Градски хора на село

Преди няколко години със съпруга ми взехме решение да се преместим на село. Цялото семейство – майка, баща, син, дъщеря, куче и джербил.

Да, ще (опитам да) отговоря на въпросите ви, защото съм сигурна, че каквото и да ме попитате вече ми се е случвало:).

Малко предистория

Аз лично съм изключително градски типаж. Обичам непознатите по улиците, театъра, спонтанното ходене на кино, денонощните магазини, услугите за каквото се сетиш, доставката на храна. Това са удобствата на града.

А колко хубав е душевният комфорт, създаден от онази способност да останеш незабелязан – само да си част от шума и в същото време абсолютно независим от него.

Никога не съм си представяла, че ще се откажа от всичко това за една бяла спретната къщурка с две липи отпред.

Тогава защо?

Най-прозаичната причина, когато започнахме да обмисляме тази идея, е че с разрастването на семейството ни имахме нужда и от повече пространство. Противно на моята иначе доста емоционална натура, важните решения са обмислени от всички възможни ъгли.

Започнахме да разсъждаваме малко по малко над идеята да си дадем простор – на душата, на мислите, на въздуха, който вдишваме, и на децата, които да могат да живеят по начин, по-близък до нашето детство от 80-те и 90-те.

И не, тук не става дума за носталгия. Лично аз не питая някакви съкровени спомени от детските си години, няма да ме чуете да се прехласвам по мекиците на баба или някоя друга манджа, а още по-малко любов питая към филията с лютеница.

Но винаги ми се е искало децата да са по-свободни в игрите, в разходките, в тичането с кучето по полето.

Stress free

Да излезем извън града ни освободи от едни дребни ежедневни ситуации, които носят повече горчивина. Да обикаляш квартала, за да намериш място за паркиране; да гледаш съседите си как се нагрубяват за 1 паркомясто; да слушаш кавги за софиянци и пришълци. Тези, иначе дребни ситуации, оказват невероятно влияние на нас, независимо дали сме преки участници в тях, дали в твоята кооперация всички са ОК, но в съседната кавгите за някоя дреболия буквално те оставят в ступор.

На вас може това да ви се струва дребнавост, но мен лично ме натоварва невероятно много. Създава напрежение. Понякога дори, мисля си, мога да чуя учестения пулс на децата, когато сме свидетели на подобна случка.

Съжалявам, но не искам да бъда част от общество, което си размахва ритници по колите и средни пръсти, защото някой е изпреварил другия на светофара; защото някой се заблял и проспал предимство. Наистина ли?!

Не казвам, че насърчавам неспазването на правилата, което застрашава стотици животи ежедневно; но струва ли си да изпадаш в ярост за това, че на кръговото колата пред теб не е успяла да се включи в правилния момент и трябва да изчакаш още минута. Толкова нерви и негативни емоции за ЕДНА минута.

Заради трафика, заради въздуха, заради много народ и невъзможността да се „докопаш“ до свободна люлка/пързалка/пейка в парка, много хора нямат търпение да дойде уикенда и да заминат още в петък вечер някъде, където ще чуват тишината и смеха на децата си, ще ходят боси по тревата и ще си изпекат пържоли на барбекюто. До 180 км в посока, където няма МОЛ.

Тези хора чакат уикенда, за да изпитат това усещане на отърсване от стреса – аз изпитвам това всеки ден, когато се кача на околовръстното.

Къща или парцел

Няма да крия, че мечтата на може би почти всеки, който тръгва по този път, е да си купи парцел, за да построи мечтаната къща. Не сме изключение. Минахме през почти всичко свободно в районите, които бяха в избраната листа, дори бяхме близо до сделки. Защо в крайна сметка не се спряхме на този вариант? Причините са комплексни. От една страна, почти няма парцел, който да е изчистен документално от собствениците, което е предизвикателство. А от друга  – строителството е мръсна работа. Няма как да се сдобиеш с парцел и след 6 месеца безаварийно да си събуеш токчетата на верандата от испански камък.

Това е и причината след 2-годишни опити да намерим парцел, който да отговаря на изискванията – местоположение, размер, съседи, район и т.н и т.н., да си дадем сметка, че времето за строеж е изтекло и след 24 месеца сме в повече от изходно положение.

