Когато стане дума за дълголетно и щастливо съжителство, първо винаги се сещам за щурата история на една приятелка, изпълнена с любов, изневяра, обрати и интриги. Сентенции за брака колкото искаш, от Хародот до Георги Господинов се е ширнала литературата, но малцина сънуват всяка нощ жената, до която лежат. Няма нищо по-поучително и вярно от споделения личен опит, иначе човек се оплита в мъдрости и не знае на коя да вярва по-напред.
Отрова ли е бракът или избавление? Утопия ли е верността или реалност?
Възможно ли е любовта да остарява красиво?
Та, моята приятелка, Нели да я наречем, на младини е била манекенка. Като казвам “на младини”, да се разбира дълбоката социалистическа древност, времето на списание “Лада”, доброто забравено минало без джиесеми и интернет. Тръгнали веднъж Нели и колежката й Ванчето на ревю в Букурещ. Двете били омъжени отскоро, любимите им ги изпращали с дълги целувки на перона, сякаш завинаги, като в руски филм. Уговорили се след три дни да ги чакат на същото място, влакът потеглил, а те махали насълзени през прозорците.
Нелиният съпруг бил снажен хубавец с обикновена професия, но виж, този на Ванчето бил съвсем друго нещо. Известен музикант, звезда, хората само като го зърнели отдалеч, веднага зарязвали всичко и се затичвали да му искат автографи, а младите момичета душата си давали да му пристанат.
Нещо като българския Миг Джагър,
магнетична фигура, стой, млък, заря! Отначало двете манекенки мислели, че в Букурещ ще им е тъпо, жал ги налегнала от заминаването, но за късмет покрай ревюто се вдигнал страхотен купон и те си изкарали чудесно. Три дни яли, пили и се веселили, Ванчето най-ненадейно така хлътнала по някакъв румънец, че отказала да си тръгва.
- Няма пък, ще взема утрешния влак, – тропнала тя с тънкото си изящно краче.
- Ама, Ванче, мъжете ще ни чакат на Централна гара, какво да кажа на твоя?
- Не ме интересува, ще измислиш нещо, – викала прелюбодейката.
Добре, че Нели е съобразителна по природа, бързо съставила хитър план. Преди да тръгне за София, изтичала до букурещенската поща, звъннала на мъжа си и го склонила да излъже звездата, че жените си идват в петък, вместо в четвъртък. Уж някакъв провал в организацията възникал.
Речено-сторено. Нели се прибрала тайно същата вечер. На другия ден метнала един празен куфар в багажника и двамата с нейничкия отпрашили за Подуяне, където влакът от Румъния спирал замалко. Нели слязла да го чака, а мъжът й продължил за срещата с музиканта на Централна гара.
Оттук започва големият екшън.
Когато тренът спрял, Нелката се метнала на последния вагон с празния куфар и хукнала да търси Ванчето от купе на купе, понеже нямало откъде да знае къде точно е седнала приятелката й в Букурещ. Прескачала баби с торби, блъскала се в пушещи в коридора пътници, като хала фучала и викала с бяло гърло: “Ванчееее”. На живот и смърт било да я открие, преди влакът да пристигне. Намерила я в последната минута, само дето не гръмнала от тичане, ама било за добро – толкова се била зачервила и разрошила, че приличала на човек, който идва от другия край на света. И музикантът се вързал.
“Голям цирк беше, – разправя Нелката, – ние с мъжа ми се правим, че ей сега се виждаме, почваме едно целуване, “Здравей, мило, как се радвам да те видя, боже! Толкова ми липсваше”, така се захласнах, че чак се просълзих. Стисках си обаче през цялото време куфара, на никого не го дадох да ми го носи от страх да не го грабне онзи и да усети, че е празен. Той така си умря след години, без да разбере какво се случи в онзи ден.”
След няколко месеца Ванчето забременяла от друг и се развела със звездата.
