Има артисти, които животът обича да удря. Забива нокти в душите им, отнема близките им, поставя камъни на пътя им, стоварва буреносни облаци над главата им и се забавлява на нещастието им. Тези същите артисти носят обаче нещо у себе си. Редом с всички проблеми влачат толкова огромен и тежък талант, който съществува отделно. Самостоятелно. Въпреки. Много от най-великите личности на всички времена имат ужасно тъжни животи. Едит Пиаф пее по тротоарите и скита самичка из улиците на Париж, майката на Чарлийз Терон застрелва баща й, Мери Джей Блайдж е сексуално насилена за пръв път, когато е едва на пет годинки, а Кърт Кобейн не успява да се справи с този свят и пръсва мозъка си с пушка.
Необходимост ли е тъгата за развитието на гения? Може би да. Вероятно не? Никога няма да разберем, но докато се чудим, ще се възхищаваме на големите и светли души, които творят и живеят въпреки.
Ерик Клептън е притежателят на едни от най-съвършените пръсти
С допира до струните създават алтернативни светове, които са по-добър лек от всичкия алкохол и наркотици на тази земя. Музикантът минава през тъмните кътчета на този свят с китара в ръка.
Клептън изживява през тежки любовни разочарования, бори се със зависимост от алкохол и наркотици, страда горчиво и изпада в мрачни настроения. Но два куршума пронизват сърцето му директно. Правят душата му куца. Ранена. Бледа. Болезнена. Агонизираща.
Малкият Ерик се ражда в далечната 1945 година. Майка му е на 16, а за баща му никога никой нищо не узнава. В ранното си детство момчето се радва на грижите на своите баба и дядо. Те го даряват с топлината, от която се нуждае всяко дете. Смята рождената си майка за своя по-голяма сестра. Тези неща рано или късно се изчистват и грозното лице на истината се изправя срещу очите му и счупва стъкления похлупак, под който е вярвал, че живее щастливо. Така един ден Ерик научава всичко.
Майка му обаче отказва да го признае за свой син
и всичко това бута момчето по наклонената плоскост на непреодолимото нещастие. Идеята за „отхвърлянето“ не се нрави никому и човек се опитва да удави терзанията си някъде. Китарата е единствената утеха за малкия и отхвърлен Клептън. Китарата е негов учител, негова любовница, негова духовна сестра и приятел. Тя е свидетел на всички безсънни нощи. Тя е там, винаги, по всяко време и никога не го отхвърля.
След любовта към музиката се появява страстта към силните напитки и неконтролируемата нужда от наркотици. Зависимостите се опитват да съборят личността, но тя някак устоява и се изправя. Подрънквайки на китара.
Един от спасителите е Пати Бойд. Тази мистериозна рок муза със закръглено лице и къдрави зъби, които правят усмивката й без аналог. Пати се навърта край рок музикантите и всяка сутрин се буди в завивките на различно величие. Клептън се влюбва в нея. Тя също пада в капана. Любовта им е бурна и сякаш безгранична, но в един момент започват изневерите. Пати не може да устои на всички ухажори. Не може да има деца. Не е жена за един мъж. Убива любовта така бързо, както я е породила.
Ерик й посвещава парчето Layla
След като всичко приключва (на пръв поглед), Клептън й оставя послание, написано като посвещение на първата страница на „За мишките и хората“. Без нито една главна буква. Само с любов и болки:
скъпа лейла, дори само заради вече преминалите блажени мигове бих жертвал семейството си, бога си и собственото си съществуване, и ти пак няма да се трогнеш. губя ума си, не мога да се върна назад и няма нищо утре, освен теб, което да ме накара да премина през днешния ден. слушах вятъра, гледах тъмните намръщени облаци, опипвах земята под себе си за някакъв знак, жест, но срещам само тишшина. защо се колебаеш? аз съм лош любовник, аз съм грозен, аз съм прекалено слаб, прекалено силен, знаеш ли защо? ако ме искаш, вземи ме, твой съм…ако не ме искаш, моля те да развалиш магията, с която си ме вързала…да вкараш животно в клетка е грях, да го опитомиш е богоподобно. моята любов е твоя.
Китаристът успява да се изправи на крака и в живота му започват да се появяват още красиви жени, нежни любови, музи, концерти, групи, безсънни нощи, потопени в алкохол и наркотици. Драмата от детството изглежда заровена някъде далеч в ранните години, раната от раздялата с Пати не кърви толкова силно, но животът готви нов удар, който ще бележи артиста завинаги.
Клептън открива спътник в живота си в лицето на актрисата Лори дел Санто, с която имат син. Артистът вижда
целия вселенски смисъл в очите на това малко момче
Започва да лекува зависимостите си. Всичко, което иска от себе си, е да бъде добър баща. Една вечер (20 март 1991 г.) момчето е вкъщи само с майка си. Предната вечер е било на цирк с баща си. Никой не е знаел, че този цирк е последното нещо, което двамата ще направят заедно. Детето пада от висок етаж на сградата и умира. И никога нищо няма да бъде същото.
Смъртта на малкия Конър бележи живота на Клептън. За да намери спасение за мъката си, той написва Tears in Heaven.
Винаги съм се чудел дали…срещаме хората отново. И това е въпросът в тази песен. Не обижда никого… Това е страхотен начин да общуваш, търсейки помощ.
Клептън има редица награди, признания, статуетки, графити из Лондон с „Клептън е Бог“. Има музи, любови, възходи, падения. Но ние нищо не знаем за човека Ерик и вероятно няма да разберем за него. Онзи счупеният, отхвърленият, който страда и изпраща сълзите си към рая с надеждата, че някога някой там ще ги посрещне.
0 Коментара