Екранните деца

„Ох, малкото ми сладурче! Я, да погледаш едно филмче, а аз да свърша някоя и друга работа…“

„Две калинки като балеринки под дъжда танцували, весело лудували…“

И така се започва приспиването на развитието на детето. Филмче след филмче… я, как се забавлява, не изпуска нищо. Вперило поглед в екрана. Ама, какво става? Ехо, я погледни към мен! Светът е тук, не в онова студено, синьо стъкло отсреща. Не ми отговаря. Май още не е проговорило. Защо е толкова нервно и агресивно като изключим телевизора? Защо трудно заспива? Буди се, сънува кошмари. Не яде плодове и зеленчуци, за сокчета да не говорим?! Страда от запек и подуване на корема. Бледо е, понякога се кокори безпричинно. Свръхпривързано е към някоя вещ.

Хиперактивно е, затваря врати,

крие се в гардероби. Трудно се концентрира, не се интересува от игри в реалния свят, не му се учи. Приятелите му са само виртуални и от тях търси одобрение. Тези и още много други симптоми трябва да запалят червената лампичка, че нещо грешим при грижите за детето. Като разрешим дигиталния контакт, то получава своята доза успокоение и сигурност. Направили сме го екранно зависимо. Обхваща ни паника, търсиме помощ и така се озоваваме пред вратите на Център за приложни невронауки Везенков.

От месец юли 2022 г. бяха отворени кабинети на „Екранни деца“ в София и страната, обслужвани от сертифицирани терапевти. Тук се прави оценка, превенция и

терапия според възрастта,

тежестта на проблема и индивидуалните психофизиологични потенциали на детето, като не се забравя огромната роля на родителите и извънсемейната среда.

Един от тях е Емануела Иванова – има докторска степен в областта на обществено комуникационните и информационни науки. Преминала е през продуцентството, културни индустрии, дигитални науки, монтесори педагогика, и намира в проекта „Екранни деца“ онова вътрешно търсене на смислени и вдъхновявящи неща както за нея, така и за околните. Впечатлена е от методът Биофийдбек, подходящ и за деца над тригодишна възраст, с който чрез поставяне на сензори върху тялото се наблюдават цялостните процесите в него в реално време.

Eто какво ни разказа тя:

Тренингите, които се провеждат с помощта  на специализиран софтуер, са под формата на игри и аудио-визуални презентации, които се „възнаграждават“ при добро функциониране на нервната система. При влошено състояние – спира визуализацията. Тази биологична обратна връзка ги учи на самонаблюдение и придобиване и развитие на нови или налични способности и умения. За да е устоичив резултатът, програмата продължава три месеца с провеждане на сесии веднъж седмично според ндивидуалните нужди на детето.

Но що е то „Екранна зависимост“?

Проблемът е сложен и комплексен и все още в своя зародиш, не ни е показал всички последици и нямаме „антидот“ срущу него.

Мозъкът на екранно зависимото дете е „спящ“ или „полуспящ“ в будно състояние, но едновременно с това  поддържа много високи нива на напрежение и е неспособен за бързо и ефективно разтоварване. Така мозъкът изостава в развитието си с няколко години. В резултат на компроментираната нервна система, се появяват многоспектърни симптоми, част от които описахме в началото. Растежът и развитието предполагат

усвояване на нови умения,

способности и знания, получени чрез опознаване на реалния свят, но когато се предлага електронната среда, тя става безконкурентен заместител, който удовлетворява тяхните търсения без да полагат усилия. От това на кой етап от развитието си е хванато детето в капана на зависимостта, то може да не проговори или проходи, защото неговият, все още неоформен Аз-образ се е идентифицирал с екранните герои и не изпитва нужда за комуникация в реалния свят.

За пръв път в историята на човечеството се срещаме с наркотично зависими деца на всяка възраст.

Дигиталният наркотик е легален и лесно достъпен.

Ами, геймърите – последно ниво на зависимост. Мощните нива на допамин, които се отделя по време на игра, упояват мозъка и той преминава на автоматизми. Това е страст като при хазарта. Може да продължи с часове, с дни. Спасението е невротерапия и невротретинг и постепенно превръщане на екранната дейност в инструмент за постижения в реалния живот.

Светът на четвъртата индустреална революция ни води към сливане с машините-компютри, смартфони, гласови асистенти, носими устройства, автономни автомоби. Тези машини са интелигентни. Те филтрират света за нас и оформят начина, по който виждаме реалността. Имат детайлни портрети на психиката ни чрез събиране на данни, и ако в момента ги държим в ръцете си, утре ще са на очите и китките ни, като очила и часовници, а не след дълго е вероятно и да са

част от телата ни.

Ние, родителите, носим отговорността за следващото поколение Z и ALFA и това как ще протече предстоящият преход от машина към човек и от човек към машина и ще запазим ли тайните на човешката същност. И ако не искаме да водим децата си на терапия, трябва да изградим силна и дълбока връзка с тях, не от позицията на равни, а да влезем в тяхната малка вселена и да вървим с тях крачка след крачка, рамо до рамо, по пътя на живота на реалния и жив свят. Това ме научи седемгодишния ми син.

А ако не искаме да ни контролират, то ние сме тези, които можем да направим своя осъзнат избор тук и сега. Затова организираме групи за родители, където в рамките на пет срещи ще се разглеждат в дълбочина процесите за включване и изключване на екранната зависимост.