, които не слушат жените, изведнъж започват да перколясват. Това се случва, защото ако остане без корени, не може да заземи. Тя също има нужда от извисяване нагоре – нещо отгоре, което да се захване за нейните корени. Например ревността при жените не се дължи на някаква тяхна неувереност или неуравновесеност.Това нейно поведение не е толкова повърхностно, колкото изглежда. Представи си, че жена и мъж отиват на купон и тя през цялото време го наблюдава с коя жена говори.
Тази нейна нервност идва от много фино място,
независимо от нейното желание и разум. Когато тя е с този мъж, на подсъзнателно ниво знае, че трябва да го заземи. Възможно е да спре да ревнува, ако види, че този мъж намира корени някъде другаде. Дълбоката й вътрешна драма е той да не остане без корени.
Дори най-ревнивата не се ядосва, защото е някаква истеричка,
а защото според нейната матрица за този човек трябват корени като нейните. Заради това се ядосва и чупи чинии. Към децата тази ревност е най-силна – има заплаха да се скъса нишката между цели поколения. В това отношение майките са свързани със синовете, а бащите – с дъщерите си. Бащата поглеждаприятеля на дъщеря си и казва: „Този муньо ли намери, бе?” Реагира негативно, защото си мисли, че неговият опит е съвършен и мъжът на дъщеря му трябва да бъде в калъпа на неговия опит. Той познава корените на жена си и на дъщеря си и иска за тях да се захване достойно… дърво. Ха-ха-ха… Когато майката казва на сина си:„Тая не ми харесва”, има предвид, че тази жена не може да продължи традицията на семейството с корените, които има.
Споделих с него мислите си, че баща ми със сигурност е правилното дърво за майка ми, но за мен се е превърнал в бурен. „Ти го схвана, Михаела – зарадва се Пракаш. –
За бащата е много лесно да се настани в почвата на дъщеря си
като бурен. И тя трябва да го изкорени, колкото и да го обича. За да продължи традицията на рода. Ако му позволяваш да живее чрез теб, е все едно да извлича ценните минерали от почвата. Не си атрактивна като почва. И освен това рушиш и съюза му с майка ти. Дори когато едно момиче се кара с майка си, едва когато се омъжи, то става близка с нея. И съюзът между майка й и баща й не страда. Приемствеността идва от майката.” Това вече не беше смешно. Беше ултиматум. Затова казвам, че съм на междинна станция. Пресявам… И периодично си напомням, че не съм аз тази, която трябва да заземява, както погрешно съм си внушила. В мен трябва да заземяват. Аз трябва да се грижа само почвата да е окей за моето си дърво. При тази трактовка на проблема отпада и необходимостта от любезната помощ на лошите момчета, които и бездруго се издънват пред бащата с лекота. Просто трябва да приемеш майка си. Само „майка ти в теб” може да изкорени бащиния бурен. Предала ти го е като опит още в утробата. Нали вече го е направила по отношение на своя баща?
0 Коментара