Емил Джасим е учител. Завършил е история и я преподава вече 9 години. Програмен директор на „Център за образователни инициативи“. Работи по проект за достъп до качествено образование на всеки български ученик.
Аз имам дъщеря – ученичка. И единственото, което ме радва при сблъсъка ми с българското образование, е нейната учителка. Всичко останало е притеснително. Може ли учителят да пребори системата? А достатъчно ли е това?
Радвам се, че учителят е най-доброто от това, което виждате при съприкосновението си със системата. Всъщност би било чудесно родителите да нямат сблъсък, а да имат по-скоро среща с образователната система. Учителят е интегрална част от нея и няма нужда да я преборва, а да я нагоди спрямо целта – децата на България да са конкурентоспособни и функционално грамотни в преследването на собственото си разбиране за щастие в съвременния свят. Освен това е нужно системата да се съобрази с реалността – в центъра на тази система не е само детето, а връзката „ученик-учител“. Тази връзка е ДНК-то на доброто образование, на успешното образование. Учителят и ученикът са неразделно ядро на системата и тя трябва да бъде организирана така, че да отговаря на нуждите и на целите, които трябва ученици и учители да постигнат заедно. Наред с това особено важна е ролята на родителите, които се явяват третата страна в един по-голям мащаб – триъгълника „училище-ученици-родители“.
Къде бихте искали да сте учител?
В България, разбира се. И съм учител тъкмо тук, където искам. Българската съвременна идентичност започва през Възраждането с борбата за новобългарска просвета. Затова и 24-ти май е най-българският, истинският национален празник. И понеже се възхищавам на онези даскали, искам да съм учител само и единствено тук, в България.
Може би родното образование има и добри страни – кои са те?
Българското образование има много добри страни, но най-важната е изключителният нравствен и професионален капацитет на учителите. Ако трябва да откроя най-силната черта на образованието, със сигурност са учителите. Безспорна слаба страна е тиражираната напоследък представа, че учебникът е по-важен от учителя, а също и остарелите и несъобразените с настоящето учебни програми. Има една слабост, която обаче вярвам, че може да бъде преодоляна, ако в МОН имат воля – липсата на държавни образователни стандарти за съдържание и оценяване.
Какво ви вбесява най-много от вашата професия? А какво ви носи най-силна радост?
Нищо не ме вбесява. По принцип съм спокоен човек. Има едно нещо, което обаче особено ме дразни и това е безкрайната бюрокрация, огромното количество хартия, която ние, учителите, трябва да попълваме. Това отнема ужасно много време, в което бихме могли да се занимаваме със значително по-полезни за учениците неща. Също така шестобалната оценителна система ощетява много децата. Безусловно най-радостният момент в учителската професия е да видиш, че учениците ти знаят и могат и ти си ги научил на това.
Кога един учител е Голям учител?
Големият учител, добрият учител е този, който успее да създаде истински интерес у учениците към предмета, което е гаранция за устойчивост и приложимост на знанията и уменията. А също и да вдъхновява. Все пак неслучайно римляните са казали, че „не за училището учим, а за живота“.
Как изглежда България след 20 години според вашите наблюдения над днешните ученици, техните знания, поведение и мечти?
България след 20 години? (смее се). Ние не знаем как ще изглежда светът след 5 години, какво остава след 20?! И все пак виждам, че младите хора, личностите, които създаваме, са независими, модерни и добри. Това са хора, които са безкрайно жизнени и талантливи.
0 Коментара