И обърнахме взор към къщите в района.

Е, тук последва още едно разочарование. Ако сте пътували из гръцките острови или малките селца в Чехия, Германия, Словения, то вероятно представата ви за имот на село е романтична и далеч от реалността. Статистиката казва, че всеки 4-ти българин използва външна тоалетна. А тя, скъпи читателю, е представител на точните науки.

Тук по селата никога не е имало графове и графини, чиито къщи и имоти да са поддържани от поколения домашни помощници. Много вероятно е съседите ви да гледат прасета под прозореца. И не само. Някои от имотите, които гледахме, ме накараха да преосмисля желанието си за живот на село. Бях готова да се преместя в най-окаяната панелка накрай света, само да не се събудя в някой от копторите, които продавачите наричат спретнат дом.

Но всеки ден е нова надежда 😀. И така съвсем случайно, благодарение на прозорливия брокер, който много настоя да видя имот, в чиито снимки абсолютно нищо не ме привлече. Може би това беше единствената къща,

попаднала на най-кофти фотографа сред брокерите.

След това ми трябваха само 5 минути съзерцаване на цъфналата лавандула в задния двор, за да зная, че искам да живея тук. От днес. От сега.

Колко далече да избера място?

Това зависи изцяло от навика и отношението на всеки един от нас към живота. Моя приятелка пътува всеки до работа с кола от Своге, което освен 60 км до София, включва и доста завои. Но за хора с малки деца (като нас) – аз не бих избрала място, което да изисква стигане до училище в града за повече от 40 минути.  Когато избирахме населеното място, бяхме много влюбени в страхотни селца наоколо – Подгумер, Локорско, Макоцево, например.

Но все пак разстоянието е фактор, а и за нас беше важно да има поликлиника, добър лекар, денонощен магазин, денонощна аптека. Със съпруга ми искахме децата ни да учат в училище в София, но за други двойки зная, че е било важно да имат градина и училище наблизо, приличен ресторант, да може да се плаща с карта на повечето места… А също за нас бе важно да има и градски транспорт, ако някога се наложи на децата да използват, когато поотраснат. Дори и да е по-бавен – опция е.

Все пак няма как да зарежем всичко градско в себе си и да заживеем в тихото самотно селце. Затова се спряхме на място, което все пак да има тези градски удобства.

Някои неща, на които не можеш да разчиташ

Има едно старо клише, че на село съседите са по-важни от брата. Клише е, защото е вярно. Когато избирате имот, задължително се запознайте с тях. Аз разчитам на интуицията си за повечето неща, но е хубаво да ги попитате спира ли тока често, спира ли водата, почистват ли улиците от сняг. Все въпроси, които човек не си задава, докато си мисли, че най-важното е дали покривът на къщата е здрав и има ли влага в мазето.

Местните хора са свикнали с тези неудобства и ги приемат за нормални, но за вас ще е шок.

Хубаво е да се присъедините и в групата на населеното място във Фейсбук. Със сигурност има такава. Ще си позволя да ви дам един съвет за момента, след като станете част от онлайн общността на избраното от вас място. Не се отчайвайте! И там ще попаднете на хейтъри на корем и след въпроса, който най-често виждам от хората, които оглеждат в района: „Мислим да купим къща, какво ще ни кажете?“ отдолу се изсипва огън и жупел по местната власт и хората използват случая да се оплачат в публичното пространство. Не е толкова черен дяволът в повечето случаи. Не пренебрегвайте отговорите, но и не се шашкайте. Просто проучете по-важната информация като дали канализацията е законна, прелива ли, ако има водоем наблизо, а имотът, който сте избрали е в ниското – дали ще ви дават бедстващи по телевизията.

Говорете със съседите. Кажете им, че обмисляте да купите имота. Преглътнете нездравото им любопитство за това за какви пари ще платите. И поговорете с тях.

Някои неща, на които не можеш да разчиташ

Когато решиш да се слееш с тишината на селската идилия, има неща и удобства, от които е по-вероятно да се откажеш. По-добре го приемете отначало, свиквайте с мисълта още преди да си преместите четката за зъби. И не, не говоря само за това, че няма нотариус и химическо чистене.

