Вниманието ми се насочва към съседната маса. Не, там няма нищо кой знае колко интересно. Просто събеседничката ми не спира да говори от петнадесет минути. Знам това, защото скришом хвърлям поглед към часовника на телефона. За миг умишлено губя нишката и изцяло преставам да следя думите й. Не ми е интересно това, за което говори, и много скоро ми предстои да взема решение. Да се опитам да отклоня посоката на мисълта й в друга, по-малко досадна, или просто да престана да участвам и само да казвам „да”, „разбирам” и да кимам със съпричастна физиономия, докато дойде време да си тръгваме. През главата ми минават няколко възможни варианта и накрая вземам решение.

„Виж, аз не разбирам ситуацията наистина. Колкото и да ми обясняваш, пак не бих могъл да ти дам адекватен съвет, освен да премислиш нещата, да претеглиш рационалните и ирационалните фактори и да прецениш кое е по-доброто за теб в този случай. Но този съвет бих могъл да ти го дам по всеки един въпрос, той е достатъчно универсален и не е необходимо да правиш пълен разбор на ситуацията за мен. Необходимо е да направиш пълен разбор на ситуацията за себе си. Когато анализираш нещата за мен, неумишлено изкривяваш фактите и действителността, защото инстинктивно искаш да получиш одобрението ми и аз да потвърдя решението, което ти самата най-много искаш да вземеш. Така че защо не спестим малко време и на двама ни и просто не направиш това, което вече си намислила, след което да си говорим за нещо, което и на двама ни е по-приятно?”

По липсата на промяна в тона й разбирам, че всъщност не съм изрекъл горните думи. Вместо това – някоя от задължителните и очаквани реплики. Изберете между: „той е прасе”, „той не те оценява” и „според мен можеш да бъдеш щастлива и с друг, защо не опиташ”. Всяка една от тях вече е казана от мен няколко пъти в хода на този и предишните ни разговори. Монолози.

Името ми е Калоян и аз не съм добър приятел

Ако бях добър приятел, щях да обърна повече внимание на нещата, които тя не казва (но за които си мисли през цялото време). Щях да й кажа как аз виждам ситуацията с надеждата, че това ще й помогне. Вместо това аз бях твърде мързелив, за да обърна внимание.

Когато говорим за внимание, жестове и добро отношение към някого, най-често се има предвид умишлено премълчаване на всички неща, които евентуално биха засегнали събеседника ни. Биха създали у него лошо настроение. Социалната дефиниция на „чувство за такт” е умението да лъжеш с мила усмивка. По същата дефиниция нежността и нейният емоционален израз непременно включват галене с гълъбово перце или котешко мъркане. В такъв контекст няма как двама души да изгладят противоречията си, защото противоречия между тях няма, не е имало и никога няма да има. Ако съвсем случайно се появят, то „нещата вече не са както преди”, „не го чувствам близък по същия начин” и, разбира се, старата и неувяхваща класика: “той се промени с времето”.

Понякога сме груби, просто защото не се опитваме да бъдем нежни. Лошото е, че също толкова често сме точно толкова груби поради прекомерното усилие да не бъдем такива. Знаете ли защо принцът целунал жабата? Не от нежност. Не от доверие, че тя наистина ще се превърне в принцеса. Всъщност, ако принцът е знаел, че жабата ще се превърне в принцеса, вероятно е щял сериозно да се позамисли. Да целунеш жаба, докато цялото кралство гледа, е добър PR ход. И принцът я целунал. Демонстративно. Последвалото превръщане на жабата в принцеса му развалило идеята на кампанията (принцът вече бил сгоден за дъщерята на краля на съседното кралство още от 12-годишен), но пък на свой ред послужило за вдъхновение на козметичната рекламна индустрия. „Това е нейната изумителна история! Вие можете да бъдете като нея!”

Причината да не съм добър приятел е, че осъзнавам всичко това и

продължавам да нямам смелост да направя правилното нещо

ПО ТЕМАТА

Без значение какво ще ми струва. Без да се замислям за последиците. Просто да го направя заради това момиче, което седи срещу мен с тъжни очи и не осъзнава, че по безсмислен и безполезен начин руши приятелството ни. Уви – казвам още няколко успокоителни думи, опитвам се да не изглеждам отегчен и после и двамата ставаме и всеки си тръгва в своята посока. Можеше да бъде различно. Можеше да бъда искрен с нея. Нищо че думите ми не са най-хубавите думи, които човек може да каже. Защото…

… Защото нежността не е в думите. Не е и в жестовете. Нежността е в детайлите. Детайлите невинаги са интересни, но биха могли да бъдат. Можем да ги направим такива. За да направим нещо наистина мило и хубаво за някого, първо трябва да го познаваме. Да обърнем внимание на подробностите, на малките неща, които правят този човек щастлив. Хората не съставят списъци с нещата, които биха ги зарадвали. Понякога дори не осъзнават какво би ги зарадвало, докато не им се случи. Точно по тази причина да проявим нежност към някого означава да обърнем внимание. Да се интересуваме. Да забелязваме. Да разберем и вникнем в същността на този човек. Да познаваш някого означава да имаш способността да го направиш щастлив. Без клишета. Без престорени жестове. Щастлив по начин, който – като произведение на изкуството – си създал специално за него.

Съвременният човек си мисли, че е прекалено зает, за да бъде нежен.

Минимализмът в изкуството всъщност отразява липсата на време

SMS поезия в 140 знака. Основни щрихи. Нищо излишно. Нежността обаче не изисква толкова много време. Губим много повече, докато четем, гледаме или слушаме безсмислици. Докато коментираме снимките на хора, които едва познаваме. Нежността изисква само внимание и концентрация, а в замяна дава много. Не може да се измери в конвенционални мерни единици, но в отношенията между хората струва повече, отколкото същите тези конвенционални мерни единици биха могли да измерят.

Не можем да позволим на емоционалния и интелектуален мързел да прогони нежността от живота ни. В света на хаотичната информация и светкавичните промени имаме нужда от нея повече отвсякога, за да запазим връзката си с хората и с човешкото и да не се отчуждим, всеки затворен в собственото си сигурно убежище. Скрит в жабешката си кожа. В очакване на целувката на красивия принц. Не заради „връзките с обществеността”. Не заради популярност. Не защото „по списанията написаха, че така се прави”. А целувка на искрена нежност. За събуждане.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара