Като Козирог обичам да наблюдавам, да обобщавам, да правя резюмета и накрая да извличам изводи, които обожавам да предавам на останалото човечество… Не че това, което съм синтезирала, е най-доброто или най-окончателното. Не! Просто към този момент, след половин век опит, мога да кажа ето тези неща:
Мисля, че днес, през 2020 година, има два вида филтри – дигитални и реални.
Първият вид съществува от има-няма петнайсетина години, откакто цифровата фотография и видеозаснемане навлязоха в широка употреба. Ала вторият вид – реалният филтър, е сред нас по-отдавна, отколкото можем да си представим.
Да видим първо реалния филтър! Не, даже нека да направим първо операционализация на това що е то филтър. И да се споразумеем за следното определение:
Филтър за целите на тази статия означава предизвикана подмяна на възприемането на външността на реално съществуващ обект от околните живи индивиди.
Горе-долу, нещо такова.
И сега да видим с оглед на това определение какви видове филтри е имало и има сега.
Растителни
Ние не сме измислили филтрите. Измислили са ги растенията преди нас. Куп растения се преструват на това, което не са, за да си осигурят размножаването. Чудесен пример е цветето Пчелоносно бръмбарче (Ophrys Apifera), което се преструва на женска пчела, за да привлича мъжките пчели да кацат по плодника му и да разнасят прашеца му.
Птичи
Много птици разполагат с достатъчно перушина и ефекти, за да се преструват на нещо, което не са. Райската птица от подвида Vogelkop по време на ухажване се прави на лице със сини очи и синя уста – никой не знае защо. Но така си осигурява партньорката…
Интересното е, че никой от бозайниците не си слага филтър освен човекът. Никой бозайник не се прави на това, което не е, освен нашият вид.
Социокултурни
Това е човешки филтър и засяга както външния вид, така и поведението. Налага се да ги наредя в няколко реда:
- Здраве – абсолютен фаворит във всички популации по света.
Филтърът изисква да изглеждаме здрави, с лъскави и гъсти коси, с гъсти мигли, с бели и подредени зъби, с хармонично тяло, без дефекти. Хората правят всичко възможно да приложат този филтър върху себе си и на това се дължи успехът на шампоаните против пърхот и пастите за избелване на зъби.
- Младост – втори по значение филтър.
На младостта са присъщи характерни белези и много хора се стараят да си ги набавят по изкуствен начин – правят си операции, опъват си кожата, присаждат си коса, купуват и младежки дрехи.
- Сила – всички харесваме силните хора.
Ето защо мнозина се стараят да развиват мускулатурата си, особено мъжете.
- Богатство – филтърът се постига чрез носене на определени марки дрехи
от последна колекция на известен дизайнер. Носиш ли тези дрехи – ти си богат.
- Сексапил – мъжете тренират, пускат си бради и мустаци,
правят си прически, жените си подсилват дупето отзад и се стараят да си инсталират второ дупе отпред, увеличават устните си, за да приличат на отворена вагина…
- Психофилтри – хората се стараят да изглеждат милички,
добри, честни, почтени, добронамерени, с добър произход, с добро образование, с добра хигиена, с добри маниери.
Дигиталните филтри
Тук вече всичко ви е ясно. Снимките се обработват така, че да придобият всички качества, изписани по-горе в раздел „социокултурни“, а именно: да изглеждаме по-млади и по-секси, да изглеждаме по-мили и по-културни, да изглеждаме по-здрави и по-хигиенични, по-богати и по-умни. И т.н. Днес дигиталните филтри ни спестяват усилието „да се правим на“ – тоест, да създаваме филтър в реалността, което е трудоемко, сложно и интелигентно усилие. Днес става бързо, евтино, без никакво усилие с дигиталния филтър – просто сваляш приложение – и вече си всичко, което искаш да бъдеш…
Обаче какво, ако ползваш филтър?
Ако ползваш филтър – реален или дигитален, ти изглеждаш съвършен в очите на останалите. Кое му е доброто на това? Ще те харесват. А кое му е лошото? Няма да харесат теб, ще харесват филтъра.
И точно сега е моментът да наречем филтъра с истинското му име – МАСКА.
Кой може да види зад маската? Никой! А каква ни е ползата да се представяме с маска? Никаква. Защото хората ще общуват с нашата маска, а не с нас. Ако оставим своето Аз зад маска, то ще е защитено, но няма да се развива.
Да се покажеш без филтър
означава да се покажеш такъв, какъвто си. Почти всички от нас ползват защитата на маската, защото това ни предпазва донякъде от нараняване. Но от какво нараняване, знаете ли? Предпазва ни от истинското напасване към реалността. А връзката с реалността означава, че хората ще реагират на твоето истинско Аз, не на маската ти. Ще те нараняват.
Ще те милват.
Ще правят всякакви неща и ти ще трябва да се развиваш съобразно истинските им реакции към твоята истинска личност. Ще се напасваш към света. Ще кастриш части от себе си за това напасване. Ще развиваш други части от себе си. Ще се променяш. Ще помъдряваш. И през цялото време това ще се случва с болка, защото твоето истинско Аз ще е без броня – без бронята на маската.
Нека да обобщя: Да се показваш без маска, без филтър, е опасно и много болезнено.
Резултатът ще е помъдряване.
Помъдряването е болезнен процес. В края на живота ти, когато и да е този край, ти ще си максимално мъдър човек. И много патил. Това са минусите.
Плюсовете са за обществото – ще научиш няколко човечета след теб, ако изобщо са били склонни да те слушат, на мъдрост. На мъдростта къде да живееш с филтър и къде – не.
Моята мъдрост дотук ме научи на следното:
филтър си слага самотният човек.
Този, който живее в пълна самота. Който няма никъде никой, който да го обича такъв, какъвто е. Слагаме си филтри, включително в Инстаграм и във Фейсбук, защото сме отчаяно самотни. Обичаните хора, обичаните във всяка молекула на тяхното съществуване, не си слагат филтри! Те имат щастието да греят и да се чувстват красиви без филтър.
Видя ли човек с филтър знам, че това е един ужасно, ужасно, ужасно самотен човек… Да ви припомня ли за растенията и птиците и защо си слагат филтри? За да бъдат любени.
0 Коментара