Софийската бохема изпаднала в шок
как й е дало сърце да изостави твореца, за каква се мисли тая, бе? Чудели се как всички врати можели да й се отварят, а тя, тъпата манекенка, хукнала да гони Михаля. Той наистина обичал Ванчето, обожавал я направо, тя му разбила сърцето завинаги. При тях можело да се получи, но тя май бързо се засищала, вечно нещо повече очаквала. Може да е било така, може и да не е, само те си знаят.
А пък Нели, колкото и да е невероятно, още си живее със снажния хубавец, чак малко я е срам днес да каже от колко години им е бракът. Е, имали са трудни и напрегнати моменти, скандали, драми, много зор са видели, даже още се поскарват ей така, за да не губят форма, понякога без особена причина. Остарели са, всичко са си казали, ама са си заедно, че и внуци гледат. То за Ванчето било ясно още от самото начало, нея рано я грабнал животът, две опашки й се въртели, толкова игрива била: “Докато аз имах очи само за моя мъж.”
Според Нелката, кючът е в любовта и в нищо друго. Щото ти, ако обичаш другия, ако той ти е в сърцето, каквото и да става, даже да не можеш да го понасяш на моменти, да ти иде нещо тежко да му треснеш в главата, все при него ще се връщаш. И
всичко ще му простиш, щом искаш и ти да бъдеш простена.
Скарате се примерно, навикате си обиди и ужасни думи, но нещеш ли, разболяваш се и влизаш в болница. Там те питат: “На кого да се обадим да дойде да ви вземе?” Без колебание казваш неговия телефон, по-близък на света нямаш, никой друг не пускаш да те види, само двамата сте на света. И той идва, чака отпред, носи ти точно каквото си казала, откарва те вкъщи, приготвя ти най-любимото ядене, гушва те и те завива. Кой, ако не той?
Ето в такива моменти ти се стопля сърцето, отпускаш се и проумяваш, че любовта ви е дар, цяло чудо е, че сте успели да се намерите двамата върху тая пренаселена планета. Другия път ще внимаваш, ще се въздържаш да не крещиш истерично за това, че не е затворил хубаво вратата на фризера и е наводнил кухнята. На ум ще съскаш и кълнеш, докато ти мине, понеже и ти ги правиш същите глупости. Една напред, две назад ще пристъпваш, защото имаш прекалено много за губене.
Казваш, че бил остарял и станал сприхав?
Дразнел те как дъвче, мързяло го вече за най-малкото да се протегне, почнал да заспива на най-интересните филми и само тичал да намалява любимите ти парчета. Ами ти, бе? Я си виж корполентния задник и колко пари трошиш по козметика. Като ти е дадено, вземай, не хвърляй, може никой да не те чака нататък. Но трябва да се обичате, да си сигурна, че душата ти за него плаче, иначе няма смисъл и един компромис да правиш. Без любов, тоя олтар не е за умиране. Не се ли вълнуваш, когато се прибира, не ти ли е самотно без него, отмини го, следващия влак вземи.
А, да, Нелката много се чуди на тия с щастливите бракове, дето нощем скитат “по женски”. Закълни се, казва, че не искаш мъж до себе си да ти кавалерства и да те откара вкъщи накрая, пък ако ще и на кайма да се направиш. Сложи си ръка на сърцето и признай, че не е
кой знае какво да го играеш независима,
понеже всъщност си отчаяна. Какво правиш сама в пиано бара с голи рамене и оперетен грим? Трофеите от тоя лов вкъщи не се носят, мила, теб май всъщност няма кой да те завива?
Ванчето е точно тоя тип, не мирясва. След два брака и половина (единият й съпруг я оставил вдовица), четири деца и живот в три държави, все още търси. Нелката разправя, че преди налитала на млади и неангажирани, а най-много си мечтаела да срещне кръгъл сирак, за да не й се месят свекърви. Сега, казва, Ванчето се надява на втора цедка: свестен, но подценен, изхвърлен като стар кашмирен пуловер от някоя капризна празноглава егоистка. Из битака на любовта е тръгнала да го дири. И стиска палци да е верно, че за всеки влак си има пътник, защото надеждата умира последна, а точно тя бая влакове е изтървала.
0 Коментара