Храната ще трябва да приготвяте сами. Нямате изобилие от ресторанти и платформи, които да ви доставят храна след изморителния работен ден. Това означава, че всеки път, когато някой от семейството е гладен – ще готвите. Виждам два начина, по които се справят познати и приятели. Едни, като мен, просто обичат да готвят. Други избраха здравословния път на суровоядството. :-)

Ако трябва дори да съм честна, в случай, че обичате хубава храна, може би наистина ще трябва да се научите да готвите. Местните заведения често са ценово ориентирани, предлагат доста полуфабрикати и дори и да доставят, не знам колко ще ви хареса храната. Аз например не съм склонна да ям ризотото си вместо с маскарпоне, с някаква смес от топено сирене. За вас може и да е каприз, но за мен е важно в краткия ни, не лек живот да не правим компромис с качеството…

Помощ у дома няма да има. Трудно е да намери човек добра домашна помощница. Резултатът от моя опит с фирмите, предлагащи този тип услуги, не е бил задоволителен и преди разчитах на помощница. Все още (три години по-късно) не съм намерила такъв вариант за къщата ни. Трябва да призная, че това е и свързано с желанието ни да съхраним личното си пространство повече. В една общност, където всички се познават, разговарят и споделят, не бих искала съдържанието на чекмеджетата ми и количеството боклук да бъде свободно интерпретирана информация. Това е основната причина да се откажа от това иначе незаменимо удобство.

Но пък може да наемете градинари, които да поддържат градината ви и да имате прекрасни цветя. Струва си!

Децата и вие самите ще се отдалечите от своя собствен кръг. Ще трябва по всяка вероятност да изберете нови школи са спорт и занимания. Естествено ще ограничите срещите с част от хората. В началото. След това няма да може да се отървете от гости. По-близките ви ще ви звънят направо на вратата с каса бира. Гарантирам ви, че ще сте най-веселият двор наоколо.

Разходите

Премислете добре бюджета си. Разходите по къщата са много. По принцип на всички споделям един от най-добрите съвети, които получих, след като се похвалих с новия начин на живот – не правете ремонти веднага след преместването. Разбира се, че ще смените матраците, че ако има нещо належащо – ще се заемете с него, но не премествайте цялостно и не правете реорганизации. Поживейте 6 месеца и ще разберете защо дадено нещо е направено по този начин. Ако не ви харесва – променете го едва тогава.

Преместването в къща е свързано най-вече с комфорта, но разходите по поддръжка, сигурност, озеленяване и градина, отопление и т.н.  ще са различни, сравнени с тези на апартамент от стотина квадрата.

Още един разход е този за пътуването до града. В повечето случаи говорим за два автомобила, които дневно изминават всеки между 70 и 120 километра, в зависимост колко сте мобилни на работа.

Ние сме семейство, което обича да шофира и за нас не беше проблем, но тези, които направиха грешката да се преместят на село с партньор, който няма шофьорска книжка – съжаляваха. Тази зависимост ще тежи на отношенията ви.

Има и още нещо при нас – ние имаме собствен бизнес – т.е. работим на едно място, и естеството на работата не изисква 8 часа задължително присъствие на една локация. Можем да работим дори от вкъщи, когато нямаме срещи или да отскочим до града за работен обяд и да се върнем отново, за да продължим  работата си от градината, например. Това е много голям плюс. И не ни създава стрес в никакъв случай. Напротив, помага още повече да се радваме на решението.

Въпреки тези плюсове, почти веднага след преместването си сменихме бензиновия автомобил с електрически. Разходът за него е 1/3 от това, което би ни струвало пътуването с традиционно гориво. Бих казала дори, че е еко решение, но да не забравяме, че 80% от тока в България  все още се доставя от едни бълващи черни комини на въглищни ТЕЦ-ове. Та, изглежда еко, но докато тази цифра 80 не се заличи от картата ни, всъщност, не е.

Хубавите страни

Не искам да правя реклама на собствения си живот, защото той няма как да бъде полезен и да пасне на всеки. Изборът „на село“ има свои предимства и недостатъци, както всяко едно решение.

Със сигурност много хора, затворени между стените на апартаментите си през пандемичната 2020 ни завидяха за свободата на двора и спокойствието.

Романтиката на кафето сутрин с гледка към розите, опияняващият аромат на дъхавите божури или дългите разходки с най-щастливото куче на света звучат привлекателно.

Но преди да вземете това решение, обмислете времето за път. Че ако решите да останете да се забавлявате с приятели, ще трябва да дадете 40-50 лв. за такси или да не пиете алкохол. И двете не са болка за умиране, но са си неудобство.

И най-важното, това, че сме се преместили на село, не ни прави крепостни селяни. Човек може във всеки един момент да вземе решение да се върне града и да използва имота за уикенд вила. Няма лошо. Това е едно от хубавите неща на времето, в което живеем.

Доматите?

Последните прочувания за нивата на стреса на градския човек сочат, че градинарството е един от най-добрите начини да изхвърлите натрупаното напрежение. От една страна е доста як спорт с всички ползи от него, а от друга ни дава възможност да виждаме плодовете на собствения си труд,  учи ни на търпение, както и да приемаме неуспехите си. Почти всички големи мегаполиси в света предлагат възможност на градските хора да наемат малки парцелчета. Специално направени и оградени, които да бъдат поддържани, засаждани и т.н. от заетите градски хора, за да имат допир със земята, но и да разтоварват от стреса. И това е част от здравната политика – някъде са открили, че психическото здраве на човека е не по-малко важно.

Ние не сме започнали да копаем и садим. Изградили сме двора така, че да се грижим за цветята, които да цъфтят от ранна пролет до късна есен. Засега това ни доставя достатъчно удоволствие. Занапред – кой знае…

Другоселец

Никога не съм опитвала да бъда непременно част от някоя група, не ме е притеснявало да бъда различна, не местна. А иначе Йовков в гениален. И безспорен познавач на народопсихологията ни. Да, трябва някой местен да те приобщи. И тук, както навсякъде, хората не харесват мястото, на което живеят, но трудно приемат други обичаи. Ако за мен е изключително мъчително и абсолютно неприемливо да виждам кучета на синджир, за местните това е нормалното, а ти не си свикнал с техните особености.

Но към това да си новият в групата винаги съм подхождала философски. Вярвам, че каквото търсиш, всъщност търси теб. За това и хората, с които общувам, са приятни събеседници.

И заживели… смешно

Винаги съм казвала, че човек трябва да се научи да приема останалите, да ги разбира… но липсата на чувство за хумор не е ли малко отблъскваща страна? :-)

Приятелите ми знаят това. Няма да забравя как като обявихме, че се местим официално на село, групата беше прекръстила името на комуникационната ни агенция (Well Done) на пиари „Кумарица“. Как въпреки предателството на президента Желю Желев да отмени гражданството – все пак всеки откъдето дошъл, там отишъл и т.н. и т.н. –  ние продължаваме да се смеем и да си живеем на село. И да мечтаем да спечелим от тото, за да може до края на живота си да правим изкуство, докато пием джин от един неприличен ранен час.

P.S. В една къща има много паяци. Влизат отвсякъде. Ако като мен имате фобия от налазване от насекоми – задължително си вземете мъж с чехъл.

Бонус

Митове за живота на село

• В една къща е много студено. Абсолютно невярно. В една къща и в един апартамент е толкова студено или топло, колкото си го направиш. Но е задължително да инвестираш в качествени материали за изолация.
• Да живееш в къща е страшно. Ако чувате звуци навсякъде и ви се привиждат сенки в тъмното, за вас ще е страшно навсякъде.
• Животът в къща ви изолира от културен живот. Всеки само се изолира от културата. Посещенията ни на театър, изложби, кино и т.н. са със същата честота. Изключение прави само периодът на локдаун.
• В една къща винаги има какво да се прави и нямаш почивка. Важи само за тези, които живеят в много стари или запуснати имоти. Останалите управляваме времето за почивка доста добре.
• Животът на село е по-евтин. Може би ако сам отглеждаш храната си. В противен случай е по-скъп.
• Животът на село е самотен. Само ако сте асоциален типаж или се изолирате от външния свят по собствено желание.
• На село няма работа. В XXI век къде да живееш и работиш в страната е въпрос на избор. Почти всички компании страдат от липса на кадри и работата от разстояние е опция.
• Животът на село е по-хубав. Животът е хубав. Навсякъде. Точка.